Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
13.10.2009 07:58 -
ГОЛАТА ИСТИНА
Патриотизмът, поезията и ние
НАРОД ПРОКАЖЕН ЛИ СМЕ, МИЛИ БОЖЕ?
от Ганчо Бакалов
И този път измамиха народа
тез скачащи, човешки същества.
Надеждата умря ни за свобода –
в мизерия живеем, в нищета!
Оковите на данъци ни стискат
за крехките, пресъхнали гърла.
Какво ли могат още да поискат
от гърчещи и мършави тела?
Народе мой, ти със тях не скача?
Мръсниците жестоко заклейми!
И в парламента имаха задача
да влязат с взлом и разпра – хубосци!
Със вярата единствена – последна
надигна се необуздана сган
и сградата ни стара – парламента
разтърси от основи до таван!
Във зимния десети януари
тя пали я, със ярост и руши.
И днеска пак живее във кошмари,
озърта се и тихичко слухти.
Народ прокажен ли сме, мили Боже?
Защо ли мъките ни са безброй?
Или да граби, кой каквото може,
обречени да бъдем във застой!
А тез, що вкарахте във парламента,
законите за себе си коват.
Тъй имидж се гради със опонента
и вратове пращят от благодат!
Заплатата им мина над хиляда,
света обхождат с нашите пари.
със блага реч пътуват за награда,
а чергата народна пак гори.
Тез, що го грабеха без мярка, срам,
спокойно си живеят по чужбина.
И кръстят се във божия ни храм,
душите си пречистват – “До амина!”
Къде са кредитните милионери?
Заглъхнаха и гръмките слова.
Познати са ни тези маниери,
а все сме с преклонена ний глава!
Но как ли може Бог да ни помогне?
Държавници разпъват ни на кръст.
А кой до патриарх ще се домогне,
за милост да го моли, не за мъст!?
Раздорът в църквата ни кой създаде
и кой събира дивиденти?
Душата ли на дявола продаде –
защо мълчи си президентът?
На кой ли бог, горкия да се моли?
Пред двата ни синода е с поклон.
Със вярата не може да се бори,
да търси своя топличък заслон!
В кого вината ние да потърсим,
че още си стоиме в тъмнина?
От толкоз зло дали ще се отърсим,
да зърнем във тунела светлина?!
Миньорите останаха в забоя,
работници развяват знамена.
Железничарите са в правда своя,
а генералите са във беда!
Та как народът мирно да стои?
Вилнеят новите душмани!
И всеки свойте врагове брои,
размахват остри ятагани!
Секат навред главите непокорни
и името народно все шептят.
Народът ни живее дни съдбовни
и раните му пак кървят, кървят!
Народ прокажен ли сме, мили Боже?
Благослови ни с нежност и любов!
Молебен ний ще трябва да отслужим –
смирен народ, за бунт не е готов!
НАРОД ПРОКАЖЕН ЛИ СМЕ, МИЛИ БОЖЕ?
от Ганчо Бакалов
И този път измамиха народа
тез скачащи, човешки същества.
Надеждата умря ни за свобода –
в мизерия живеем, в нищета!
Оковите на данъци ни стискат
за крехките, пресъхнали гърла.
Какво ли могат още да поискат
от гърчещи и мършави тела?
Народе мой, ти със тях не скача?
Мръсниците жестоко заклейми!
И в парламента имаха задача
да влязат с взлом и разпра – хубосци!
Със вярата единствена – последна
надигна се необуздана сган
и сградата ни стара – парламента
разтърси от основи до таван!
Във зимния десети януари
тя пали я, със ярост и руши.
И днеска пак живее във кошмари,
озърта се и тихичко слухти.
Народ прокажен ли сме, мили Боже?
Защо ли мъките ни са безброй?
Или да граби, кой каквото може,
обречени да бъдем във застой!
А тез, що вкарахте във парламента,
законите за себе си коват.
Тъй имидж се гради със опонента
и вратове пращят от благодат!
Заплатата им мина над хиляда,
света обхождат с нашите пари.
със блага реч пътуват за награда,
а чергата народна пак гори.
Тез, що го грабеха без мярка, срам,
спокойно си живеят по чужбина.
И кръстят се във божия ни храм,
душите си пречистват – “До амина!”
Къде са кредитните милионери?
Заглъхнаха и гръмките слова.
Познати са ни тези маниери,
а все сме с преклонена ний глава!
Но как ли може Бог да ни помогне?
Държавници разпъват ни на кръст.
А кой до патриарх ще се домогне,
за милост да го моли, не за мъст!?
Раздорът в църквата ни кой създаде
и кой събира дивиденти?
Душата ли на дявола продаде –
защо мълчи си президентът?
На кой ли бог, горкия да се моли?
Пред двата ни синода е с поклон.
Със вярата не може да се бори,
да търси своя топличък заслон!
В кого вината ние да потърсим,
че още си стоиме в тъмнина?
От толкоз зло дали ще се отърсим,
да зърнем във тунела светлина?!
Миньорите останаха в забоя,
работници развяват знамена.
Железничарите са в правда своя,
а генералите са във беда!
Та как народът мирно да стои?
Вилнеят новите душмани!
И всеки свойте врагове брои,
размахват остри ятагани!
Секат навред главите непокорни
и името народно все шептят.
Народът ни живее дни съдбовни
и раните му пак кървят, кървят!
Народ прокажен ли сме, мили Боже?
Благослови ни с нежност и любов!
Молебен ний ще трябва да отслужим –
смирен народ, за бунт не е готов!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8203
Блогрол