И ние, всички ние, масовите хора, се чувствахме ограбени, излъгани и в края на краищата - несвободни. Имахме възможността да избираме между 3 вестника -"Работническо дело", "Народна младеж" и "Вечерни новини".

Имаше и още няколко, но и в тях пишеше едно и също, прочиташ единия и другия не ти трябва. Е, имаше и друга преса, специализирана - "Поглед", "Антени", "Паралели" - която ни служеше като малко прозорче към големия свят, като реална информация, макар и цензурирана.

Телевизия имахме една - БНТ, с два канала - и туйто! "По света и у нас" ни показваше знатните тъкачки и доячки, героите на труда, пушеците на комините (да не помислите, че ги укорявахме - неее!, хвалехме се с тях), културните ни достижения и успехите на нашите спортисти.

Реклама също имаше (доколкото я имаше) - тежкомашинни стругове и мощни трактори (като че ли всеки зрител я стан, я трактор ще си купи!)

Е, имаше и "Всяка неделя", и "Лъч" - които възприемахме като отдушник, като лъч информация в безинформационното царство. По едно време дори си ходехме на гости на телевизор, когато имаше по-така филм - съветски или в краен случай европейски.

Половин час на ден четеш пресата и минимум 4 часа гледаш телевизия.
В неделя повече, защото имаше мач. И Кеворкян! Единствен и затова задължителен. А с него и Димитри Иванов, и Тома Томов, и кой ли не!

Лукс, разкош, промивка на душата в неделния ден! А на Великден - о, тогава беше истинско удоволствие! Събираха най-доброто, та на Великден да ни го покажат. Това се полагаше на масовия човек - подбрана култура и разрешена (донякъде) критика.

Но като ни нападна (разтресе, избухна... - намерете вие друг синоним на онова, което стана, ама пак ще означи някакво природно бедствие или авария!) смяната на системата, се удавихме в информация!

То не беше "Демокрация", не беше "Земеделско знаме", "Европа", "Чук-чук", "Уикенд", "Вестник за жената" (в два варианта - истински и менте, така и не разбрах кой кой е!), та вестник за мъжа, та за третата възраст, та всякакви жълтевини и други прочие екзотики. Нали всяка сутрин заставате пред вестникарска будка - знаете каква е шарения!

Ами телевизията? Майко мила! Мояj телевизор има 69 канала, на всеки от тях върви различна програма - все глупости, разбира се, и стари филми. По цифровата пък на един комшия вървят 169 канала - и все фекалии се оттичат!

На вилата си пък един приятел си има сателит - кеф ти "Ал джазира", кеф ти грузинска (то у нас половината народ арабски и грузински приказва, щото!), кеф ти китайско... порно, кеф ти мюсюлманско (там на жените лицата са забулени и жени не го гледат).

Един телевизор на семейство се оказа недостатъчен, защото бащата иска да гледа Евроспорт, майката си иска травела, детето си иска детското, каката - фешъна, баткото си търси... порното, бабата се лепва на канала на баткото и като разбира, че "младите тук няма да се вземат", започва да си иска сериала...

Скандал! Семеен скандал, след който се купува втори телевизор, после трети, четвърти...

Ами компютърът? Майко мила! Там пък всичко има - платно или безплатно - ама всииичко! Като едно време в дворските бараки, където се държеше богатството на бедните - старотии всякакви, знаеш, че го имаш, ама не можеш да го намериш.

Та така и в компютъра - всичко има, само това дето ти трябва, го няма. Ама го няма не защото го няма, а защото ти не можеш да го намериш!

Ами разните записващи информацията устройства, дето ти записват, каквото те интересува, додето си на работа или спиш?

И то к`во стана? Отвсякъде те залива информация, дави те! Ако имаш време - не безработен да си, пенсионер, да речем - 25 часа в денонощието не ти стигат за днешната информация.

Човек се обърква, губи посоката, губи идентичност... Здравето си губи - в САЩ това вече за медицински случай го броят - една домакиня четири телевизора да има, на единия да си гледа 13 869-и епизод, другите три да й записват вървящите по това време серии на следените сапунки.

Опитват да ги лекуват, не знам дали успешно. Ама вече и 1 телевизор с 3 записващи устройства май е достатъчен да загубиш... А бе, всичко губи човек!

И исконното право на свободен избор се губи в тая многотия - да избера това, та да пропусна онова, когато мога да гледам третото, и да взема да изтърва... Ех, лесно му е било на Адам! Направил Господ Ева и му казал: "Адаме, избери си жена!"

И на нас, по времето на реалния социализъм (реален си беше, както и да го тълкуват!) ни беше лесно - като няма това, което искаш, избираш това което има.

И толкоз!

Следва продължение – П.П.
http://bolgari.net/Митът_за_свободата
__Как_паднахме_в_капана_на_масмедиите__1_-gl-333.html