България :: Как ДПС турцизира помаците с насилие

Във вчерашния брой на "Атака" говорихме за механизмите, чрез които сепаратистката партия ДПС успя да влезе в политическия живот на страната. Тя бе улеснена и от безотговорната политика на български държавници и магистрати, пренебрегнали грубо конституцията, подавайки се на безпрецедентния натиск от Анкара и Вашингтон. Така вратите към парламента и изпълнителната власт бяха отворени пред протурската организация - с всички опасни последици за нашата държавност.

Шантажът и заплахите за етнически конфликт се превърнаха в норма на поведение за Ахмед Доган и антуража му, в инструмент за арогантно рекетиране на институциите още в първите месеци след създаването на Движението. Не след дълго вождовете му се възползваха от престъпното безхаберие на българското правителство и подготвиха поредна провокация срещу националната сигурност, свързана с преброяването на населението през 1992 година. Натискът над българомохамеданите да сменят християнските си имена с турско-арабски, а децата им да изучават турски език ставаше все по-страшен, съпроводен със заплахи и физическо насилие. По същото време българските спецслужби засякоха конспиративна среща на дипломат от Анкара с Доган, на която той е пределно искрен в целите си:"Аз съм човек на делото. Една от моите мисии е да направя всичко възможно у помаците да се изгради турско самосъзнание. Аз съм длъжен да ги изуча на турски език и да ги приобщя към турската нация"... По-късно ревностният агент на югоизточната ни съседка
ще отправи поредния си ултиматум към българската държава:"Ние няма да позволим на никого, в това число на парламент, президент, правителство, изпълнителни органи и политически сили, да диктуват нашите права в смесените райони и Родопите..."
Българските власти тогава отново запазиха страхливо мълчание, прокуратурата и съдът - също. Мълчаха и когато в Централните и Западните Родопи Догановите башибозуци и емисари на Анкара масово и безнаказано разпространяваха брошури, диплянки, видеокасети, изпълнени с лъжи и нескопосно преиначаване на нашата история. В тези нагли и удивително неграмотни, но целенасочени съчинения се твърдеше, че " помаците нямат никакво наследствено и кръвно отношение с българите и са истински чистокръвен турски елемент"... Мълчаха и когато ДПС извърши поредния си циничен опит да дискредитира България пред световното обществено мнение. Лидерите на движението изпратиха изложение до комисията на ООН по правата на човека в Женева, в което дадоха воля на антибългарската си фантазия. Според документа у нас имало милион и половина турскоезични граждани, 500 хиляди роми и други 600 хиляди мюсюлмани от нетурски произход. Правата на тези граждани били "нарушавани системно" от правителството в София, твърдяха протежетата на Анкара.
А по това време поток от протестни писма
заливаше държавните институции. Под едно от тях стоят подписите на 1700 души от Якоруда. Ето какво пише там: "Лидерите на ДПС ходят от къща на къща и заплашват родителите, ако откажат децата им да изучават турски език". Протестите предизвикаха специално разпореждане на образователното министерство - то ясно упоменаваше, че турски език могат да изучават само онези, на които е майчин. А на помаците майчиният език е български, но това не интересуваше вождовете на сепаратистката партия. Те преследваха целите си и със свойственото си нахалство твърдяха, че законите на страната не се отнасят до тях.
При преброяването на населението от 1992 година новото потурчване на помаците следваше същия арогантен подход, насилието над тях стана правило. Така само за една нощ 1200 българчета в Якоруда станаха "турци", заставени от местните депесарски велможи. Безчинствата на Догановите послушници доведоха дотам, че под натиска на общественото мнение Народното събрание бе принудено да създаде специална анкетна комисия, която да проучи фактите за грубо нарушение на законите
при преброяването. В доклада й четем следните редове: "При попълване на документите от МОН през есента на 1991 година преобладаващата част от децата и учениците в района на Якоруда са се самоопределили или са били определени от своите родители като българи - мохамедани. В същите населени места, в същите училища и същите деца на следващата година вече се "самоопределят" като турци... Местните представители на ДПС - секретарят на общината Банкели, кметът на Сатовча Юсуф Джуджо и членът на комисията Ариф Мустакли, застъпват тезата, че това е турско население. Анализът на обемистата информация показва, че с активното участие на представители на местната власт и администрация се извършва турцизация на българите - мохамедани. Същевременно християните са подложени на натиск и изпитват несигурност и безперспективност, подсилвана от пълната незаинтересуваност на държавните институции. Необходимо е незабавно пресичане на опитите за насаждане на турско етническо самосъзнание и изработване на цялостна политика към това население, с оглед постигане на национална консолидация"...
Такава политика не е изработена и до днес, а управляващите у нас оставиха "смесените" райони и Родопите като курбан за великодържавните амбиции на Турция и нейния агентурен слугинаж от ДПС. Разумните препоръки в доклада на анкетната комисия потънаха в архивите на парламента, без да променят нещата. След дълго протакане през 1993 година Народното събрание отхвърли резултатите от преброяването в районите на Якоруда и Гоцеделчевско - в графите майчин език, етнопринадлежност и вероизповедание. Депутатите от ДПС реагираха в познатия си ориенталско-лукав стил: протестна декларация за някаква измислена от тях "насилствена асимилация на малцинствата", последвана от демонстративно напускане на пленарната зала. Фактите от доклада на анкетната комисия за тях нямаха значение, важното бе да се разиграе политически театър с определени стратегически цели. По същия начин, показвайки грубо неуважение към страната
те излязоха от залата, когато парламента отдаваше почит на българското Съединение.
После организираха друг евтин спектакъл, съпроводен с поредните заплахи от трибуната на НС за предизвикване на нови избори и евентуалната промяна на изборната бариера - до 8 процента. Ултиматумът бе в същия спекулативен тон за възможно етническо напрежение, което можело да прерасне и в гражданска война. По това време политици и държавници се надпреварваха да извличат лични и групови дивиденти от всяка ситуация - дори когато угрозата над националните интереси ставаше все по-голяма. Нищо не можеше да ги извади от позорната летаргия, дори когато лидерите на ДПС подготвяха и все така безнаказано извършиха серия от тежки престъпления срещу българската държава.
(Следва)

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=52115&format=html

Нагоре