Отворено писмо до главния редактор на в. „Национална бизнес поща"

Уважаеми господин Главен редактор,
 В брой 36 от 08.09 на настоящата година, на стр. 12 сте публикували статията "Опит за покушение върху българския език" от водещия фолклорното телевизионно предаване "Сите българи заедно" Никола Григоров (когото нямам честта да познавам лично). Авторът скромно е премълчал, че въпросната статия е била вече публикувана в една брошурка с претенцията да бъде кн.1 от поредицата "Рушители на съвременна България", издадена от издателство АНИКО и пусната на пазара с цена 1 лев. В статията, наред с партия АТАКА, в чиято парламентарна група имам честта да бъдa, е споменато и моето скромно име, като унищожител на българския език и национален предател.
Статията започва с твърдението, че през тази пролет българските депутати "с нечувана дързост и безбожно предателство" се опитали тихомълком да утвърдят няколко поправки в Закона за народната просвета, с които да изхвърлят от закона "параграфа утвърждаващ българския език като задължителен в българските училища"... За сведение на читателите на Бизнес поща се налагат някои пояснения. Явно пишещият не е виждал текстове на български закони, иначе щеше да знае, че там няма параграфи, а членове, алинеи и точки. Въпросният текст се съдържаше в чл. 16, т.4, който цитирам дословно:
Чл. 16. "Държавните образователни изисквания се отнасят за т. 4 - усвояването на книжовния български език". В проектозакон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерски съвет, наистина бе предложено тази точка да отпадне. Господин Григоров старателно цитира първото гласуване на закона на 6 март 2008 г. Той обаче забравя да спомене (или не знае), че на първо гласуване се дебатира само върху рамката на закона
и неговата философия. И понеже бе спорна само тази точка, почти всички народни представители гласуваха закона на първо четене. Конкретните поправки на всеки проектозакон се внасят между първо и второ четене.
На 9 април се проведе обсъждане на внесените поправки по проектозакона в Комисията по образование и наука за второ четене, като в дебата мнозинството народни представители се обявиха против отпадането на тази точка. Министър Даниел Вълчев се опита да обясни, че въпросното отпадане съвсем не засяга задължителното изучаване на книжовния български език, тъй като задължението той да се усвоява на всички нива в българското училище е валидно чрез държавните образователни изисквания към програмата по български език и литература, фиксирани в специална наредба. Министърът призна обаче, че тази точка в закона има символично значение за българското общество и се отказа от предложението си точка 4 да отпадне. Нещо повече - той припомни, че е бил противник да бъде приет Закон за българския език, но сега си променя мнението и смята, че такъв закон трябва да се изработи и приеме.
Г-н Григоров твърди, че съм се опитал да приспя вниманието на българите, а всъщност се оказах единственият народен представител, който в пленарна зала зададе на министър Даниел Вълчев публичен въпрос за оставането на точка 4 в Закона за народната просвета в следния вид: "Кой и с каква мотивация е внесъл отмяната на чл. 16, т.4 и заличаване на цифрата 4 от чл. 17, т. 4 в Закона за народната просвета?" Министърът отговори в сравнително обширно слово, където пак поясни своите съображения, свързани с предложението за отпадане на точка 4 от параграф 16. В репликата си аз припомних на министъра, че на дебата в Комисията по образование и наука, той се отказа от намерението си да предлага отпадането на точка 4 и завърших: "Господин министър, настоявам наистина този член и тази точка да останат". В своята дуплика министър Вълчев отговори: "... Останах с впечатлението, че Комисията има разбиране за такова нещо. Тогава още веднъж, господин професор, заявявам, че никак не държа този текст да отпадне. Нека си съществува т. 4, щом се счита, че тя има някакво символно значение..."
Това стана на 11 април 2008 г., по време на парламентарния контрол, предаван директно от пленарна зала по Националната телевизия.
Въпросът ми се оказа последната капка в чашата на търпението. На 16 април се проведе заседание на Комисията по образование и наука, където единодушно бе решено, това предложение на министъра въобще да не влиза на второ четене.
На 16 май промените бяха приети на второ четене с голямо мнозинство, включително гласовете на народните представители от АТАКА. В тях изобщо не фигурираше отпадането на чл. 16, т. 4. И в настоящия текст на закона клаузата за държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език остана, в което може да се увери всеки български гражданин.
Това е истината за този дебат и съдбата на точка 4 в член 16 от Закона за народната просвета. За автентичността на написаното свидетелстват документи от Народното събрание, от които си позволих да цитирам отделни пасажи. Всичко останало може да се прочете в парламентарния сайт по Интернет.
Според г-н Никола Григоров, въпросът за оставането на т. 4 на чл. 16 в закона бил решен от декларацията на преподавателите от Софийския университет и от предаването "Сите българи заедно". От тях се уплашили управляващите и за това поправката не минала...". Чудя се дали има някой да вярва, че г-н Григоров и неговото предаване имат такова мощно влияние върху българското Народно събрание и изпълнителната власт.
Освен това, не съм сигурен, чете ли той написаното от самия него втори път, защото в статията веднъж пише, че българският език е спасен благодарение на неговата намеса (значи поправката не е минала), а след това ме обвинява, че "най-съзнателно и целенасочено" съм гласувал "два пъти за ликвидацията на българския език", което е измислица! Още веднъж повтарям, че на второ четене, благодарение и на моите скромни усилия, въобще не се стигна до спорната поправка. Тогава как съм гласувал "като истински сърбин за затриването на българския език..."?
Иначе целият текст представлява онова, което незабравимият проф. Николай Генчев наричаше "клепане" или с други думи клевета. Съжалявам, че трябва да употребя тази любима на мнозина, подобни на г-н Григоров писачи, дума. В статията си той пише, че се е запознал подробно с "някои изключително пикантни моменти и позорни факти от гласуването на този проектозакон...", а е пропуснал най-пикантния факт, че народните представители от "сръбската партия АТАКА" са гласували единодушно за отпадане на поправката на закона. Това се нарича журналистически гаф, но понякога, като оплюваш околните, рискуваш храчките да паднат и върху теб
Хайде, г-н Григоров е писал статията само две седмици след второто гласуване на въпросния закон, а на вашия вестник я предлага чак през септември (отпечатана на 08.09) ... Защо за това време не взе да си провери фактите. Или поне Вие да го призовете към това?! Как така, аз - професор и доктор на науките по археология на средните векове, с втора специалност Български език и литература, член на Съюза на българските писатели, носител на награда за публицистика на същия този език, ще тръгна да го "затривам"?! И като член на Комисията по образование и наука в парламента съм "гушнал" милиони за това? Къде са тези милиони?
Няма да употребявам за г-н Григоров думите, които той използва за мен, но наистина възнамерявам да се обърна към съда. Единствено, защото смятам, че лъжата трябва да се наказва равностойно на кражбата. Той наистина има дарба да фолклоризира политиката, произвеждайки профанни митове.
Горните редове дължа не само на избирателите и симпатизантите на политическата сила, в чиято парламентарна група съм народен представител, но и на всички, които смятат България за свое Отечество.
Искрено се надявам, че в. "Национална бизнес поща" своевременно ще публикува този предизвикан отговор.

С уважение: проф.д-р, д.и.н. Станислав Станилов
Народен представител и зам.-председател на ПГ АТАКА, зам.председател на Комисията по култура, член на Комисията по образование и наука към Народното събрание.

Бележка на автора: Главният редактор на Национална бизнес поща г-н Петър Драгиев поиска горният отговор да бъде платена публикация. Излиза, че е пуснал клеветата, за да спечели пари и от евентуалната дискусия. Аз отказах, не защото не мога да си платя публикация на една вестникарска страница, а защото смятам, че е морално, щом си пуснал клевета, била тя и платена, си длъжен да пуснеш и отговор... Както и да е - въпрос на морал, неизмерим с парите! За това предпочетох отговорът ми да излезе във в. "Атака". Там поне истината стои пред победата.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=53163&format=html

----------------------------------------------------

За това предпочетох отговорът ми да излезе във в. "Атака". Там поне истината стои пред победата.

Toва е велико!!!!!!!!!!!!!