България :: Крадците, които ни управляват, изгубиха всякакъв срам

Крадците, които ни управляват, изгубиха всякакъв срам Властимащите все по-нагло демонстрират награбеното си богатство Проф. Петър Иванов Най-характерните тенденции в обществото ни по отношение на стандарта на живот са две: от една страна потъването на огромни маси в бездната на бедността и унижението, а от друга страна - все по-голямото забогатяване и онагляване на шепа хора. Преди дни лидерът на "Новото време" Емил Кошлуков заяви, че по негова информация прословутите сараи на Доган са селски къщурки в сравнение с имотите на много български политици, които строят комплекси в чужбина. Един наш политик, "страшно известна и страшно публична личност" строи комплекс, цената на който според експертите ще достигне 1 млрд. евро, съобщи Кошлуков. И добави, че родните управници се били пристрастили в последно време към купуването на диаманти и картини - като начин да вложат милионите си, без никой да ги пита от къде са. Обществото в голямата си част възприе казаното за стопроцентова истина, тъй като отдавна е свидетел как наглостта на властимащите у нас расте успоредно с нарастващите им богатства. Политикът в България не се свени да носи часовник "Картие" като Станишев, да притежава замъци и палати като Доган, да построи най-големия хотел на Балканите - като (брата на) Милен Велчев, да се вози на бентли като Масларова, да ходи на почивка в Ница като Емел Етем (при това точно по времето, когато пожари изпепеляват страната ни), да отиде на лов като Гоце (знаем кога). Впрочем г-жа Етем, както се разбра, имала резервация за Кан и затова била толкова ядосана на взривовете в Челопечене, че й объркали плановете... По принцип не е срамно да си богат, даже напротив. И в свободните западни страни има богаташи, но там схемата е съвсем друга. Получава се така, че от тези предприемчиви хора и от техния стремеж към печалба има интерес цялото общество. Кой може да си представи модерния свят без автомобилите на Хенри Форд, без медиите на Аксел Шпрингер, без заводите на фамилията Круп, без корабите на Онасис, без Майкрософт на Бил Гейтс? Успехът на богатите носи полза на обществото. Още Адам Смит казва, че ние дължим нашия хляб и нашето пиво не на добрата воля, а на желанието за печалба на хлебаря и пивоваря. Схемата за забогатяване навсякъде по цивилизования свят е проста: Идея + Пари (инвестиции) + Хора (качества, интелект, способности, настойчивост) = Печалба. У нас схемата е друга: Власт (изпълнителна, съдебна, законодателна) + Далавера (престъпление) + Корупция = Голяма печалба (кражба). Тъй като големите спечелени пари в България са предимно от кражби на държавно и обществено имущество, то и оползотворяването им е твърде различно - предимно за показен лукс и единствено за лично ползване на забогателия. Няма ги механизмите, които работят в цивилизования свят - инвестиции в производството, благотворителност, инвестиции в социално полезни области... У нас стремежът е един - и при извършилия сполучлива кражба на бронзов паметник циганин, който тутакси си купува мерцедес, и при направилия "голям удар" политик - "бизнесмен", който си купува хотел, яхта, самолет, а може и частен остров. Богатите у нас тънат в безумен показен разкош, толкова очевиден на фона на общата мизерия в страната, че предизвиква искрено учудване сред чужденците. По правило крадецът не парадира с откраднатото, по правило богатите не изтъкват богатството си пред нищите. На какво се дължи странният нашенски (и въобще посткомунистически) феномен? По правило богаташите у нас са с долен произход. Обикновено са от някое село и родителите им най-често са полуграмотни. Това обаче е характерна черта на комунистическата система - да издърпва от най-низшите слоеве кадри за своя управленски елит. Тези хора по принцип са освен всичко друго и най-често сътрудници на бившата Държавна сигурност, агенти на тайните служби. Съмнявам се дали в България има милионер, който да не е бил или да не е агент на ДС. Сегашният богаташ, радващ се така публично на разкоша и лукса си, вероятно е имал тежко детство, съпътствано от лишения, унижения и може би угризения (заради доносите, които е писал или престъпленията, които е вършил). Всичко това обикновено впоследствие изисква компенсации, тъй като ражда сериозни комплекси за малоценност. Компенсации за комплексите дават силовите спортове, красивите жени и участието във властта или връзките с нея. В психологията този феномен е известен като биргинг (светене с отразена светлина). Комплексите се избиват и с пословичната алчност и агресивност на нашенските милионери, забогатели в условията на клептокрацията (управление на крадците). Характерна за богаташите ни е и тяхната нравствена обремененост. Моралните закони, Божиите заповеди и институцията на греха за тях са безкрайно непознати и чужди. Най-впечатляващото качество на родния богаташ е жизнено правило да искаш на всяка цена да притежаваш това, което не е твое. Това е и типична за комунистическата менталност черта. Тя е база за всички мотивации на "бизнесмена", който не се спира пред нищо, ако може да придобие желаната чужда (обществена, държавна) собственост или ценност. Този човек ламти за всичко, иска да притежава всичко - пясъка на плажа, 100 метра ивица от морето, минералните извори, хълма Царевец, Витоша, житото на Добруджа, вятъра на нос Калиакра, държавните предприятия, горския фонд, връх Мусала, ако може и Слънцето. Освен това почти всички големи нашенски богаташи страдат и от сериозни зависимости - от алкохола, хазарта, наркотиците. Почти всеки има някаква мания (колекционерство, лов, голф, мотоциклетизъм, футбол и др.) Нашенският богаташ или е във властта, или непременно си има покровители от властваща партия, а ако партията падне от власт, намира си други покровители. Лошото е, че докато основен принцип за поведението на богатите хора по света е добронамерената индиферентност и дистанция спрямо широките слоеве на обществото, то родните забогатели парвенюта изпитват естествената за тяхната душевност омраза и презрение към бедните. в.АТАКА-11.07.2008г.

Нагоре

Тагове: срам,