Голямата депресия от 30-те години на ХХ век е най-грижливо прибраният скелет в гардероба на икономиката. Повечето анализатори се надяват да си остане в историята, но някои днес се питат предстои ли да се случи пак? Банкерите  не искат да се съгласят - светът просто не е същият. Но психиатрите си запазват право на особено мнение: по последни прогнози до 2020 г. депресията ще е най-често срещаното заболяване в развития свят и втора по честота причина за инвалидност. Дали това ще има някаква връзка с фалитите, безработицата и другите "екстри" на сегашната голяма финансова криза? Да, без да се пренебрегват алиенацията в глобален план и сърдечните драми в личен.
Причините може да са различни, но пък депресиите и в икономическия, и в психиатричния смисъл на думата имат прилики: повтарят се, носейки страх и несигурност, а ефектът може да продължи да се усеща с години. Когато катастрофата е икономическа, реалният БВП пада с най-малко 10 на сто. Когато е душевна, самооценката пада с още повече. В единия случай се паникьосват бизнес кръговете, в другия - роднинските. И в двата се усеща остра нужда от квалифицирана помощ. Тези дни Европейският парламент показа, че иска да я даде с Доклада за насърчаване на психичното здраве. Очаква се да последват "действия за предотвратяването, ранното откриване и лечение на психичните нарушения, особено сред уязвимите групи като непълнолетни, възрастни хора, бивши затворници, инвалиди, имигранти и... жени". Защото въпреки че процентът на самоубийците сред мъжете е по-висок, жените страдат от психични нарушения по-често.
Екип на "ТЕМА" реши да провери доколко е застрашена България от вълната на новата Голяма депресия, кой се вълнува от това и какви са най-разпространените у нас начини да се плува над проблемите.
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=539&aid=13070