Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2018 10:45 - Катха упанишад
Автор: netsky Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3186 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Катха Упанишад

Тайната на Безсмъртието се крие в пречистването на сърцето, в медитацията и осъзнаването на идентичността на Аза, който живее вътре в човека, с Брахман, който е навсякъде. Безсмъртието означава чисто и просто единение с Бог.

ОМ...
Нека Брахман ни закриля; нека Той ни води,
нека ни дава сила и правилно разбиране.
Нека любовта и хармонията бъдат с всички нас.
ОМ... Мир, мир, мир.

Приветстваме Господа на Смъртта, Яма, син на Слънцето и този, който ни предава познанието за Брахман; приветстваме Начикета.

Веднъж Ваджашрава, надявайки се да получи Божието благоволение, решил да извърши един ритуал, който изисквал от него да се откаже от своите притежания. Той обаче внимавал да даде за жертвоприношението само онези животни от стадата си, които безполезни — старите, безплодните, слепите и куците. Виждайки това, младият му син Начикета, който бил научил истината, на която Писанията учат, си помислил: "Без съмнение, онзи, който посмее да принесе такива безполезни дарове е обречен на голям мрак!" Като размислил така, той се спуснал към баща си извикал:
"Татко, аз също ти принадлежа. На кого ще ме дадеш?"
Баща му не отговорил; но тъй като Начикета продължавал да отправя въпроса отново и отново, той отвърнал с раздразнение:
"Теб ще дам на Смъртта".
Тогава Начикета си помислил: "От многото синове и ученици на баща ми аз се нареждам сред най-добрите или поне сред средните, но не и сред най-лошите . Какво би постигнал баща ми, ако ме Царя на смъртта?" Но той бил решен да спази думата на баща си и рекъл:

 "Татко, не се разкайвай за думите си! Замисли се как е било с онези, които са били преди нас и какво ще остане с онези, които живеят сега. Човекът зрее и пада на земята като царевицата; и като царевицата той пониква отново с идването на подходящия сезон .

Казвайки това, Начикета отпътувал, за да срещне Царя на смъртта.

Но той отсъствал и момчето чакало три дни и три нощи, за да го срещне. Когато накрая се върнал, неговите служители му казали:

"Един брахмин, светъл като пламъка на свещ, дойде в дома ти, докато ти не беше тук. Затова трябва да му направиш приношение за помиряване. Посрещни своя гост, о Царю, с нужните ритуали, защото ако един стопанин не окаже нужното уважение на един брахмин, той ще изгуби най-желаното от него — заслугите за добрите си дела, своята праведност, своите синове и стадата си.

Тогава Царят на Смъртта се приближил до Начикета и го посрещнал с думи на почит и уважение.

 "О брахмине!", рекъл той, "Приветствам те. Ти наистина си гост, достоен за уважение. Моля те, нека не бъда сполетян от нещастие. Три дни си прекарал в дома ми, без да ти бъде оказано никакво гостоприемство; затова поискай три дара от мен — по един за всяка нощ".

 "О Смърт", отвърнал Начикета, "така да бъде". Нека първият дар да е моят баща да не се безпокои за мен, гневът му да премине и когато ме изпратиш отново при него да ме приеме с радост".

 "По моя воля", заявил Смъртта, "баща ти ще те приеме и ще те обича, както и досега; виждайки те отново жив, той ще се изпълни с мир и ще спи спокойно".

После Начикета казал: "На небето не съществува никакъв страх. Ти не си там, о Смърт, и там човек не трепери от страх при мисълта за старостта. Там всички ликуват и се радват, свободни от мисълта за глад и жажда, далеч от мъката. Ти познаваш, о Царю огненото жертвоприношение, което води на небето. Научи ме на това жертвоприношение, защото съм изпълнен с вяра. Това е второто ми желание".

Съгласявайки се с това, Царят научил момчето на огненото жертвоприношение и на всички съпътстващи го ритуали и церемонии. Начикета повторил всичко, което бил научил и Смъртта, който бил много доволен от него, казал:

 "Ще те удостоя с един допълнителен дар. Отсега нататък това жертвоприношение ще се нарича Начикета, на твое име. Сега поискай своя трети дар".

Начикета се замислил и казал:

 "Когато човек умре, възниква следното съмнение: някои казват: той продължава да съществува, а други твърдят, че това не е така. Ако ти ме научиш на това, ще узная истината. Това е третото ми желание".

 "Не", отвърнал Смъртта, "дори боговете се опитваха да разрешат тази загадка". Истината, свързана с нея е действително фина и трудна за разбиране. Избери друг дар, о Начикета”.

Но Начикета не се съгласил.

„Казваш, о Смърт, че дори и боговете някога са били озадачени от тази загадка и че тя не е лесна за разбиране. Но със сигурност няма учител, който е способен да я обясни по-добре от теб — и няма друг дар, равен на този”.

За да изпита Начикета, Богът на смъртта отоговорил:

„Поискай синове и внуци, които да живеят по сто години. Поискай стада, слонове, коне, злато. Поискай голямо царство за себе си. Или, ако не можеш да си представиш нищо по-добро, поискай следното: не само сладки удоволствия, но и неизмерима сила, чрез която да се радваш на тяхната сладост. Наистина, ще те направя способен да се радваш по върховен начин на всяко хубаво нещо. Небесни девици, красиви за окото, които не са били създадени за смъртните — заедно с техните сияйни колесници и музикални инструменти — ще ти дам всичко това, за да ти бъда в услуга. Но о Начикета, не питай за тайната на Смъртта!”

Но Начикета бил непоколебим и рекъл: "Тези неща са само за един ден, о Разрушителю на живота, и удоволствията, които те носят, изтощават сетивата. Затова запази конете и колесниците, танците и песните за себе си! Как може да желае богатство онзи, който веднъж се е изправил лице в лице срещу теб? Не. Единствено този дар желая аз. Познавайки теб, аз открих нетленното и вечното; затова как мога аз, който съм подложен на разложение и смърт и който познавам добре празнотата на живота в плътта — как бих могъл да желая дълъг живот?

 "Кажи ми, о Царю, върховната тайна, за която хората се съмняват. Няма да поискам друг дар".

При което Царят на Смъртта, с удовлетворено сърце, започнал да учи Начикета на тайната на Безсмъртието.

Царят на Смъртта: "Доброто е едно нещо, а приятното — друго.

Тези две неща, имащи различни цели, подбуждат човека за действие. Благословени са тези, които избират доброто; онези, които избират приятното — пропускат целта.

Пред човека се представят и доброто, и приятното. Мъдрият, изучавайки двете, различава едното от другото; глупавият, привлечен от желанията на плътта, предпочита приятното пред доброто.

Ти, о Начикета, виждайки плътските желания, които носят радост на сетивата, се отрече от всички тях. Ти се отвърна от тинята, в която се въргалят повечето хора.

Невежеството и познанието са различни едно от друго и имат до различни цели. Теб аз смятам за такъв, който се стреми към познанието, о Начикета, защото многобройните сетивни обекти не успяха да те изкушат.

Заблудените глупаци живеят в бездната на невежеството и в своето самомнение се смятат за мъдри; те се въртят в кръг непрестанно — като слепците, водени от слепец.

Пътят, който води до Вечния дом не бива разкрит на лекомисления младеж, заблуден от празните земни притежания. "Единствено този свят е истински; няма живот след смъртта" — мислейки така, той отново и отново попада в моите челюсти.

На мнозина не е дадено да чуят за Аза. Мнозина, въпреки че чуват за Него, не Го разбират. Удивителен е този, който говори за Него. Умен е този, който научава за Него. Благословен е онзи, който, учен от добър учител, е способен да Го разбере.

Истината за Аза не може да бъде изцяло разбрана, ако на нея учи невеж човек, тъй като мненията за Аза, които не идват от духовното познание, се различават. Азът е по-фин от най-финото; Той е отвъд всяка логика. Учен от учител, който е познал единството на Аза (Атман) и Брахман, човек изоставя празните теории и достига Истината.

Пробуждането, което си почувствал не идва от ума, а идва в най-пълна степен чрез думите на мъдрите. Обични мой Начикета, благословен, благословен си ти, защото търсиш Вечното. Бих искал да имам повече ученици като теб!

Много добре знам, че земните съкровища са за един ден. Не бях ли сам аз този, който, желаейки да бъда Цар на Смъртта, извърших огнено жертвоприношение? Но жертвоприношението е нещо преходно и се извършва с преходни предмети, затова моята награда не е голяма, тъй като виждам, че царуването ми ще трае само миг.

Обектите на светските желания — блещукащите предмети, за които хората копнеят, небесните удоволствия, които те се надяват да постигнат чрез религиозни ритуали, най-търсените чудотворни сили — всичко това можеше да имаш и ти. Но ти се отрече от всички тях с твърда решителност.

Древното, сияйно Същество, Духът, живеещ във всекиго — Финият, дълбоко скрит в лотоса на сърцето — е трудно да бъде познат. Но мъдрият човек, който следва пътя на медитацията, Го познава и се освобождава и от болката, и от удоволствието.

Човекът който е осъзнал, че Азът е отделен от тялото, сетивата и ума и изцяло е познал Него — Душата на Истината, Финия принцип — този човек наистина Го достига; той се изпълва с Върховна радост, защото е открил извора и дома на Блаженството. Аз наистина вярвам, о Начикета, че за теб вратите на Радостта са отворени".

Начикета: "Научи ме, о Царю, умолявам те, на всичко, за което знаеш, че е отвъд правилното и погрешното, отвъд причината и следствието, отвъд миналото, настоящето и бъдещето".

Царят на Смъртта: "Ще ти разкажа накратко за онази Цел, която всички Веди провъзгласяват, заради която се изпълняват всички духовни практики и стремейки се към която, хората живеят живот на целомъдрие и служене.

Тя е — ОМ.

Тази сричка е Брахман. Тя е наистина Върховна. Онзи, който знае това, постига удовлетворение.

Тя е най-силната опора. Тя е най-висшият символ. Онзи, който я знае е почитан като познаващ Брахман.

Азът, чийто символ е ОМ е Вездесъщият Господ. Той е нероден. Той не умира. Той не е нито причината, нито следствието. Този Древен е нероден, вечен и нетленен; въпреки че тялото бива унищожено, той не умира.

Ако убиецът мисли, че убива, ако убиваният мисли, че той е убиван — нито единият от тях не знае истината. Азът не убива, нито бива убит.

По-малък от най-малкото, по-голям от най-голямото, този Аз живее вечно в сърцето на всекиго. Когато човек се освободи от желанието, когато умът и сетивата му се пречистят, той съзира величието на Аза и всяка мъка го напуска.

Въпреки, че седи, Той пътува надалеч; въпреки че е в покой, Той движи всички неща. Кой освен най-чистият сред чистите може да реализира това сияйно Същество, което е Радостта и което е отвъд Радостта.

Въпреки че изпълва формите, Той е безформен. Насред преходното, Той живее вечно. Всепроникващ и върховен е Азът. Мъдрият човек, познавайки Го в истинската Му същност, излиза отвъд всяка скръб.

Азът не може да бъде познат чрез изучаването на Писанията, нито чрез фиността на интелекта, нито чрез голяма ученост. Но той бива познат от онзи, който жадува за Него . Наистина, на него Азът разкрива своето истинско същество.

Човек не може да Го познае чрез учене, ако не изостави злото, ако не контролира сетивата си, ако не успокои ума си и не практикува медитация.

Как иначе може човек да познае Онзи, за когото брахмините и кшатриите стават храна и за когото самата смърт е като подправка?*

И двамата — и индивидуалният аз и Универсалният Аз са влезли в храма на сърцето, дома на Най-висшето, но само позналите Брахман и стопаните, които изпълняват огнени жертвоприношения виждат разликата между тях — както между слънчевата светлина и сянката.

Нека извършим жертвоприношението на Начикета, което като мост ще ни изведе от света на страданието. Нека познаем нетленния Брахман, който е безстрашен и който е Целта и Подслонът за онези, които търсят освобождението.

Знай, че Азът е ездачът, а тялото е колесницата; интелектът е кочияшът, а умът е юздата**.

Сетивата, казват мъдрите, са конете; пътищата, по които пътуват те са лабиринтите на желанието. Според мъдрите, когато Азът се свърже с тялото, сетивата и ума, той е този, който се радва.

Когато на човек липсва (духовно) разграничение и умът му е неконтролиран, сетивата му стават неуправляеми като буйните коне, които кочияшът се опитва да обуздае. Но когато човек притежава разграничение и умът му е контролиран, сетивата му са като послушни коне, които лесно се подчиняват на юздата на кочияша.

Онзи, на когото липсва разграничение, чийто ум е неустойчив и чието сърце е нечисто, никога не достига целта, а се преражда отново и отново. Но онзи, който притежава разграничение, чийто ум е устойчив и чието сърце е чисто, достига Целта, и достигайки я, не се преражда повече".

---

*Брахмините, кастата на свещениците, и кшатриите, кастата на царете и воините — двете най-висши касти, тези, които установяват праведността и които са пазители на обществото — са като храна за Аза, а смъртта, неспособна да бъде дори ястие за Него, е само допълнение към храната. Всичко това изразява незначителността — в сравнение с Аза — на всичко човешко: на човешкото общество и живот.

**В индуистката психология умът (манас) е орган на възприятието, той е като шестото сетиво, докато интелектът (буддхи) е разграничителната способност, с помощта на която индивидът взема решения; неговото значение е близо до това, което в западната психология се разбира под "ум".
---

Онзи, който има трезвото разбиране за свой кочияш, контролирания ум за юзди — той достига края на пътуването, Върховният Дом на Вишну, Всепроникващия*.

Сетивата възникват от физическите обекти, физическите обекти от ума (манас); умът от интелекта (буддхи), интелектът от егото (ахам)**, егото от Непроявеното семе, а Непроявеното семе от Брахман — Причината отвъд всички причини.

Брахман е краят на пътуването. Брахман е Върховната цел. Този Брахман, този Аз, дълбоко скрит във всички същества, не се разкрива на всеки; но Той се разкрива на мъдреците, чисти по сърце и с концентриран ум.

Сетивата на мъдрия човек се подчиняват на неговия ум, неговият ум се подчинява на интелекта му, интелектът му се подчинява на егото му, а егото му се подчинява на Аза.

Стани! Събуди се! Седни в нозете на Учител и познай ТОВА. Пътят е като острието на бръснача, казват мъдреците. Той е тесен и труден за вървене.

Азът е беззвучен, безформен, неосезаем, безсмъртен, безвкусен, безмирисен, безкраен, безначален, неизменен и отвъд природата. Познавайки го като такъв, човек се освобождава от смъртта.

Разказвачът:
Мъдрият човек, чул и научил Вечната истина, разкрита от Царя на Смъртта на Начикета, бива възвеличаван на небето на Брахма.

Онзи, които възпява с отдаденост тази Върховна тайна сред брахмините или на ритуалите в памет на предците, бива възнаграден с неизмерима награда!

Царят на Смъртта:
Самосъществуващият е направил така, че сетивата да излизат навън. Заради това човекът гледа към онова, което е навън и не вижда онова, което е вътре. Рядко се среща онзи, който, жадувайки за безсмъртие, затваря очите си за онова, което е навън и вижда Аза.

Глупците следват желанията на плътта и падат в мрежите на всепобеждаващата смърт; но мъдрите, които знаят, че Азът е вечен, не търсят преходните неща.

Онзи, чрез когото човекът вижда, вкусва, помирисва, чува, чувства и се радва, е Безсмъртният Аз. Познавайки Го, човек познава всички неща.

Онзи, чрез когото човек изпитва състоянието на съня и будното състояние е Всепроникващият Аз. Познавайки Него, човек не скърби повече за нищо.

Онзи, който знае, че индивидуалната душа или онзи, който се радва на плодовете на действието е Азът — Вечноприсъстващ във всяко същество — отхвърля всеки страх. Защото този Аз е Безсмъртният Аз.

Онзи, който вижда Първородения — Роденият от ума на Брахма преди създаването на водите, който Го вижда да обитава лотоса на сърцето и да живее сред физическите елементи — той наистина вижда Брахман.

Това Същество, което е силата на всяка сила, което се въплъщава в елементите и живее в тях, което е влязло в лотоса на сърцето — То е Безсмъртният Аз.

Агни, Всевиждащият, който лежи скрит в съчките на огъня като дете, пазено в утробата на майка си, който е боготворен ден след ден от пробудените души и от онези, правят приношения в жертвения огън — Той е безсмъртния Аз***.

Онова, в което слънцето изгрява и в което залязва, онова, което е източникът на всички сили в природата и сетивата, онова, което нищо не може да надвиши — То е Безсмъртният Аз.

Онова, което е вътре в нас е също и навън. Онова, което е навън, е и вътре в нас. Онзи, който вижда разлика между това, което е вътре и това, което е навън, пътува вечно от смърт към смърт.

Неразграничимият Брахман може да бъде постигнат единствено от пречистения ум. Единствено Брахман Е — нищо друго не е. Онзи, който вижда вселената на многообразието, пътува вечно от смърт към смърт .

Това същество, с големината на палец, живее дълбоко в сърцето . Той е Господарят на времето, на миналото и на бъдещето. Постигайки Го, човек повече не изпитва страх. Той наистина е Безсмъртният Аз.

Това същество с големината на палец е като пламък без пушек. Той е Господарят на времето — на миналото и на бъдещето — и е еднакъв и днес, и утре. Той наистина е Безсмъртният Аз.

Както дъждът се стича по хълма, така и онзи, който вижда много в Единия — в Аза, тича от едно прераждане към друго.

Както чистата вода, когато се излее в чиста вода, остава чиста, така и Азът остава чист, о Начикета, съединявайки се с Брахман.

---

*Тук Вишну е идентичен с Брахман .

**Егото в индуистката психология и философия има смисъл на индивидуалното съзнание, чувството за аза в човека и не трябва да се бърка с егоизма.

***Има се предвид Ведическото жертвоприношение. Агни, чието име означава Огън, е наречен Всевиждащ, тъй като огънят е символ Брахман или Този, който разкрива всичко. Двете пръчки, които запалват огъня, щом започнат да се трият една в друга, символизират сърцето и ума на човек .
---

На Неродения, светлината на чието съзнание сияе вечно, принадлежи градът с единадесетте порти* . Онзи, който медитира върху Господаря на този град никога повече не вижда мъка. Той постига освобождение и за него раждането и смъртта спират да съществуват. Защото Господарят на града е Безсмъртният Аз.

Безсмъртният Аз е слънцето, което свети в небето, Той е бризът, който духа в пространството, Той е огънят, който гори върху олтара, Той е гостът, който пребивава в дома; Той е във всички хора, Той е във всички богове, Той е в етера, Той е навсякъде, където е истината; Той е рибата, родена във водата, Той е растението, което покълва в почвата, Той е реката, която блика от планината: Той е Неизменната реалност — Безграничният!

Той, Обожаемият, който седи в сърцето, е силата, която ражда дъха. На Него всички сетива отдават почит.

Какво остава, когато Обитателят на тялото, който е наистина Безсмъртният Аз, изостави изсъхналата черупка?

Животът на човека е поддържан не просто от дъха, а от Онзи, който е силата на дъха.

А сега, Начикета, ще ти кажа за Невидимия, за Вечния Брахман и за това, което става с Аза след смъртта.

Някои от невежите по отношение на Аза влизат в същества, притежаващи утроби, други в растенията — в зависимост от техните дела и развитието на разума им.

Онова, което е будно в нас, докато ние спим, придавайки форми на обектите на желанията ни в съня — То е наистина чисто, То е Брахман и е наречено Безсмъртното. Всички светове имат битие в Него и никой не може да излезе отвъд Него. Това е Азът.

Както огънят, който е един, приема формата на всеки предмет, когото поглъща — така и Азът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава.

Както въздухът, въпреки че е един, приема формата на всеки предмет, в който влезе, така и Азът, въпреки че е един, приема формата на всеки обект, в който пребивава.

Както на слънцето, разкриващо всички предмети на гледащия, не могат да повлияят грешните очи, нито нечистотите на предметите, върху които падат лъчите му — така и Азът, който живее във всички, остава недокоснат от злините на света. Защото Той надвишава всичко.

Той е Един, Той е Господарят и Най-съкровеният Аз на всяко нещо; въпреки че Един, Той приема много форми. На онзи, който вижда Аза проявен в своето собствено сърце, принадлежи Вечното блаженство — на никой друг, на никой друг!

Разумът на разумните, Вечният сред преходното, Той — въпреки че е Един — осъществява желанията на многото. На онзи, който вижда Аза проявен в своето собствено сърце, принадлежи Вечният мир — на никой друг, на никой друг!

Начикета:
Как, о Царю, да открия този блажен Аз, Върховният, Неизразимият, онзи, който бива постигнат от мъдрите? Сам Той ли свети или отразява светлината на другиго?

Царят на Смъртта:
Него слънцето не осветява, нито луната, нито звездите, нито светкавицата — нито огньовете, палени по земята. Той е единствената Светлина, която дава светлина на всичко. Той свети и всичко останало свети.

Тази вселена е като дърво, което съществува вечно, с корени в небето и клони, които се простират надолу. Коренът на дървото е Брахман, Безсмъртният, в когото трите свята съществуват, когото никой не може да надвиши, който е наистина Азът.

Цялата вселена е дошла от Брахман и се движи в Брахман. Той е могъщ и ужасен, като гръмотевица, която гърми в небесата. Смъртта не всява повече ужас в онези, които Го достигнат.

От страх от Него огънят гори, слънцето свети, дъждът вали, вятърът духа и смъртта убива.

Ако човек не успее да достигне Брахман, преди да отхвърли тялото си, той ще трябва облече ново тяло в света на сътворените неща.

Брахман бива ясно реализиран в собствената душа на човек — така, сякаш е виждан в огледало. Брахман бива реализиран ясно и в небето на Брахма — така, както човек отличава светлината от тъмнината. В света на предците Той е виждан като сън** .

Сетивата имат различен произход; те се раждат в съответните им обекти. Те могат да бъдат активни, каквито са в будното състояние, и неактивни, каквито са в състоянието на съня. Онзи, който знае, че те са различни от Неизменния Аз, повече не скърби.

Над сетивата е умът. Над умът е интелектът (разумът). Над интелектът е егото (индивидуалното съзнание). Над егото е непроявеното семе или Първопричината.

А над непроявеното семе е Брахман, Всепроникващият Дух — Необусловеният — познавайки когото човек постига свобода и безсмъртие.

Никой не може да Го види с очите си, защото той е без видима форма. И все пак Той се проявява в сърцето, в резултат на самоконтрола и медитацията. Онези, които Го познаят, стават безсмъртни.

Когато бъдат усмирени всички сетива, когато умът се успокои, когато интелектът спре да се колебае — тогава, казват мъдрите, идва най-висшето състояние.

Този покой на сетивата и ума е бил наречен йога. Онзи, който го постигне, се освобождава от илюзията.

В човека, който не се е освободил от илюзията, покоят е несигурен, неистински: той идва и си отива. Думите не могат да разкрият Брахман, очите не могат да Го видят. Как тогава Той може да бъде познат, освен от онези, които са Го достигнали?

Има два аза — Истинският и привидният. От тях единствено Истинският трябва да бъде чувстван като реално съществуващ. На онзи, който чувства Истинския Аз като реално съществуващ, Азът разкрива Своята най-съкровена същност.

Смъртният, в чието сърце желанието е мъртво, става безсмъртен. Смъртният, в чието сърце възлите на невежеството биват развързани — става безсмъртен. Това са най-висшите истини, на които Писанията учат.

От лотоса на сърцето се излъчват сто и един нерва. Един от тях се издига към хилядолистния лотос в мозъка. Ако жизнената сила на човек премине по този нерв и излезе от него в момента на смъртта, той постига безсмъртие; но ако неговата жизнена сила премине и излезе от друг нерв, той отива на друго ниво на смъртното съществуване и остава подложен на прераждането и смъртта.

Върховната Личност, Пуруша***, с големината на палец, живее вечно в сърцата на всички същества. Онзи, който се стреми към истината, трябва с голямо постоянство непрестанно да отделя Аза от тялото, така както човек отделя сърцевината на тръстиково стъбло. Знай, че Азът е чист и безсмъртен — да! чист и безсмъртен!

Разказвачът:
Начикета, получавайки това познание и научавайки целия процес на йога от Бога на Смъртта, се освободил от всяка нечистота и от смъртта и постигнал единение с Брахман. Това ще стане и с всеки друг, който познае Най-съкровения Аз.

ОМ... Мир, мир, мир.

---

* Нероденият е Азът; градът с единадесетте порти е тялото с неговите отвори — очи, уши, уста и т.н.

** Предците са духовете на умрелите, които са извършвали добри дела; те живеят в друг свят и жънат плодовете на своите добри дела, но въпреки това са подложени на прераждане.

*** Т.е. Върховният Аз.
---

https://www.facebook/milena.kiryakova.1





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: netsky
Категория: Лични дневници
Прочетен: 316396
Постинги: 101
Коментари: 286
Гласове: 10640