Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
01.10.2010 09:03 -
Как Костов разруши българското корабостроене
Петък, 1 Октомври 2010г.
Автор: Магдалена ТАШЕВА
Иван Костов е известен като "вторият най-мразен политик в България след Ахмед Доган" по социологически оценки, цитирани във в. "Капитал" от 24 септември т.г. Но ако в Родината има място, където неговата физиономия предизивиква не точно и не просто омраза, а буквално отвращение, това е морската ни столица. Във Варна всякакво съюзяване, коалиране и дори сближаване с Костов и неговата секта ДСБ е като целувка на смъртта. Затова миналата година, когато Мартин Димитров се коалира с Костов, не някой друг, а варненското СДС въстана срещу този съюз, равносилен на политическо самоубийство.
Причината за тоталното и необратимо "НЕ!" на варненци е костовата политика за унищожаване на варненската икономика и в частност - на корабостроителницата, която неговите хора в управлението Добрин Митев, и Свилен Спасов, открито и откровено източваха. Корабният завод е една от гордостите на града. Той даваше хляб и професионално осъществяване на 55 хиляди семейства. В него от 120 години работеха потомствени корабостроители - син, баща, дядо и прадядо. Те още помнят как през 1997 г., поканили току-що назначения вицепремиер Александър Божков за кръстник на един от новопостроените кораби. След като разбил шампанското в борда на чисто новия съд, Ал Бож казал: "Това е последният кораб, който пускате на вода". Някои помислили, че не са чули добре, други - че вицепремиерът се шегува. А той просто искал да им каже какво им готви новото правителство на ОДС.
При всички обрати на съдбата - войни, режими и даже след преврата на 9 септември 1944 г. - никой не си е и помислял да посегне на българското корабостроене. Обратно, всяка нова власт се е стремила да разшири и усили този сектор в българската икономика, защото и той, подобно на енергетиката и комуникациите, е обречен на успех. Той не може да бъде губещ, дори и ако за някакъв период попадне в ръцете на некадърни управители. За разрушаването му е нужна съзнателна, целенасочена, системна централна политика.
Тъкмо такава политика, след 120 години възход, провеждаше режимът на Костов. Усилията на бившия асистент по марксизъм-ленинизъм целяха унищожаване на корабостроителниците във Варна, Бургас и Русе. Техният пазарен дял отиде при турци и гърци. Според публикации във варненската и централната преса част от приходите при разпродажба на активите им са напълнили доста сини гуши (виж каретата). Атаките срещу сектора започнаха още с встъпването на Костов във властта. Оказа се обаче, че толкова много е създавано, толкова много е градено и то с душа, че .... неговите напъни, включително и с команди за обявяване на корабостроителниците във фалит, не успяха да унищожат сектора до край. Но го раздробиха на дребни, неконкурентни частни работилници.
Големият и необратим политически срив на Драгалевския тарикат започна от Варна, и то още на местните избори през 1999 г., когато той държеше цялата власт в страната - изпълнителна, законодателна, съдебна, президентска, а черните каси на синята партия се пукаха по шевовете от мръсни пари. През ноември 1999 г. пътищата в целия варненски окръг бяха обрамчени на всеки 100-тина метра с билбордове, от които, скръстил ръце като сущий Наполеон, ни гледаше ухиленият костов любимец - лидерът на варненското СДС и областен управител Добрин Митев. Днешните билбордови ексцесии на Янето са нищо в сравнение с брутално натрапчивата кампания на костовия любимец. Дори тарабите покрай строежите из пустите през октомври курорти "Златни пясъци" и "Константин и Елена" бяха облепени с Добрин Митев. Според прогнозите на МБМД и ББСС "Галъп" синият кандидат-кмет щеше да спечели между 51 и 56% на изборите, срещу 15-20% за червения кандидат Кирил Йорданов (в. "Черно море", 2 ноември 1999 г.) Стана точно обратното. Оттогава сините не са печелили и никога вече няма да спечелят избори във Варна.
На 19 юни 1998 г. Агенцията за приватизация (АП) обявява продажбата на 58 на сто от акциите на "Варненска корабостроителница" АД. На 2 юли с.г. във фирмата се учредява работническо-мениджърско дружество, в което работниците имат най-много по 30 акции, а хората от директорския екип най-малко по 14. РМД "Варненска корабостроителница инвест" АД се явява и единственият желаещ да приватизира фирмата.
Към 1999 г. Корабният завод все още представлява огромно индустриално пространство.
Само апартаментите, които притежава, са 150,
да не говорим за стадиона, почивните станции на Аладжа манастир и останалите спортни съоръжения. В огромните корпуси и складове е пълно с нова апаратура, включително стругове с компютърно управление, датчици и пр. Само библиотечният й фонд с над 55 хиляди тома донесе 8800 лв, когато 5 години по-късно бе продаден на търг ("Новинар", 24 януари 2004 г.). Купи го софиянецът Димитър Данев. С други думи, корабостроителницата не можеше да бъде убита с един удар. Затова вицепремиерът Александър Божков и финансовият министър Муравей Радев поискаха от Варненския окръжен съд (ВОС) да обяви завода в несъстоятелност. На 12 май 1999 г. ВОС я обявява в несъстоятелност със задна дата от 21 януари, 1999 г. въпреки, че в този момент корабният завод бе получил поръчка за строеж на кораби на стойност 150 млн. долара от Шчечинската корабостроителница. Полските клиенти не се отказаха от сделката дори и след като Варненската корабостроителница бе насила обявена в несъстоятелност.
Съдът назначава и синдиците Димитър Смиленов и Васил Карагьозов.
Решението на ВОС се базира на една оценка на активите на Корабния, извършена по искане на правителството от прехвалената западна консултантска къща ПрайсУотърхаусКупърс. С просто око се вижда, че консултантът е имал инструкция да занижи многократно активите, за да излезе, че корабостроителницата е нежизнеспособна и после да бъде евтино разграбена.
В този доклад като "работни помещения" са оценявани цехове и сгради, например Втори корпусен цех К-2. Одиторът е приел и оценил сградата на К-2 (огромна, побираща 2 кораба в строеж), но не и неговото съдържание, а вътре има примерно 4 инструментални и 8 склада с материали, които НЕ СА описани (респ. оценени) от него. (В. "Пари", 18 юни, 2002 г.)
Но щом това имущество не е описано, то се явява "ИЗЛИШЪК" - запомнете този термин. То обозначава констатираните разлики между описа на ПрайсУотърхаузКупърс и реалните наличности. Оказва се, че освен съдържанието на инструментални складове, лаборатории и работилници, в описа на одиторската фирма липсват сгради и цели кейови стени, дълги километри. За справка, дневният наем за 25 метра кейова стена, който една корабна компания плаща, е от порядъка на USD 4000. Липсва дефектоскопската апаратура на корабния завод. Един апарат за дефектоскопия на бордова ламарина струва 12 000 долара, а във физическите лаборатории на корабостроителницата в началото на 90-те години имаше десет такива апарата.
Докладът е толкова непълен, че според една от хипотезите консултантът е преписал активите от един списък, даден му от един от бъдещите собственици на бъдещото РМД и към момента директор на завода. Защо има толкова липси и толкова "излишъци"? Защото, според тогава действащата нормативна уредба, вещите и имуществените права (ВИП), находящи се в работни помещения, се считат за приети след подписването на съответния приемо-предавателен протокол (ППП) за тези помещения. ВИП, които не са предмет на постановлението на ВОС за възлагане, т.е. не са описани в оценката на ПрайсУотърхаусКупърс, остават на възмездно съхранение там, където се намират, до продажбата им или изнасянето им от синдика на Варненската корабостроителница. Тоест, за да ги имаш, трябва да си ги купиш от синдика!
Малко преди решението на ВОС, през февруари 1999 г., морската столица стана арена на зрелищна междуособна битка между две сини глутници.
Въпросът беше
кой да присвои повече
от активите й
(в. "Капитал", 6 февруари 1999 г.). Стана нещо странно - синдикалисти протестираха пред следствения арест срещу задържането на изпълнителния директор на завода Добромир Кондов, обвинен в присвоявания в особено големи размери. Синдикатите обвиняват част от управителния съвет, че правят фалшиво работническо-мениджърско дружество и искат да приватизират предприятието. Оправдание за приватизацията й бяха изкуствено предизивкани чрез източване с частни фирми и виртуални чуждестранни доставчици, и в голяма степен фалшиви дългове от 50 милиарда стари лева, от които 38 млрд. лева се дължат на Експресбанк. Приватизирането й щеше да заличи следите на този грабеж. Активите на корабния завод са толкова апетитни, че редица външни играчи искат да купят нейната банка-кредитор - защото ги интересува не толкова дребната регионална банка, колкото придобиването на нейния длъжник- корабостроителницата. Оферти за банката подават концернът "Деу", Райфайзенбанк, "Риджънт Пасифик груп", консорциумът ПИБ, турските "Глобъл инвестмънт" и "Юрейша холдинг". Тогава Българската консолидационна компания изкупува борчовете на корабостроителницата, след което интересът към Експресбанк се стопява.
Корабостроителницата има нужда от оборотни средства, но няма кой да й даде кредит. КНСБ и "Подкрепа" призовават правителството да осигури чрез гаранции за 12 милиона долара, но то отказва.
На 13 януари 1999 г. полицията извършва обиски в кабинетите на директори на фирмата. Търсят се документи и по домовете на началниците. Из халетата на корабостроителницата шетат полицаи с фотоапарати и снимат възли от строящи се кораби. Според осведомени обиските са проведени от служба "Сигурност" на регионалната дирекция. Варненският вестник "Черно море днес" предполага, че полицията търси улики за измама на директора на корабостроителницата Добромир Кондов. Заедно с шефа на борда на директорите Свилен Спасов той направил опит да продаде непостроен кораб на италианска фирма. Целта била взимане на комисиони или авансови вноски. Слухът за получавани комисиони от управителите на "Варненската корабостроителница" се потвърди след две седмици, когато Кондов беше арестуван с обвинение за присвояване в особено големи размери. Говореше се за комисиона в размер на 345 000 долара на фирма "Юнайтед шип билдърс" - Лондон, за два 42 000-тонни кораба. Според "Капитал" има информации, че Кондов е получил комисиона и от немска фирма със седалище в Берлин в размер на 23 000 долара. Взимането на комисиони за поръчки на кораби било практика за шефовете на корабостроителницата. Със същото обвинение беше задържан и бившият търговски директор на фирмата Костадин Гандозов за подписване на неизгодни сделки по време на управлението си.
Ръководството на "Варненска корабостроителница" е подменило договори с фирми, сключени без посредници, и така се опитало да присвои комисиони. Такъв бил случаят с поръчката на 12 кораба, за които се тръбеше в пресата, че ще извадят корабостроителницата от блатото и ще я пратят във светлото бъдеще на идния век. Лица от директорския състав на фирмата поискали от немските клиенти комисиона от 500 000 долара, а те писали писмо на ресорния министър и вицепремиер Божков.
Два отбора играеха за активите - този на областния управител и лидер на СДС-Варна Добрин Митев, от една страна, и "сивият кардинал" Спасов и кметът Христо Кирчев, от друга.
Арестуваният Добромир Кондов се смята за доверен човек на истинския бос във фирмата Свилен Спасов - шеф на борда на директорите. Кондов заменя на този пост Иво Симеонов. Според осведомени източници конфликтът между Спасов и Симеонов е заради договор с американска фирма, която трябвало да достави ламарина за корабостроителницата. Свилен Спасов се явявал представител на американците и посредник в сделката. Корабостроителницата превела парите, но ламарината така и не пристигнала. Тогава Спасов поискал от Симеонов да приеме масла от "Плама-Евроенерджи" като замяна за преведените вече суми, което той отказал и напуснал. Приемникът му Кондов приел маслата от "Евроенерджи".
Спасов е бивш представител на "Евроенерджи" във Варна, което подхранва съмненията, че той е замесен в източването на предприятието. Той е директор на "Отворено общество" във Варна и като такъв отпуска пари за закупуването на печатницата от в. "Черноморие".
Спасов е човек на вицепремиера Божков, а Добрин Митев - на другия вицепремиер Бакърджиев
Божков е ресорен министър за корабостроителницата, а неговият икономически съветник Георги Прохаски е шеф на "Отворено общество", когато фондацията отпуска безпрецедентната помощ за закупуване на печатницата от Свилен Спасов. За хора на Сорос в източването на завода говори в интервю за варненския в. "Черно море днес" и един от бившите директори на "Варненска корабостроителница" Георги Дичев, призован като свидетел по обвинението на арестувания Кондов:
"Още през 1995 г., когато ме назначиха за директор на завода, разбрах, че Свилен Спасов е работил дълго с американска фирма, близка до Сорос, за приватизацията на корабостроителницата. Три дни след назначаването ми той доведе двама американци с искане да потвърдя водените до момента разговори." Тази информация много добре кореспондира с интереса на официални американски лица в София към скандалите и разследванията в корабостроителницата през последната седмица.
Хората на Евгений Бакърджиев - синдикатът "Промяна", атакуват РМД-то и огнасяват кой с колко акции разполага в него. Най-много акции притежават Свилен Спасов и Добромир Кондов. Участници в РМД са и лидерите на КНСБ и "Подкрепа" в корабостроителницата, което обяснява защо са протестирали пред ареста срещу задържането на Кондов.
С решение от 20 януари 2000 г. Варненският апелативен съд (ВАС) отменя решението на ВОС за обявяване на Корабния завод в несъстоятелност. (В. "Черно море", 25 януари 2000 г.) От мотивите на съда става ясно още, че двамата министри
Александър Божков и Муравей Радев са нямали правомощия да искат обявяване на фалит
на Варненската корабостроителница. Това право са имали двамата временни тогава синдици, длъжникът или кредиторите. Със сигуност в това число не е Божков, още пък по-малко Муравей Радев, за когото няма данни да е в списъка на кредиторите. По тази причина допълнително се отхвърля и производството по оценената.
Сагата на Корабния не свършва дотук. Грабежът продължи при жълтото управление на Кобурга. То дойде с обещанието, че ще създаде "Бяла комисия", която ще разследва и напише "Бяла книга" на костовото управление. В нея най-големите костови гешефти, например продажбата на ОББ за 3 милиона лв, компенсаторната афера "Енгибарова-Шмид", и Варненската корабостроителница, липсваха. Това не е изненада - редактор на "Бялата книга" беше... Лидия Шулева. Един от царските депутати, участвали в писането й, казва: "Ако ние направим своите измами, своите кражби, тази Бяла комисия ще се върне при нас като бумеранг". (Сп. "Тема", 10 декември 2001 г.)
Така в епохата на мергерите, когато компаниите се сливаха, за да станат по-конкурентноспособни на международния пазар, в България корабостроенето бе подложено на брутално раздробяване. "Независимо от приватизационните сделки и фалитите, българското корабостроене оцеля", са записали на своя сайт създателите на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт. Да, то оцеля, но осакатено, разтрошено на няколко дребни частни корабостроителни и кораборемонтни работилници, голяма част от активите на които са взети (за да не кажем присвоени) от активите на някогашните големи корабни заводи.
Иван Костов е известен като "вторият най-мразен политик в България след Ахмед Доган" по социологически оценки, цитирани във в. "Капитал" от 24 септември т.г. Но ако в Родината има място, където неговата физиономия предизивиква не точно и не просто омраза, а буквално отвращение, това е морската ни столица. Във Варна всякакво съюзяване, коалиране и дори сближаване с Костов и неговата секта ДСБ е като целувка на смъртта. Затова миналата година, когато Мартин Димитров се коалира с Костов, не някой друг, а варненското СДС въстана срещу този съюз, равносилен на политическо самоубийство.
Причината за тоталното и необратимо "НЕ!" на варненци е костовата политика за унищожаване на варненската икономика и в частност - на корабостроителницата, която неговите хора в управлението Добрин Митев, и Свилен Спасов, открито и откровено източваха. Корабният завод е една от гордостите на града. Той даваше хляб и професионално осъществяване на 55 хиляди семейства. В него от 120 години работеха потомствени корабостроители - син, баща, дядо и прадядо. Те още помнят как през 1997 г., поканили току-що назначения вицепремиер Александър Божков за кръстник на един от новопостроените кораби. След като разбил шампанското в борда на чисто новия съд, Ал Бож казал: "Това е последният кораб, който пускате на вода". Някои помислили, че не са чули добре, други - че вицепремиерът се шегува. А той просто искал да им каже какво им готви новото правителство на ОДС.
При всички обрати на съдбата - войни, режими и даже след преврата на 9 септември 1944 г. - никой не си е и помислял да посегне на българското корабостроене. Обратно, всяка нова власт се е стремила да разшири и усили този сектор в българската икономика, защото и той, подобно на енергетиката и комуникациите, е обречен на успех. Той не може да бъде губещ, дори и ако за някакъв период попадне в ръцете на некадърни управители. За разрушаването му е нужна съзнателна, целенасочена, системна централна политика.
Тъкмо такава политика, след 120 години възход, провеждаше режимът на Костов. Усилията на бившия асистент по марксизъм-ленинизъм целяха унищожаване на корабостроителниците във Варна, Бургас и Русе. Техният пазарен дял отиде при турци и гърци. Според публикации във варненската и централната преса част от приходите при разпродажба на активите им са напълнили доста сини гуши (виж каретата). Атаките срещу сектора започнаха още с встъпването на Костов във властта. Оказа се обаче, че толкова много е създавано, толкова много е градено и то с душа, че .... неговите напъни, включително и с команди за обявяване на корабостроителниците във фалит, не успяха да унищожат сектора до край. Но го раздробиха на дребни, неконкурентни частни работилници.
Големият и необратим политически срив на Драгалевския тарикат започна от Варна, и то още на местните избори през 1999 г., когато той държеше цялата власт в страната - изпълнителна, законодателна, съдебна, президентска, а черните каси на синята партия се пукаха по шевовете от мръсни пари. През ноември 1999 г. пътищата в целия варненски окръг бяха обрамчени на всеки 100-тина метра с билбордове, от които, скръстил ръце като сущий Наполеон, ни гледаше ухиленият костов любимец - лидерът на варненското СДС и областен управител Добрин Митев. Днешните билбордови ексцесии на Янето са нищо в сравнение с брутално натрапчивата кампания на костовия любимец. Дори тарабите покрай строежите из пустите през октомври курорти "Златни пясъци" и "Константин и Елена" бяха облепени с Добрин Митев. Според прогнозите на МБМД и ББСС "Галъп" синият кандидат-кмет щеше да спечели между 51 и 56% на изборите, срещу 15-20% за червения кандидат Кирил Йорданов (в. "Черно море", 2 ноември 1999 г.) Стана точно обратното. Оттогава сините не са печелили и никога вече няма да спечелят избори във Варна.
На 19 юни 1998 г. Агенцията за приватизация (АП) обявява продажбата на 58 на сто от акциите на "Варненска корабостроителница" АД. На 2 юли с.г. във фирмата се учредява работническо-мениджърско дружество, в което работниците имат най-много по 30 акции, а хората от директорския екип най-малко по 14. РМД "Варненска корабостроителница инвест" АД се явява и единственият желаещ да приватизира фирмата.
Към 1999 г. Корабният завод все още представлява огромно индустриално пространство.
Само апартаментите, които притежава, са 150,
да не говорим за стадиона, почивните станции на Аладжа манастир и останалите спортни съоръжения. В огромните корпуси и складове е пълно с нова апаратура, включително стругове с компютърно управление, датчици и пр. Само библиотечният й фонд с над 55 хиляди тома донесе 8800 лв, когато 5 години по-късно бе продаден на търг ("Новинар", 24 януари 2004 г.). Купи го софиянецът Димитър Данев. С други думи, корабостроителницата не можеше да бъде убита с един удар. Затова вицепремиерът Александър Божков и финансовият министър Муравей Радев поискаха от Варненския окръжен съд (ВОС) да обяви завода в несъстоятелност. На 12 май 1999 г. ВОС я обявява в несъстоятелност със задна дата от 21 януари, 1999 г. въпреки, че в този момент корабният завод бе получил поръчка за строеж на кораби на стойност 150 млн. долара от Шчечинската корабостроителница. Полските клиенти не се отказаха от сделката дори и след като Варненската корабостроителница бе насила обявена в несъстоятелност.
Съдът назначава и синдиците Димитър Смиленов и Васил Карагьозов.
Решението на ВОС се базира на една оценка на активите на Корабния, извършена по искане на правителството от прехвалената западна консултантска къща ПрайсУотърхаусКупърс. С просто око се вижда, че консултантът е имал инструкция да занижи многократно активите, за да излезе, че корабостроителницата е нежизнеспособна и после да бъде евтино разграбена.
В този доклад като "работни помещения" са оценявани цехове и сгради, например Втори корпусен цех К-2. Одиторът е приел и оценил сградата на К-2 (огромна, побираща 2 кораба в строеж), но не и неговото съдържание, а вътре има примерно 4 инструментални и 8 склада с материали, които НЕ СА описани (респ. оценени) от него. (В. "Пари", 18 юни, 2002 г.)
Но щом това имущество не е описано, то се явява "ИЗЛИШЪК" - запомнете този термин. То обозначава констатираните разлики между описа на ПрайсУотърхаузКупърс и реалните наличности. Оказва се, че освен съдържанието на инструментални складове, лаборатории и работилници, в описа на одиторската фирма липсват сгради и цели кейови стени, дълги километри. За справка, дневният наем за 25 метра кейова стена, който една корабна компания плаща, е от порядъка на USD 4000. Липсва дефектоскопската апаратура на корабния завод. Един апарат за дефектоскопия на бордова ламарина струва 12 000 долара, а във физическите лаборатории на корабостроителницата в началото на 90-те години имаше десет такива апарата.
Докладът е толкова непълен, че според една от хипотезите консултантът е преписал активите от един списък, даден му от един от бъдещите собственици на бъдещото РМД и към момента директор на завода. Защо има толкова липси и толкова "излишъци"? Защото, според тогава действащата нормативна уредба, вещите и имуществените права (ВИП), находящи се в работни помещения, се считат за приети след подписването на съответния приемо-предавателен протокол (ППП) за тези помещения. ВИП, които не са предмет на постановлението на ВОС за възлагане, т.е. не са описани в оценката на ПрайсУотърхаусКупърс, остават на възмездно съхранение там, където се намират, до продажбата им или изнасянето им от синдика на Варненската корабостроителница. Тоест, за да ги имаш, трябва да си ги купиш от синдика!
Малко преди решението на ВОС, през февруари 1999 г., морската столица стана арена на зрелищна междуособна битка между две сини глутници.
Въпросът беше
кой да присвои повече
от активите й
(в. "Капитал", 6 февруари 1999 г.). Стана нещо странно - синдикалисти протестираха пред следствения арест срещу задържането на изпълнителния директор на завода Добромир Кондов, обвинен в присвоявания в особено големи размери. Синдикатите обвиняват част от управителния съвет, че правят фалшиво работническо-мениджърско дружество и искат да приватизират предприятието. Оправдание за приватизацията й бяха изкуствено предизивкани чрез източване с частни фирми и виртуални чуждестранни доставчици, и в голяма степен фалшиви дългове от 50 милиарда стари лева, от които 38 млрд. лева се дължат на Експресбанк. Приватизирането й щеше да заличи следите на този грабеж. Активите на корабния завод са толкова апетитни, че редица външни играчи искат да купят нейната банка-кредитор - защото ги интересува не толкова дребната регионална банка, колкото придобиването на нейния длъжник- корабостроителницата. Оферти за банката подават концернът "Деу", Райфайзенбанк, "Риджънт Пасифик груп", консорциумът ПИБ, турските "Глобъл инвестмънт" и "Юрейша холдинг". Тогава Българската консолидационна компания изкупува борчовете на корабостроителницата, след което интересът към Експресбанк се стопява.
Корабостроителницата има нужда от оборотни средства, но няма кой да й даде кредит. КНСБ и "Подкрепа" призовават правителството да осигури чрез гаранции за 12 милиона долара, но то отказва.
На 13 януари 1999 г. полицията извършва обиски в кабинетите на директори на фирмата. Търсят се документи и по домовете на началниците. Из халетата на корабостроителницата шетат полицаи с фотоапарати и снимат възли от строящи се кораби. Според осведомени обиските са проведени от служба "Сигурност" на регионалната дирекция. Варненският вестник "Черно море днес" предполага, че полицията търси улики за измама на директора на корабостроителницата Добромир Кондов. Заедно с шефа на борда на директорите Свилен Спасов той направил опит да продаде непостроен кораб на италианска фирма. Целта била взимане на комисиони или авансови вноски. Слухът за получавани комисиони от управителите на "Варненската корабостроителница" се потвърди след две седмици, когато Кондов беше арестуван с обвинение за присвояване в особено големи размери. Говореше се за комисиона в размер на 345 000 долара на фирма "Юнайтед шип билдърс" - Лондон, за два 42 000-тонни кораба. Според "Капитал" има информации, че Кондов е получил комисиона и от немска фирма със седалище в Берлин в размер на 23 000 долара. Взимането на комисиони за поръчки на кораби било практика за шефовете на корабостроителницата. Със същото обвинение беше задържан и бившият търговски директор на фирмата Костадин Гандозов за подписване на неизгодни сделки по време на управлението си.
Ръководството на "Варненска корабостроителница" е подменило договори с фирми, сключени без посредници, и така се опитало да присвои комисиони. Такъв бил случаят с поръчката на 12 кораба, за които се тръбеше в пресата, че ще извадят корабостроителницата от блатото и ще я пратят във светлото бъдеще на идния век. Лица от директорския състав на фирмата поискали от немските клиенти комисиона от 500 000 долара, а те писали писмо на ресорния министър и вицепремиер Божков.
Два отбора играеха за активите - този на областния управител и лидер на СДС-Варна Добрин Митев, от една страна, и "сивият кардинал" Спасов и кметът Христо Кирчев, от друга.
Арестуваният Добромир Кондов се смята за доверен човек на истинския бос във фирмата Свилен Спасов - шеф на борда на директорите. Кондов заменя на този пост Иво Симеонов. Според осведомени източници конфликтът между Спасов и Симеонов е заради договор с американска фирма, която трябвало да достави ламарина за корабостроителницата. Свилен Спасов се явявал представител на американците и посредник в сделката. Корабостроителницата превела парите, но ламарината така и не пристигнала. Тогава Спасов поискал от Симеонов да приеме масла от "Плама-Евроенерджи" като замяна за преведените вече суми, което той отказал и напуснал. Приемникът му Кондов приел маслата от "Евроенерджи".
Спасов е бивш представител на "Евроенерджи" във Варна, което подхранва съмненията, че той е замесен в източването на предприятието. Той е директор на "Отворено общество" във Варна и като такъв отпуска пари за закупуването на печатницата от в. "Черноморие".
Спасов е човек на вицепремиера Божков, а Добрин Митев - на другия вицепремиер Бакърджиев
Божков е ресорен министър за корабостроителницата, а неговият икономически съветник Георги Прохаски е шеф на "Отворено общество", когато фондацията отпуска безпрецедентната помощ за закупуване на печатницата от Свилен Спасов. За хора на Сорос в източването на завода говори в интервю за варненския в. "Черно море днес" и един от бившите директори на "Варненска корабостроителница" Георги Дичев, призован като свидетел по обвинението на арестувания Кондов:
"Още през 1995 г., когато ме назначиха за директор на завода, разбрах, че Свилен Спасов е работил дълго с американска фирма, близка до Сорос, за приватизацията на корабостроителницата. Три дни след назначаването ми той доведе двама американци с искане да потвърдя водените до момента разговори." Тази информация много добре кореспондира с интереса на официални американски лица в София към скандалите и разследванията в корабостроителницата през последната седмица.
Хората на Евгений Бакърджиев - синдикатът "Промяна", атакуват РМД-то и огнасяват кой с колко акции разполага в него. Най-много акции притежават Свилен Спасов и Добромир Кондов. Участници в РМД са и лидерите на КНСБ и "Подкрепа" в корабостроителницата, което обяснява защо са протестирали пред ареста срещу задържането на Кондов.
С решение от 20 януари 2000 г. Варненският апелативен съд (ВАС) отменя решението на ВОС за обявяване на Корабния завод в несъстоятелност. (В. "Черно море", 25 януари 2000 г.) От мотивите на съда става ясно още, че двамата министри
Александър Божков и Муравей Радев са нямали правомощия да искат обявяване на фалит
на Варненската корабостроителница. Това право са имали двамата временни тогава синдици, длъжникът или кредиторите. Със сигуност в това число не е Божков, още пък по-малко Муравей Радев, за когото няма данни да е в списъка на кредиторите. По тази причина допълнително се отхвърля и производството по оценената.
Сагата на Корабния не свършва дотук. Грабежът продължи при жълтото управление на Кобурга. То дойде с обещанието, че ще създаде "Бяла комисия", която ще разследва и напише "Бяла книга" на костовото управление. В нея най-големите костови гешефти, например продажбата на ОББ за 3 милиона лв, компенсаторната афера "Енгибарова-Шмид", и Варненската корабостроителница, липсваха. Това не е изненада - редактор на "Бялата книга" беше... Лидия Шулева. Един от царските депутати, участвали в писането й, казва: "Ако ние направим своите измами, своите кражби, тази Бяла комисия ще се върне при нас като бумеранг". (Сп. "Тема", 10 декември 2001 г.)
Така в епохата на мергерите, когато компаниите се сливаха, за да станат по-конкурентноспособни на международния пазар, в България корабостроенето бе подложено на брутално раздробяване. "Независимо от приватизационните сделки и фалитите, българското корабостроене оцеля", са записали на своя сайт създателите на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт. Да, то оцеля, но осакатено, разтрошено на няколко дребни частни корабостроителни и кораборемонтни работилници, голяма част от активите на които са взети (за да не кажем присвоени) от активите на някогашните големи корабни заводи.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8221
Блогрол
