България :: Доган обяви война на българите

очевидно тази война е подготвяна отдавна

именно затова беше разстреляна и мъжката секретарка на доган - човекът не е искал да участва в този план

планът е съгласуван с юса

нека припомним, че след като уби служителя си, доган се кри 10 дена, а после отиде на инструктаж в американското посолство

В паниката си изплашеният лидер на ДПС унижи и опонентите си, и партньорите си. В нормалните държави такива изявления се наричат „глупост на излизащ от играта политик”. В страната на „BIG BROTHER” ги тълкуват като ум и интелект

Държавата вече трети ден не може да се окопити от възторга си пред интелигентността на лидера на ДПС Ахмед Доган, с която той шашна незаспалото след полунощ гражданство на 7 срещу 8 юни. За 37% от българския народ това беше изборна нощ, за останалите – просто неделя срещу понеделник. Тъй че, ако с днешна дата случайно дочуят коментарите за недостижимите висоти на разума, до които се е възвиси Доган, има да се чудят какво чак толкова е сътворил. Не, че тези, които го чуха, установиха това, най-малкото защото Доган има говорен дефект и поглъща половината от думите при изговора им, но някак си е прието, когато той се изкаже по някакъв проблем, всички веднага да заявяват, че отдавна не са чували толкова умно и интелигентно изказване на политик.
На това място човек просто няма как да не се сети за приказката „Новите дрехи на царя”, но тази метафора е твърде невинна за неизменните стадни реакции на коментаторско-журналистическата общност при всяка изява на Доган. Може би те не се запомнят, защото
периодите от изява до изява на лидера на ДПС понякога траят по половин мандат, а този път като нищо щяха да продължат и цял,
ако не беше онова почти ритуално самоубийство в сараите му, отнело живота на най-приближения му човек, какъвто може да бъде само касиерът на ДПС, в случая Ахмед Емин. Тогава Доган направи едно-единствено изявление под формата на интервю във в. „Труд”, за което има само една характеристика – паника, неописуема паника, разкриваща оскъдната му способност да бъде логичен, аргументиран и убедителен пред озъбените факти. Защото Доган е силен само в плетките на тъмно, където няма нужда да се спазва благоприличие и да се търсят благовидни предлози за едни или други неприемливи и дори възмутителни действия.
Изявлението му по време на пресконференцията в изборната нощ всъщност доказа, че

той не е излязъл от паническото си състояние отпреди осем месеца.

Доган показа признаци за това още по време на кампанията си преди евровота с хашлашка демонстрация на сила, предназначена не толкова да сплаши противниците му, колкото да внуши самочувствие на избирателите му, притеснени и опозорени от присъствието на партията, за която гласуват, във властта. А за разлика от Доган, чиито турски произход е спорен, турците по принцип са хора на честта. Дори ако оставим настрана молбата към привържениците на ДПС да не печелят повече от 10 мандата за Европейския парламент и повече 40 депутатски места в нашия и безпомощното и налудничаво изравяне на скелета на т.нар. „възродителен процес”, е достатъчно да се сетим, че той многократно напомни „историческата” си роля през последните 20 г. за България, която щяла да има друга съдба, ако той пожелаел. Дори Тодор Живков, който си вдигна паметник приживе, не се осмеляваше да дава такива оценки за себе си.
На лидера на ДПС обаче не му остана нищо друго, освен да се удря в гърдите по почина „Булгар, булгар!”, пардон „Доган, Доган!”, защото
осемгодишното му пряко участие във властта изяде и открадна в най-буквалния смисъл всичките му останали аргументи да продължи да присъства на българската политическа сцена.
И изявлението му в изборната нощ не беше нищо друго освен израз на истерична паника. Който е ходил до осми клас на училище, знае защо кучетата лаят неистово пред вида на опасността – не защото искат да я изплашат, а защото се страхуват. Това е отчаяният им вик за помощ преди да се хвърлят в бой, без да знаят ще излязат ли живи от него. Всъщност дори без да мислят за това, защото животните не могат да виждат в перспектива, а решават проблема си на мига, следвайки инстинкта си. Така са организирани по-примитивните съзнания.
Изреченото от Доган в нощта на 7 срещу 8 юни беше най-верният показател за това, че се
чувства притиснат до стената от опасността не толкова да остане извън властта, колкото от заплахата да му се потърси реална сметка за присъствието му в нея.
И той си позволи недопустимото, изпадайки в гаменска наслада да нарушава правилата открито, безпардонно и без поне привидно да зачита достойнството нито на опонентите, нито на партньорите си. Също като уличен хулиган, който кърти пейките и обръща кошчетата с боклук в градинката пред гневните и изплашени погледи на мирните граждани като пътьом забива по един шут и на някого от компанията си, та да се знае кой е апапът в нея.
Лидерът на ДПС унижи публично партньора си във властта БСП като я постави в неприятната ситуация да се изправи пред очите на избирателите не само като втора политическа сила, но и като управляваща партия, която не може да каже със сигурност колко евродепутати вкарва. Без да спомене дори името на премиера Сергей Станишев, когото поставяше в изключително неприятни и дори нехарактерни за него в личностен план конфузни моменти да се оправдава заради делата на хората на Доган във властта, той му демонстрира как би могъл да го накаже за евентуалното разграничаване от ДПС по време на кампанията за националните избори като си произведе байпас към управлението, в което БСП няма да участва, в лицето на ЛИДЕР.

Доган не изпита капка неудобство да признае публично, че е манипулирал изборите за Европейски парламент

като е прелял гласове на новоизлюпената партия, която преди евровота събираше едва 1,5% според социолозите. Правил го е в последните часове на изборния ден, но само колкото да държи в напрежение социалистите до последния момент, защото спечеленият евромандат за ЛИДЕР означаваше загубен евродепутат за БСП. И предупреди, че пак може да го направи. „Ние винаги помагаме и сме доволни от това. Може би такава е нашата мисия”, заяви Доган, спестявайки продължението „да изнудваме партньорите си, ако не ни се подчиняват”. Не е учудващо, че поредната бруталност на Доган след признанието му за обръчите от фирми предизвика възторгът на тълпата в зала 3 на НДК. Но е крайно учудващо защо прокуратурата още не се е сезирала за това „честно признание” на лидера на ДПС, омаяло с вулгарността си публиката.
Някой вече обясни, че това не било противозаконно. Значи за следващите избори трябва да стане. Защото ако „купуването и продаването на гласове е престъпление”, както тръбяха всички партии в кампаниите си, тогава преливането на гласове по заповед от една партия за друга какво е? Вече се чуват фалцетните гласове на застаряващите щатни апологети на Доган, че това не е престъпление, а висша политика. Отговорът на такива твърдения е, че когато у нас селските тарикатлъци престанат да се тълкува като висша политика и започнат да се преследват от закона, тогава България може би ще заприлича на европейска държава.
На този етап обаче

Доган заприлича на обикновен рекетьор спрямо партньора си в лицето на БСП,

особено след като започна по най-нескопосания и направо дърварски начин да тълкува резултатите на Синята коалиция, обявявайки процесите около нея за много „интересни” и предвещавайки „по-сериозна опция на десните субекти в следващия парламент” с думите, че „ДПС ще подкрепя тази тенденция”. И припомняйки забравената от над десетилетие дясноцентристка ориентация на партията си, тъй като „десните са ни стара слабост, имаме симпатии от първородния грях”.
Естествено, че не съществува що-годе нормален човек, който да възприеме тези думи на лидера на ДПС като чиста монета след обструкциите, които хора от неговата партия чрез адвокатската кантора, която я обслужва, спретнаха цялата съдебна епопея на СДС в опита да го елиминират от участие в изборите. И тези коментари на Доган изобщо нямаха за адресат десницата, а именно БСП, мотивирайки заплахата му към нея за „десен завой”, точно както през 1994 г. направи „ляв завой”. И за да е по-сигурно, че е разбран правилно, Доган обяви, че вратата на ДПС ще бъде отворена към всяка партия. Сиреч, ако БСП дръзне да се разграничава от ДПС в предстоящата кампания, сама да си бере гайлето, а Доган има как да се оправи като се внедри и във следващата власт. Понеже след обръчите от фирми си прави и обръчи от партии.
И тъй като план А с превземането на СДС отвътре не успя заради бездарието на подставените му лица,

той е преминал към план Б – резервни партии-патерици-патици или както там ги нарича за себе си.

Явно Сергей Станишев е човек с много здрави нерви или неподходящо добро възпитание, за да не отвръща все още на това оскъбрително държание, за разлика от лидера на СДС Мартин Димитров, който веднага отсече: „Тъй като в Синята коалиция за отношенията с ДПС отговарям аз, веднага ви казвам, че това няма да стане”, изплющявайки шумно привидно протегнатата „партньорска” ръка на Доган. Разбира се, най-унизена от всички е младата партия ЛИДЕР, чиито успех беше увъртолен в калта на презрителните декларации на Доган за подпомагането й. Може би точно това накара представителят им Петър Паунов да събере сили и най-сетне да определи ориентацията на партията си като противник на тройната управляваща коалиция, за да защити поне достойнството на хората, които са гласували за нея.
И ако лидерът на ДПС се опита да се погаври с БСП и десницата, правейки несръчно паркетни менторски пируети, които не му се отдават особено, тъй като за тези неща се иска и малко генетични заложби,

когато стигна до ГЕРБ и Бойко Борисов задръжките му окончателно паднаха и паниката му изби в чист вид.

Доган нарече столичния кмет „субекти, които за няколко години искат да станат премиери на страната”. И започна да разсъждава дали той – забележете! – в личен план трябва да допусне това от една страна като политик, а от друга като философ. Кой каквото и където ще да говори, но по отношение на Доган няма доказателства нито за първото, нито за второто, защото ако някой възприема махленските врътки на тъмно като политика, значи просто не може да надскочи собственото си кърско ниво. Но за сметка на това има цели томове доказателства, че той беше произведен в политическото пространство от комунистическата машина на службите и вече 20 години цяла България си го носи на гръб именно в личното му качество. А това толкова е омръзнало на всички, че дори върлите антикомунисти вече не злорадстват, че най-тежките негативи от присъствието му в българския политически живот трябва да понесе именно родителката му в лицето на предишната битност на БСП - БКП.

Набегът на Бойко Борисов на политическия терен обаче кара Доган да изпада в откровена истерия,

иначе няма как да се обяснят разсъжденията му за неговия произход и „мутризацията на българската политика”, както и провикването му: „Кого си победил бе?”. Цифрите сочат, че е победил най-малко него – Доган. А наблюденията показват, че Борисов не е по-малко безпардонен от лидера на ДПС. И ако столичният кмет излезе на терена на властта, Доган вече няма да може да се прави на мъдруващ край наргилето в сараите политик или философ (в зависимост от настроението му), а ще трябва да влиза в открити схватки, които ще разпарчатосат загадъчната драперия на неговата състоятелност.
Защото Борисов бие в пъти Доган по първичност или автентичност, които се харесват на хората, и пред него натовареният с властови негативи лидер на ДПС е като онези босове от мафиотски филми, които всъщност са хилави дребни мъжлета и не излизат в открити схватки на светло, за да не се види колко са немощни. В този смисъл,

ако Борисов „мутризира” политиката физически, Доган отдавна я е мутризирал като политическо поведение.

И ако в момента нещо в лидера на ГЕРБ го дразни, това е директната конкуренция, на която явно усеща, че няма да издържи, най-малкото, защото Борисов отдавна си е лепнал табелка „Децата нямат спирачки!” и му идва много отръки да разкрива задкулисни схеми пред медиите.
Всъщност в паническия си набег срещу всичко и всички Доган не пожали и медиите. И директно ги обвини, че те са създали „субекта” Борисов и сега трябва да обяснят на хората за какво става дума. Явно паниката го е заслепила дотолкова, че да проявява и ревност. Защото, откъдето и да погледнем „субекта” Доган, той е единствено и само медиен продукт. Именно там по цели месеци се точат тълкувания и възхити след споредичните му речи. Иначе в течение на близо 15 години никой не е виждал Доган да работи единственото, което му се води като длъжност – да бъде депутат. И никой не знае с какво се занимава по цял ден. Може пък да пише философски трудове, но кой да попита и кой да ти каже.
Медиите никога не му задават този въпрос. Както и не го питат защо като хленчи от два месеца, че е много уморен от политиката не иде да си почива на някоя яхта, та и останалите да си отдъхнат от него. Може би тайната му мисъл е някоя медия да се провикне: „Остани, Доган, на кого ни оставяш?!” Но медиите се държат като кучето на Павлов и са развили условния рефлекс щом той изтърси някаква реч, просто да я обявяват за най-интелигентната, а него – за най-умният. Дори когато издрънква

крещящата глупост, че амбицията му е да направи ДПС „професионална партия”.

Такава тъпотия никой отдавна не бе формулирал в българската политика, ако не броим понятието „мажоритарен кандидат, който е водач на партийна листа”. Но тъй като и това дървено желязо беше измайсторено от Ахмед Доган, вече със сигурност може да се твърди, че от паника човекът дава фира. Или нещо по-просто – вече осъзнава, че раздробено или не, намразено от гражданите или не, ругано от всички или не, българското политическо пространство отеснява за него.
Затова беше и паническият му напомняне, че от 20 години стои пред гражданите на България и че за „следващия мандат не би искал да е мандатоносител, но ако се наложи с удоволствие ще го направи” с допълнението: „само съвети да даваме, това е достатъчно”. Необяснима е авантюрата на един опитен политик да заяви публично, че в държавата няма правила, че той издига и сваля правителствата, че той коронова и низвергва лидерите, че той вкарва партиите в парламента и ги изкарва оттам и че всъщност това не е страна-членка на Европейския съюз, а личен вилает на един диктатор.
Явно страхът, че може да изпадне от „каруцата”, на която чевръсто се катерят други, го е накарал да изгуби и последната си капчица чувство за самосъхранение. Защото няма нищо по-отчаяно от наглостта на Доган да обяви пред всички, че безнаказано си разиграва коня в държавата както си иска и че е скритият кукловод на политическите процеси от 20 години насам, заявявайки, че колкото и да се опитват да му отнемат тази възможност, няма да се откаже от нея току-така. А ако все пак му я отнемат, той предупреди, че „следващият кабинет ще бъде доста условен и ще има една година антикризисен живот”, защото гореизброените хватки, с чието разкритие ошамари публично и партньорите си, и опонентите си, и марионетките си, ще намерят нови измерения.

Прокобата на Доган за едногодишен кабинет в условията на тежка икономическа криза си беше чиста проба отчаяна заплаха за еманципирани партньори като НДСВ например и амбицирани опоненти.
В нормалните държави биха нарекли подобно изявление „паническа глупост на отпадащ от играта политик”. Но в страната, в която най-гледаното телевизионно шоу е „BIG BROTHER”, това се титулова като прозрение на велик политически ум. На 7 срещу 8 юни Доган разигра политическо шоу от същия воайорско-махленски жанр, за да покаже, че той е политическият VIP BROTHER.
Само че тук има един тънък момент. В автентичното шоу „BIG BROTHER” гласът зад кадър никога не се материализира като човек пред зрителите. И изобщо, на света няма добър въжеиграч, който спира насред въжето и обяснява как ще продължи нататък. Той го прави, едва когато стигне до края, разбира се, ако остане цял и невредим. Колкото до кукловодите, когато те излязат на сцената, хванали куклите си за вратовете, това означава само едно – че представлението е свършило.

При всички случаи Доган се показа над паравана.

Сам, без публиката да е настоявала. И припомни на онези, които го разбраха, че той пише сценариите, за които ги наема като актьори.
Макар цялото му изявление да бе насочено единствено и само към политиците, той може би несъзнателно за пръв път каза нещо важно и за гражданите. Ако са го чули добре, трябва да знаят, че са получили признанието му защо животът им прилича на бездарна пиеса, на която не искат дори да са зрители. Но извън контекста на изявлението му, това беше само ярка демонстрация на паниката, че някой е написал друга пиеса и в нея няма роля за Доган. Дали наистина е така е въпрос, на който на българските избиратели им предстои да отговорят на 5 юли.
http://www.vestnikataka.com/forum/index.php/topic,18530.30.html

Нагоре

Тагове: ДПС,

Гласувай:

Подобни постинги

ДПС превърна политическия секс в оръжие ...
Тъпо, тъпо, та тъпо, тъпиий Цацаров!
СКАНДАЛ: Борисов наричал Пеевски „бебчо“

Следващ постинг

Предишен постинг

Секретните указания на БСП от 1991 г.

Волен Сидеров: Българските партии да обещаят, че няма да се коалират с мафиота Доган

Спечели и ти от своя блог!

Коментари

1. bulgarianation - Толкова
26.06.2009 08:13