Раждам се от златото на изгрева,
всяка сутрин с всяка част от мен,
дъх поема и полита радост нова,
че от Божия любов съм сътворен!
Тече във вените ми истина,
ведра като капка утринна роса,
върху цвят от пролет разлистена,
засияла с мисъл в чистата душа!
В опит за летене се пречиства,
дух окъпан в блян за свобода,
екотът най-горе е най –искрен,
есенция небесна красота!
Ефирът е наситен от земен аромат,
но олеква хвърлената тежка дума,
в него е и духът ми вечно млад,
оставил долу светът разумен!