Венцислав Лаков

 Слави Бинев е роден на 10 декември 1965 г. в София. През 1984 г. завършва Френската гимназия, а през 1990 г. Национална спортна академия, специалност тенис и бокс. Втората му специалност е журналистика. Многократен шампион по таекуондо у нас. През 1992 г. става европейски шампион по таекуондо. От 2005 г. е избран за член на Изпълнителното бюро на БОК. От 2006 г. е председател на фонд "Признание" за подпомагане на български спортисти и треньори. Член е на управата на световната федерация по таекуондо.  На 3 януари 2007 г. получава титлата архонт от Българската православна църква. На изборите през 2007 г. стана представител на АТАКА в Европарламента. Владее френски, английски, италиански и руски език. Женен, баща на 5 деца, има и едно внуче. Преди дни евродепутатът се завърна от Австралия и Нова Зеландия, където имаше политически срещи.

- Как се зароди идеята да посетите Австралия и Нова Зеландия, те са чак от другата страна на земното кълбо?
- Аз членувам в една от неформалните структури на ЕП, свързана със спорта. Ние сме длъжни да обменяме практики и да обикаляме света, да проучим най-добрите решения, които могат да бъдат дадени от всяка една държава за развитието на спорта. Има някои държави в света, които са много напред в тази област. Една от тях е Англия, другата е Австралия. Това са едни от страните, извън Америка и Русия, които в момента диктуват модата в спорта.
Австралия до Олимпиадата в Монреал през 1976 г. не е имала нито един златен медал, а в момента е на 5-то място по медали. Как става това - единствено и само с държавна политика. Именно по тези причини, ние като хора, които отговарят по тези въпроси в европейската институция, сме длъжни да се заинтересуваме и да направим всичко възможно да се свържем с държавните мъже и да търсим начините, по които решават проблемите на спорта.
- Какво беше първото ви впечатление от Австралия?
Който е бил в Австралия, е видял, че цялата държава тича. Колкото и да е голям континентът, всички тичат в някаква посока. Не видях кенгура или крокодили, които да гонят австралийците, но действително всички се забавляват. Истината е, че те наистина доминират в плувния спорт, без да тренират с живи крокодили. Там отдавна са разбрали, че  нивото на една държава се измерва и с нейните спортни постижения. Както и отношението й към възрастните хора, децата и младите.
- Ние сме бедна държава и не можем да се сравняваме с Австралия ....
- На фона на огромния бюджетен излишък, който се обявява у нас, нуждите на спорта са направо смешни. Австралия е 10 пъти по-голяма, от България. Населението е обаче само 2.5 пъти повече от нашето - 20 милиона. Така че броят на населието не е определящ за спортните успехи.
При нас трябва да бъдат налети много повече пари за обновяване на морално остаряла спортна база. В Австралия този проблем не съществува, там се инвестира постоянно в нови съоръжения. Всеки 6 месеца има нови уреди, непрестанна обмяна на практики.
- Какви бяха политическите ви контакти?
- От името на АТАКА аз се видях с някои от министрите на Австралия, както от щатското, така от националното правителство, а също с някои от хората, които са връзката между бизнеса и управленците. Там гилдийните лобита са изключително силни и до голяма степен политиците се съобразяват с тях. Разговорите бяха изключително положителни и получихме уверения, че ако успеем да бъдем фактор в управлението на нашата държава, ние ще бъдем подпомогнати с добри практики не само в спорта, но и в релацията бизнес - държава. В този момент в Нова Зеландия имаше избори и се очакваше дясната националистическата партия там да спечели. В контактите си подчертах, че в АТАКА също сме националисти, което много ни сближава и имахме уверението, че ще контактуваме за в бъдеще с националистите от Нова Зеландия.
- Как си обяснявате национализма там, след като държавите са млади и са бивши колонии?
- В Австралия и Нова Зеландия смятат, че е задължение на всеки един политик да бъде националист. Те не могат да разберат кое е осъдителното в етикетите, които се опитват да сложат на европейските националисти. Те казват точно обратното - вие трябва да се гордеете с това, че ви наричат така, защото задачата на всеки един политик, заемайки своето положение в политиката е, да брани своя народ, своята нация. Те се гордеят със своя флаг, гордеят се със своите отличителни белези и смятат, че трябва да направят всичко възможно останалият свят да се съобразява с тях. На тези хора им е невероятно трудно да разберат, че нас се опитват да ни елиминират от политическата сцена именно заради нещото, което те заявяват и с което се гордеят.
- Какво в България би учудило хората от другата страна на Земята?
- Ще ги учуди това, че крадците се знаят, но никой не ги наказва, ще ги учуди, че президент и много други държавни мъже протектират отявлени престъпници, за които сме убедени и за които ни уведомяват от чужбина. Ще ги учуди, че се бият журналисти и се посяга на евродепутати. Ще ги удиви, че ние сме на първо място не само по корупция, но и по престъпност, че никой у нас не вярва на съдебната система никой не подава никакви жалби и не търси някаква помощ. Аз се опитах да им обясня, че това е една малка част от огромните разлики помежду ни. Между нас има една огромна пропаст.
- Казахте, че политиците там са в услуга на бизнеса. Тук обаче също управляващите слугуват на олигарсите, каква е разликата?
- Когато гилдията натиска един политик, тя се бори за промяна на правилата. Докато олигарсите у нас се борят, за да им се даде възможност да не спазват правилата. Тук е голямото различие. Там се борят, за да променят правилата, които да обслужват цялата гилдия. Тук някои хора се борят за лиценз и за да бъдат абсолютно свободни да нарушават всички закони и правила. Това е голямата разлика.
Истината е, че тези държави не са били колонии на Турция, а на Англия. Оттам идва и една много голяма специфичност в тяхното управление, начинът им на мислене и изразяване. Там наистина има диктатура, но диктатура на закона, докато в България тук има диктатура на беззаконието.
- Има ли дискриминация към аборигените? Може ли да се направи паралел между тях и нашите цигани?
- Аборигени в Австралия може да видиш навсякъде. Там има една наистина действаща толерантност. Тя действа, защото законите са валидни и за аборигени, и за европейци. Докато при нас законите са валидни само за българина, а за турците от ДПС и за циганите те не важат.
Аборигените са деца на природата, може да ги видиш в центъра, боядисани в най-различни цветове, свирейки на техните инструменти и всички минаващи се забавляват с тях. Те обаче не крадат и си плащат сметките. Това е изключено в Австралия.
- Каква друга екзотика ви направи впечатление?
- Природата там е различна. Едно от задълженията ни като евродепутати е да следим всички глобални и екологични проблеми.
В Австралия не се борят за квоти парникови газове, като в Европа и Азия. Там спасяват редки видове животни, които са останали само единици. Последното островче, което можем да броим като част от "изгубения свят" е Тасмания. Там само в последния век са се изгубили няколко вида - птицата Додо, тасманийският тигър, изчезнал преди 60 г. Сега на път е да умре и тасманийският дявол, който е нещо между голям плъх и невестулка, много "усмихнато" животно. Дяволите се отглеждат в затворени пространства, за да не се заразят с рак. Опитват се да ги лекуват, да намерят ваксина срещу рака. Видях птицечовката, която живее само на свобода и хоратя пазят тези животни. Едно ми стана абсолютно ясно - австралийците и новозеландците обичат и пазят своите държави.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=53945&format=html