България :: Православното виждане за капитализма, глобализма и световната криза

"Пропастта между богатите и бедните се разраства – драматична последица от икономическата криза — се казва в Посланието на предстоятелите на Православните църкви, прието по време на последната им среща в Истанбул на 12 октомври 2008 г. — А тази криза е резултат на извратена икономическа дейност, лишена от човешко измерение и неслужеща на истинските потребности на човечеството, както и на обсебеността на финансистите от печалбата, често придобиваща маниакален характер. Жизнеспособна е само онази икономика, която съчетава ефективността със справедливостта и обществената солидарност".

В съответствие с учението на Църквата православните патриарси осъдиха "неравенството в достъпа на хората и народите до благата на творението, лишаването на милиони хора от основни блага и унижаването на човешката личност", причинени от съвременния глобален капитализъм. Те напомниха на своето паство, че "неограниченият стремеж към задоволяване на материалните потребности води до опропастяване както човешката душа, така и природата. Не трябва да забравяме, че природните богатства на земята са не само човешко достояние, но преди всичко творение Божие: "Господня е земята и всичко, което я изпълва, вселената и всички живеещи в нея" (Пс. 23:1)". "Православните християни споделят с другите религиозни и нерелигиозни хора на планетата отговорността за днешната криза, било защото са се примирявали безразсъдно със злоупотребите със свободата, или защото са ги оставяли да се извършват, без да им се противопоставят достойно със словото на вярата", отбелязаха патриарсите.

Вселенският патриарх Вартоломей свързва несъвършенството на съвременната икономическа система с пренебрегването на истинското положение на човека в творението като безкористен създател и творец. "Способността за творчество ни отпраща към Божия образ в човека", заяви патриархът през ноември 2008 г. "За съжаление, за мнозина днес творчеството не е цел на предприемаческата инициатива. Мнозина смятат, че рискът и напрегнатата работа на предприемача имат за цел изключително придобиването на богатство и власт". Според предстоятеля на Константинополската църква те до голяма степен са прави, особено в днешните времена на тотален егоцентризъм и неразумен хедонизъм.

Своето гледище за световните финансови перипетии представи и главата на Руската православна църква. По време на визитата си в Калининград през март тази година патриарх Кирил отбеляза: "Ние сме свикнали с трудности, много пъти по-големи от тези, с които се сблъска сега нашето общество, в това число и Църквата" и направи неочакван извод: "Кризата е не само проклятие, но и благословение. Тя дава възможност на хората да се замислят и да преразгледат своята ценостна система".

Отбелязвайки, че в света преобладава възприемането на парите като "еквивалент на финансовата интрига, спекулативната схема", патриарх Кирил изрази мнение, че кризата “най-сетне ще разкъса тази тънка изкуствена обвивка на сапунения мехур, който се нарича "виртуална икономика", и ще възвърне на парите техния статут на универсалния еквивалент на изразходвания труд – умствен, физически, духовен".

По-рано патриарх Кирил беше заявил: "Дълг на Църквата е да напомня на всички, че милиони хора живеят в нищета, страдат от глад и социална дискриминация, от последиците на деградацията на околната среда". "Така е най-вече поради това, че в доминиращата политическа и икономическа култура ценността на човека и народа се принизява в алчното преследване на материалното благополучие, властта, комфорта, развлеченията. В малък брой страни се изгражда общество на високо, а може би и на прекалено потребление. Крайната бедност – отбеляза патриархът – винаги е съпътствана от фактическо ограничение на правата на човека".

"Продължавайки служението на Христа, Който отъждестви Себе Си именно с онеправданите, Църквата винаги издига своя глас в защита на безгласните и безсилните... Духовното благополучие и самосъхранение на обществото са възможни само тогава, когато осигуряването на живота, здравето и минималното благосъстояние на всички граждани се смята за безусловен приоритет при разпределянето на материалните средства", подчерта патриарх Кирил. Той заяви, че в съществуващата днес световна икономическа система има много негативни моменти. В частност, това е непрозрачността и неравноправността при вземането на решенията в международните финансови организации, поради което на правителствата на икономически слабите страни фактически е отнето правото да определят съдбата на своите народи. Най-важните решения, особено в икономическата сфера, се вземат не от представителите на народите, а от международната олигархия, от ръководителите на транснационалните корпорации и информационния елит. "След това тези решения се налагат на повечето народи по света като уж безалтернативни", каза той.
http://www.vestnikataka.com/forum/index.php/topic,19450.new.html#new

Нагоре