Страхотен трус на Ню Йоркската фондова борса бе пропуснат през 2001 г. от българските медии като малка гара от експрес. Изглежда в случая дефектът се оказа ефект. Това, че в България още няма работещ на практика фондов пазар, изигра положителна роля за българските капитали. Никой не се разтревожи от факта, че индексът Дау Джонс падна под психологическото ниво от 10 000 пункта!
Дори претендиращите за специализирани в бизнес сферата вестници като "Капитал" и "Банкер" просто пропуснаха този срив край ушите си.
Вярно е, че проблемите на страната ни изглеждат днес много далеч от трепетите на Ню Йоркската фондова борса, но би било проява на щраусов синдром ако се правим, че това се случва на друга планета. Защото глобализацията е факт и вълните на нейните приливи и отливи ще достигнат и нашите брегове рано или късно.
Какво се случи в поредния "черен" ден от седмицата? На 12 март 2001 г. стана това, което е ставало и през "черния петък" през април 2000 година, когато Дау Джонс падна с 616, 23 пункта до 10 307,32 пункта. Това бе отчетено като "най-големия спад в абсолютна стойност за един ден в историята на индекса". Последва верижна реакция в Азия, където цените на акциите в Сингапур и Токио също паднаха. И в Атина дори се случи същото. Само на софийската фондова борса котировките се качваха напук на целия свят.
Четири години преди това - през 1997 г. В Хонконг се разигра подобна истерия и тогава финансовият министър на Великобритания Браун бе принуден да повтори крилатата фраза на българския премиер Димитър Попов от началото на 1991 г.: "За Бога, братя, не купувайте! (акции и ценни книжа - б.а.)". Само за 4 часа обаче, загубите на 100-те най-големи компании бяха $ 150 милиарда. При последния срив на Ню Йоркската борса само водещата във високите технологии акция - Cisco Systems $420 милиарда от капитализацията си.
Ефектът на доминото се прояви в целия развит свят. На европейските борси не бе по-различно. В Лондон цените паднаха до дъното, във Франкфурт високотехнологичният индекс Иетах също се срина до невиждано ниско ниво. Разбира се там загубите са по-малки, но това е в резултат от факта, че мащабите са различни.
Днес най-голяма в света е Ню Йоркската фондова борса
Тя може с един удар да разстрои финансите на целия свят. Нейната капитализация, включваща капитализацията на всички компании, с чиито акции се играе, е $ 11 244 милиарда. Лондонската и Франкфуртската борса - IX е с капитализация $4 466 милиарда. Тази на Париж, Амстердам и Брюксел пък е $2 371 милиарда, а Швейцарската е "само" $681. Ню Йорк е все още най-големият пазар. Като само високотехнологичният индекс NASDAQ е с капитализация $6 252 милиарда. Този индекс е определящ за цялата динамика на борсовата игра. Само допреди година той изглеждаше супернадежден и преспективен. Но от март 2000 г. до днес МА5БАС) е паднал от невероятния връх - 5132 пункта на 1924 пункта - с цели 62%.
Това според редица американски експерти вече е рецесия.
Доскоро те не искаха да споменават тази дума, защото тя паникьосва хората. Един куп изследвачи се занимават с проблема на цикличността на кризите и има доста сериозни автори, които разглеждат възможността от нова Голяма депресия като тази през 1929 г. Тери Руд например написа дебела книга, издадена още през 1886 г, със заглавие "Отново 1929 г.?" В нея той образно описва положението на съвременния западен акционер. Ние сме като в кинотеатър, казва Руд, в който изведнъж някой започва да вика "Пожар!" и всички се втурват към вратата, но тя пропуска по един-двама.
Световно известният икономист Джон Кенет Гълбрайт, преподавател в Принстън и Кеймбридж, президент дълги години на Американската икономическа асоциация не дава пряк и честен отговор на въпроса какво е причинило Голямата депресия от 1929 г. В специално посветената си книга на този катаклизъм - "Големият крах", той обяснява, че причина за финансовия срив през 1929 г. не може да се посочи. Нещо повече, той пише в книгата си "Икономическата наука в перспектива: "Последиците, когато Голямата депресия нанася удар след борсовия срив през октомври 1929 г. са, че икономистите от класическата традиция, каквито са почти всички икономисти, стояли настрана. Това било нещо, което просто трябвало да се изчака да отмине. Две от водещите фигури на това време Йозеф Шумпетер, вече в Харвард и Лайанъл Робинс от Лондонското училище по икономика, специално предупреждавали да не се прави нищо. Депресията трябвало да се остави да се развива по пътя си, това единствено можело да я излекува ефективно. Причината за депресията била акумулираната в системата отрова, а съответните несгоди щели да изтласкат отровата и да върнат икономиката обратно към здравето.".
Едва ли може да има по-инфантилна или демагогска гледна точка. И то на корифеи на икономическата наука. Щом тези водещи имена в университети като Харвард, Принстън и Лондонското училище по икономика приемат финансовия срив през 1929 г. като природно явление, като настинка, която трябва да си премине от само себе си, какво да кажат обикновените жертви на голямата финансова измама, организирана от банкерите, собственици на Федералния резерв.
Критиците на глобализма днес твърдят, че концентрацията на капитали вече е създала неконтролируема мощ, която винаги може да разори средните слоеве за часове. Но тази мощ се е оформяла десетилетия. През 1929 г. мощта на финансовата олигархия прави показно. Такива трусове стават и в днешно време, но вече не им се придава този исторически фатализъм, както през 1929 г. Медиите са в правилни ръце и техните стопани знаят, че паниката е вредна. Днес и по-голям катаклизъм от Голямата депресия да се случи, това може да мине като подробност от борсовия пейзаж. Така е по-полезно на върхушката, тя постига ефекта на приспаното стадо, което живее като под вечна упойка, като постоянно замаян пушач на опиум.
Наистина, какво може да направи един среден играч на борсата при такъв срив? След като загубите на големите компании са стотици милиради долари, значи някой ги плаща.
Плаща всъщност именно малкият играч, чиито милионни моменти загуби са фатални за него, но не и за гигантите - наднационалните компании.
Дали всъщност глобализацията не носи в себе си гена на тези финансови кризи? Доста теоретици смятат така. Действителната спекулация с парични и непарични активи достига до $1200 милиарда на ден - 40 пъти повече от реалната световна всекидневна търговия със стоки. Светът се стреми да стане една голяма Борса под благосклонния поглед на държавните правителства, пише френският теоретик Бутилие. "Концентрацията и централизацията на капитала достигна невероятни пропорции. Двеста наднационални компании със своите седалища в 8 страни контролират глобализирания свят чрез капитала, чиито противоречия са по-остри от всякога", пише френският критик на глобализацията Алберто Коен през 1998 г. На същото мнение е и световноизвестният американски антиглобалист Ноам Чомски. Според него движението на финансов капитал води до нарастващо неравенство, концентрирайки богатството във все по-тесен кръг от хора. За Чомски мегакорпо-рациите са тоталитарни структури, много по-мощни от цели държави, които стават заплаха за демокрацията и пазарите, защото не се подчиняват на законите на конкуренцията и чистите правила на играта.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=53054&format=html