България :: Главата на олигархията се нарича Георги Първанов

Главата на олигархията се нарича Георги Първанов Интервюто на президента във в."24 часа" прелива от лъжи и цинизъм Велизар Енчев Никога не съм имал илюзии за политическия морал на Георги Първанов, който вече трета година се изявява като главен архитект на криминалното тройно правителство. Но последното интервю на президента във в."24 часа" наистина ме изненада. В два поредни броя вестникът дава трибуна на държавния глава, официално уличен от ОЛАФ във връзки със сенчести групировки и бизнесмени. Вместо да постъпи като Хилъри Клинтън, която демонстративно върна чек за хиляда долара на съпругата на Илия Павлов, Първанов се разграничава от спонсора си Людмил Стойков по възможно най-глупавия начин. Заобикаляйки въпроса кога ще върне 50-те хиляди лева на пернишкия си спомоществувател, Георги Първанов пита бившия премиер Иван Костов защо е дал "Стомана индъстри" /Перник"/ и курортния комплекс "Дюни" на Людмил Стойков. Подобен трик за отвличане на вниманието издава фундаментална грешка в ценностната система на президента. За него не е важно дали дарените пари за президентската му кампания са спечелени по почтен начин. Важното за Първанов е, че Стойков е натрупал богатството си при мандата на синьото правителство, сиреч червеният президент е чист пред съвестта си. Пред бащата на нацията изобщо не стои въпросът за престъпния характер на икономическия преход, създал олигарси като Стойков и компания, защото самият Първанов е обграден от подобни персони. Да припомняме ли имената на най-близките му икономически съветници и приятели, които са емблеми на прехода - Петър Манджуков, Емил Кюлев, Tодор Батков...Цинизмът на Първанов е, че се самообяви за социален президент, а най-близкото му обкръжение е съставено от фигури, които обезкостиха финансово-икономическата система, унищожиха средната класа и произвеждат не материални блага, а масова бедност и нищета. Връх на президентската наглост е втората част на интервюто, в което Първанов напада Волен Сидеров с две безумни обвинения - че нямал опит в управлението и бил от политиците, които живеят само в средата на скандала. И още един бисер сътворява интервюираната особа - че сили от сивата икономика се криели зад скандалите, изложили ни пред евросъюза. Трябва да си изключително безочлив, за да обвиняваш най-влиятелния опозиционен лидер в грехове, нямащи нищо общо с реалната действителност. Трябва да си крайно неморален, за да каляш имената на своите критици с лъжи, когато си длъжен да отговориш на истински обвинения на европейската служба за борба с измамите. Първанов се гордее с богатия си политически опит, макар че това е основната му слабост. Защото това е опитът на престъпните приватизатори и концесионери от "Позитано", които развяват червеното знаме на комунизма, но строят най-престъпния капитализъм в Европейския съюз. Първанов е покровителят на тази капиталистическа кохорта и с това се изчерпва богатият му опит в държавното управление. Тъй като Първанов има дързостта да говори за скандалите на прехода, добре е да припомним личната му отговорност за най-големите престъпления на елита. Защо Първанов не се намеси, когато жълтото правителство на Сакскобургготски продаде на престъпно ниска цена Българската телекомуникационна компания на офшорна фирма? Загубата за държавната хазна само от тази сделка е близо 2 млрд. долара. Защо през 2004 г. обитателят на бялата сграда на "Дондуков" 2 замълча, вместо да излезе с публично изявление, че подобна приватизация е посегателство върху обществения интерес? Волен Сидеров ли бе тогава президент на страната? Впрочем последният бе между най-гласните критици на сделката за БТК. Но преди четири години подобни критики бяха отминавани с високомерно мълчание от жълтите министри и държавните медии. Защо Първанов не се намеси при приемането на антинационалния закон за покупка на земя от чужденци? Защото и тогава, и сега президентът е заложник на Ахмед Доган, с чиито гласове спечели президентските избори през 2006 г. Защо Първанов продължава да пази мъртво мълчание за възмутителните замени на пустеещи земи и изсечени гори за апетитни морски парцели, от които се облагодетелстват все близки на правителството и президента бизнесмени? Какви съображения спират президента, за да възрази срещу потресаващия подарък на 4000 декара държавни гори на Симеон Сакскобургготски? И не е ли това престъпно бездействие на държавния глава, след като загубите за държавата от подобни афери достигат стотици милиони? И кой в тези случаи е отговорен за скандалните заменки и царски подаръци - покровителстващият ги президент или критикуващият ги опозиционен водач Волен Сидеров? Защо върховният главнокомандващ не спря кабинета, който предостави четири военни бази на Джордж Буш? По какви съображения той благослови изпращането на български части в престъпната война в Ирак, осъдена от почти всички европейски държави? И защо Първанов пригласяше на правителствените лъжи, че американските бази у нас са на НАТО, а участието ни в иракската операция е одобрено от ООН? И по двата въпроса Волен Сидеров зае европейската позиция, която гласи: НАТО не участва като организация във войната срещу Ирак! Базите на САЩ в България не са под юрисдикцията на НАТО и военният пакт няма нищо общо с тях /думи на ген. секретар Яп де Хоп Схефер/! "Стара Европа" се дистанцира от агресията срещу Ирак и само Великобритания все още държи свои части в Басра. И за базите, и за иракската война Волен Сидеров има ясно и категорично становище, идентично с позицията на НАТО и ЕС. Кой тогава е истински европеец - българският пудел на Буш или лидерът на АТАКА? В доклада на ОЛАФ истината за Първанов е убийствена - той е посочен като заинтересовано лице от действията на бизнесмени от сивата икономика. Като заловен на местопрестъплението престъпник, Първанов минава в контранастъпление с думи, преливащи от цинизъм: "Има и икономически сили, на които не им изнася това, че България за дълъг период бе успокоена, че е благоприятна среда за развитието на бизнеса, няма ги тежките политически сблъсъци и драми...Това със сигурност притеснява определени икономически сили, които виреят само в условията на сивата икономика. Те стоят зад скандалите. Те са тези, които със сигурност добре си плащат, за да ги има тези скандали". Само недостоен може с такава лекота да бяга от личната си отговорност за срастването на криминалния бизнес и политиката. Само неморален може да осъжда сивата икономика, но да финансира изборните си кампании с парите на сивите бизнесмени. Интервюто на Първанов в "24 часа" е уникално. От него научаваме, че имаме президент, съчетаващ две противоположни личности - той е едновременно глава на престъпната олигархия и неин публичен критик. Първанов с еднаква лекота приема в брой парите на сивата икономика и при първото разкритие се отрича от сивите бизнесмени. Ако има награда ОСКАР за политическо лицемерие, Георги Първанов е с изключителни шансове да стане неин носител. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=51114&format=html

Нагоре