В третото блаженство от Проповедта на планината Иисус Христос казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Апостол  Яков ни съветва: "Нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв, защото човешкия гняв не върши Божията воля" (1:19,20). Къде е коренът на гнева?
Гордият, самолюбивият човек е и гневлив. Той не може да бъде кротък и спокоен, когато вижда, че не всички му отдават дължимото внимание. Дразни се, когато го пренебрегват, когато го съветват или си позволяват да го критикуват, или оскърбяват. Светът днес извинява гневните си изблици с изострени или слаби нерви.
Един философ е нарекъл гнева кратковременна лудост, защото помрачава разсъдъка. Един руски светител е казал: "Каквото бурята прави във въздуха, това прави гневът в ума". А св. Василий Велики казал: "Гневът, щом веднъж завладее душата, прави човека същински звяр. В гнева си човек може и да причини смъртта на ближния си".
Когато се появи някакво недоразумение между хората, има две възможности за даване на отговор: или да отвърнеш на злото със зло или да отговориш с кротост и търпение т.е. с добро. В първия случай злото се увеличава и може да има трагичен, невъзвратим край. Много хора се оплакват: "Как да не се гневя, той ме дразни, той ме предизвиква?" Все другите му са виновни и оправдава своя гняв с недостатъците на околните.
Но правилно ли е това винаги? Един монах, който се гневял и който все мислел, че другите му са виновни, за да не може да придобие кротост, за да не може да се смири, решил да напусне манастира и да отиде в пустинята, дето никой няма да го безпокои. Направил си колиба и заживял в нея. Донесъл си вода в една стомна и я сложил в ъгъла. Но подът бил неравен и стомничката се прекатурила. С гняв монахът я вдигнал и я поставил пак на същото место, но тя пак се обърнала. Тогава кипнал и я тръшнал на земята, тя се счупила и водата се разляла. Като се поуспокоил, монахът си казал: "Тук ги няма братята да ме дразнят и ето, аз пак се разгневих. Значи не те са виновни за моя гняв, а той извира от мен самия." Станал и се върнал в манастира.
Какви са последиците от гнева? Представете си, че стоите на автобусна спирка и гледате пред себе си две врабчета в жестока битка. Нападат се с голямо настървение, около тях хвърчат перушини. Задава се кола с голяма скорост. В момента птичетата са вкопчени едно в друго, издигат се във въздуха и заслепени се понасят към колата. С тъп звук се блъскат в предното стъкло. Били са толкова заети със своята битка, че са останали слепи за по-сериозната опасност. Кавгата им струва техния живот.
Замислите се колко често постъпваме като тези врабчета!

Не осъзнаваме, че в битката никой не печели

И двамата губят. Носим със себе си злобата и нашите раздразнения експлодират. Да не забравяме, че когато нападаме другите, със сигурност нараняваме и себе си. Народът ни е казал, когато хвърляш кал, не можеш да не оцапаш ръцете си. Нека да си спомним и за Мойсей, който води 40 години израелския народ през пустинята за Обещаната земя и не влезе в нея заради гнева си. Крайно разочарован от недоволните и вечно мърморещи сънародници, вместо да говори на скалата, за да получи вода, както Господ му казал, той гневно я ударил два пъти. Получил вода от скалата, но имало проблем. Мойсей проявил непокорство и гняв. Затова Бог му казал, че няма да влезе в Обещаната земя и наистина Бог само му разрешил да я види от планината, преди да умре.
Гневът може да се преодолее само с кротост.
Кои хора могат да бъдат наречени кротки? Това са хората, които не се гневят, които обичат спокойствието и мира и се стремят да премахнат всяко раздразнение в себе си. Кротостта не означава овчедушие или проява на слаб характер. Напротив, това са хора със силни характери, със скрито мъжество, благоразумни, търпеливи и великодушни, които предвиждайки последиците от гнева, са в състояние да понесат спокойно и най-тежката обида, без да се разгневят.

Кротостта има голяма сила. Тя укротява бурите на гнева

През V век Италия била нападната от ордите на хунския вожд Атила. Той се появил от Азия, прегазил цяла Европа, унищожил много цветущи страни, избил хиляди хора, опожарил около 500 града и вече наближавал Рим. Всички знаели колко е жесток. Сам той наричал себе си Бич Божи и казвал: "Дето мине конят ми, не никне трева". Когато жителите на Рим узнали за приближаването му, напуснали града. Останал само архиепископът папа Лъв. Бил свят старец, отличавал се със своята ангелска кротост. Неговата кротост не била страх, а мъжество. Той излязъл спокойно да посрещне непобедимия завоевател и кротко му казал: "Атила, ти победи цялата вселена. Сега ние те молим: победи себе си! Не разрушавай нашия град! Пощади ни!" Думите му били толкова кротки и убедителни, че смекчили жестокия варварин. Атила му казал: "Твоите думи трогнаха моето сърце. Който и да си ти, човек или ангел, знай: Рим дължи на теб своето спасение".
Освен кротостта, и прошката също укротява гнева.
Малко момче се сбило с брат си и след това се чувствало огорчено. Когато брат му поискал да се сдобрят, то отказало да приеме. Всъщност през целия ден не проговорило на брат си. Дошло време да си лягат и майката казала на момчето: "Не смяташ ли, че трябва да простиш на брат си, преди да заспиш? Не забравяй, че в Библията се казва: "Слънцето да не залезе в разгневяването ви (Ефесяни 4:26)." Момчето изглеждало объркано. Помислило няколко минути и извикало: "Но как да задържа слънцето да не залезе?" Да. Ние не можем да спрем слънцето да не залезе. Но можем да направим така, че да не залезе в разгневяването ни. А това означава да простим. 
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=53504&format=html