Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2011 11:33 - Личните ми спомени от социалистическата казарма 1984-1986 г
Автор: zabylgarite Категория: Политика   
Прочетен: 10181 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 21.01.2011 11:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
100 % ИСТИНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
На доста хора едва ли ще им се стори лъжовно,но нали знаем че винаги повечето се съмняват,то затова и повечето са християни само на думи.
Ако има отзиви,ще продължа и с други записки,съжалявам че не съм си водил тогава записки,но кой е преполагал че България живота ще се превърне в чак такава огромна лъжа.
Бог да благослови всички чисти по сърце българи. И толкова съм благодарен на Господа че ме е пазил през онези диви години,когато даже съм нямал и капчица ВЯРА в Него,защото се говореше че Бог няма.
Но Бог има и той ще съди.И сега съди,но невидимо,за да предпази чистите по сърце за да не злорадстват и да навредят на себе си.
-----------------------------------------------------------------------------
Личните ми спомени от социалистическата казарма 1984-1986 г

На 30 март 1984 влязох в Шумен-школа за младжи-сержанти -механик водачи и командири на танкове.Бях във учебен взвод за командири на танкове .Школата беше 6 месеца.
Учебния взвод бяхме 30 човека,аз и още един варненци само.Сприятелихме се от втория ден и така отиде до края на 6-те месеца.Пламен се казваше. От години е в Белгия сега,като първо беше в Германия.
Помещението където спяхме бяхме заедно с още 2 взвода.И заедно с ръководството сержанти бяхме над 90 човека. Помещение като голям обор или покрит стадион. Но хигиената беше добра,имаше условия.
Занятията бяха плътни сутрин и следобед,в началото няколко седмици изучавахме танка само на макети после вече на стрелбището и танкодрума. Имаше голяма политическа пропаганда по 2 часа сутрин пишехме в големи тетрадки след като диктуваха офицерите,много се пишеше.
Сещам се за може би най-трудното от гледна точка на физическото натоварване. До Шумен имаше възвишения на които провеждахме пехотни упражнения. С автомат,каска,4 пълнителя пълни в чантичка,противогаз и по един наклон 45 градуса и нагоре една пътека-казваха и бялата пътека. само чакъл и ние се мъчим да се катерим с всичките железа по себе си,падаш търкаляш се,падат каски автомати,командирите отстрани крещят както сега по филмите военните,връщаш се взимаш всичко отново и пак нагоре.И това лятото месеци юни,юли август,връщаш се пребит,добре че после към края ги намалиха за сметка вече на реалното обучение на стрелбището и занятия с танковете.Стрелби на 700 м полигон в движение,отива се до края на пистите,стреля се в движение ,обръща се накрая и после се връщаш на изходна позиция.Помня че сме пили вода от локви вода останали след пороен дъжд,а на другия ден закарват ни с камиони до стрелбището и там 10 л туба вода за 30 човека която носехме от поделението,която юли и август свършваше за час-два и после до следобяд няма откъде да се налее.Пили сме от локви поне няколко пъти.Не се издържаше жаждата. Стрелбището се намираше извън Шумен около Дивдядово май беше краиния квартал.Въпреки че бяхме обучавани за командири,обучението включваше да вършиш всичко в един екипаж,въртяхме се. И пълнехме съм снаряди и стреляхме и карахме танковете.Карането не ми провървя,един път в гората закачих калника на танка в едно дърво и той отделно се държеше едва-едва,беше разбит. И го съборих и изгасих танка без да искам,Следваха крясъци от взводния командир,буташе ме по главата и заповед да сляза и да взема калника.Накара ме да бягам заедно с него пред танка и той кара след мен и форсира. Юли месец-над 30 градуса на открито.Гората беше символична повечето с големи черни пътища на които се провеждаха обученията.Каталясах и спрях след 40-50 метра,калника е с размери около метър на метър доста дебела извита железария,нямаше как да го хванеш ..идиотска работа.....и такива случки имаше.
6 мсеца горе-долу тоя ритъм. За отпуска до Варна абсурд. Добре че не съм имал приятелка тогава,която да ме зареже,от това бях предпазен според мен.Варна я видях октомври 1985 на единствената ми годишна отпуска-след 19 месеца отсъствие.

На 30 септември 1984 ни качиха на влака за Ямбол,мен и Пламен от Варна,И още около 20 от школата,другите бяха разпределени из други поделения.
(следва)
p.s.

Отдавна имах намерение да седна и да се опитам да си спомня колкото може повече факти и случки и въобще да опиша реално какво се случваше там тогава през тези 27 месеца служба.
Доколкото успея ще го направя.
--------------------------------------------------------------
Смазваща пропаганда с часове писане за величието на партията. Писането продължи и в Ямбол до края. Няколко години след като се уволних не говорих с никого за казармата. После взех да разказвам понякога. Моят градски Пламен пострада много първите седмици още след като отидохме в Ямбол.Разпределиха ни в различни роти там вече и го бяха били старите войници по стъпалата на краката с дървените колчета от леглото на патрона(безумната идиотия и идол) -разраниха се станаха мехури и го приеха в мед. пункт,а извършителите получиха по 2 години в дисципа.Пламен го изместиха в Айтос в поделението
Много такива неща се случваха,няма да ги описвам.Ще преразкажа по-накратко,за да не става досадно.

Трябвало е да го опиша преди десетина години и да го издам като книга. Ротния ми командир в Ямбол блъсна с колата си двама войника и загинаха и получи само условна........

прякора му беше Мата Космата 1960 набор беше.

Аз съм 1965
--------------------------------------------
следваща публикация ще бъде в неделя 23 януари.

Големите студове които мръзнахме на полето 2 зими,но оцеляхме.



Гласувай:
7
0



Спечели и ти от своя блог!
1. velichka84 - добре е темата, само че бихме искали ...
21.01.2011 11:50
добре е темата,само че бихме искали да чуем нещо за емоциите,за чувствата. Едва ли ни е интересно какви точно упражнения сте правили,защото звучи нормално и тривиално. Дай нещо повече за войнишката дружба,за отношението на началниците,за сранни случки...

Например при баща ми, отпуски не са давали също, но не е било и ясно кога ще ги уволнят. Той е имал двама женени приятеля,които редовно са бягали да си наглеждат жените и баща ми редовно е бил в карцера, защото ги е покривал. Седмици преди уволнението приятелите му не издържали и с автоматите отвлекли влак. Разбира се, всичко било потулено, но момчетата изчезнали. Ей ти казарма.
Разкажи например за изпращанията (ние не сме виждали такива), за клетвите, за разните му отличия, медали, за партенките, за консумативите, за храната точно...
цитирай
2. zabylgarite - Ще ви отговарям може и тук в коментарите.
21.01.2011 12:00
Разбира се спомените са много много отдавна,но пиша само това което помня ясно.
Питаш за чувствата,като тръгвахме от Варна с трабанта на баща ми(Бог да го прости-НИКОГА НЕ СТАНА ЧЛЕН НА ПАРТИЯТА А БЕШЕ АВИАТОР 12 ГОДИНИ) се разплаках гледайки блока където живеехме и се попитах кога ли ще го видя отново.
Разплаках се и последната вечер преди тръгването когато дойде един приятел да си вземем довиждане.

Но в Шумен попаднах на този златен Пламен,който още тогава не искаше да живее в България. С него ни беше доста по-лесно 6 месеца.
Аз тогава бях много весел и това ми помогна неимоверно много.Смеех се на всичката уникална закостеняла простотия.Това в Ямбол едва не ми коства присъда,но не е нищо в сравнение с това което преживяха други.

Щом има интерес ще ви пиша.Ще си понапъна паметта,която държи здраво все още. Днес ако не,следващите дни.
Поздрави.
цитирай
3. zabylgarite - Тези
21.01.2011 12:24
които си бяха от Шумен или после Ямбол редовно си бягаха до тях,имаше и някой семейни по на 20 години.
Медали ли-стига ме разсмива,те не бяха за обикновения войник,не ми трябва брошките им.
партенките предпазваха краката при тежките ежедневни занятия,ако сложиш чорапи,за няколко дни си разраняваш краката и не можеш да ходиш даже,обелва се кожата под глезените.Е зависи от службата,който пишеше красиво ставаше секретар-ка и попълваше по цял ден някакви документи,за което иначе на някой трябваше да плащат заплати,за какво да бъде така като има войници.Такъв човек все едно не беше войник,отвсякъде привилегии,но да са живи и здрави.
храната и на двете места беше зле,основно месо от коза,неизичстено с космите,супа с медузи сигурно знаеш какво е....отиди го яж....не става...
доста пъти съм ял хляб с халва която си купувахме от лавката в поделението,или хляб и лук,но още от малък спортувах много и това ми запази организма в отлично състояние без разни болнавости и хленчене. Не пушех цигари товага.Пиех по съвсем малко и рядко много рядко.

В неделя четете за големите студове на полето зимите 84-85 и 85-86,когато с танковете бяхме много близо до турската граница

поздрави
цитирай
4. анонимен - БЛ ГРАД
05.02.2011 21:26
и аз се търкалях по тая БЯЛА ПАТЕКА САМО ЧЕ ПРЕЗ 87 МА
цитирай
5. анонимен - танкова школа Шумен
06.03.2011 12:02
Аз също съм завършил тази школа през учебната 09.71-03.72г като школникза к-р танк.п.к.65080.Командир школата беше п-к Кръстанов от София,аз също съм софиянец.Прдишничт коментар горешдолу отговаря на истината,марр шна скок се правеше с пълно бойно в посока Белокопитово,наколонът наистина е голям,имаше много пот и всичко останало.излизахме при зимни условия на Кьошковете-взводни учения/голям студ,окопаване палатки/,сняг до кръста имаше тогава,зиловете/обущата/бяха просмукани от влага и тя бе просмукана навсякъде.От там съм намразил палатките.Теорията се водеше в уч.кабинети в школата имам ярък спомен ,че през тези 6м.изкарах на бегом,не пешком.ТСТ правехме на топкането,близо до школата,това с клатещи се рами и само с движещи се мишени/флангово и по фроннт-с картечница,единични/,за икономия и постоянно натренирване.На Дивдядово имаше ТСП полигон-реялен отстрел в рамките на правият изсрел.Наряди освен домашен и топкането,давахме и на Илчов баир,там беше и полигонът за кормуване имам 15 мото часа на тогаващните танкове в школата Т-55.не съм "кемаф" а "куфар".Много пот се изляло в тази школа от нас,не беше леко,но не се и оплаквам.Имам завинаги спомени от тази школа и този град,спомени за младост,приятелства и буйни години......
цитирай
6. анонимен - Аз също съм завършил тази школа през ...
06.03.2011 12:03
анонимен написа:
Аз също съм завършил тази школа през учебната 09.71-03.72г като школникза к-р танк.п.к.65080.Командир школата беше п-к Кръстанов от София,аз също съм софиянец.Прдишничт коментар горешдолу отговаря на истината,марр шна скок се правеше с пълно бойно в посока Белокопитово,наколонът наистина е голям,имаше много пот и всичко останало.излизахме при зимни условия на Кьошковете-взводни учения/голям студ,окопаване палатки/,сняг до кръста имаше тогава,зиловете/обущата/бяха просмукани от влага и тя бе просмукана навсякъде.От там съм намразил палатките.Теорията се водеше в уч.кабинети в школата имам ярък спомен ,че през тези 6м.изкарах на бегом,не пешком.ТСТ правехме на топкането,близо до школата,това с клатещи се рами и само с движещи се мишени/флангово и по фроннт-с картечница,единични/,за икономия и постоянно натренирване.На Дивдядово имаше ТСП полигон-реялен отстрел в рамките на правият изсрел.Наряди освен домашен и топкането,давахме и на Илчов баир,там беше и полигонът за кормуване имам 15 мото часа на тогаващните танкове в школата Т-55.не съм "кемаф" а "куфар".Много пот се изляло в тази школа от нас,не беше леко,но не се и оплаквам.Имам завинаги спомени от тази школа и този град,спомени за младост,приятелства и буйни години......

цитирай
7. анонимен - танкова школа
06.03.2011 12:04
анонимен написа:
анонимен написа:
Аз също съм завършил тази школа през учебната 09.71-03.72г като школникза к-р танк.п.к.65080.Командир школата беше п-к Кръстанов от София,аз също съм софиянец.Прдишничт коментар горешдолу отговаря на истината,марр шна скок се правеше с пълно бойно в посока Белокопитово,наколонът наистина е голям,имаше много пот и всичко останало.излизахме при зимни условия на Кьошковете-взводни учения/голям студ,окопаване палатки/,сняг до кръста имаше тогава,зиловете/обущата/бяха просмукани от влага и тя бе просмукана навсякъде.От там съм намразил палатките.Теорията се водеше в уч.кабинети в школата имам ярък спомен ,че през тези 6м.изкарах на бегом,не пешком.ТСТ правехме на топкането,близо до школата,това с клатещи се рами и само с движещи се мишени/флангово и по фроннт-с картечница,единични/,за икономия и постоянно натренирване.На Дивдядово имаше ТСП полигон-реялен отстрел в рамките на правият изсрел.Наряди освен домашен и топкането,давахме и на Илчов баир,там беше и полигонът за кормуване имам 15 мото часа на тогаващните танкове в школата Т-55.не съм "кемаф" а "куфар".Много пот се изляло в тази школа от нас,не беше леко,но не се и оплаквам.Имам завинаги спомени от тази школа и този град,спомени за младост,приятелства и буйни години......


цитирай
8. tota - Прочетох написаното. Служба, като служба, трябва да се носи според устава.
13.04.2013 18:11
Ако не се усвои техниката и бойните умения в ситуация, нещата ще се обърнат срещу тези, които не ги владеят.
Може да е имало извращения, но не навсякъде е било така. Съпругът ми беше старши офицер. Когато си отиваше от този свят, каза следното: "Моите страхове не се сбъднаха. Благодаря на Бог! Дете на майка в ковчег не изпратих." Така че пишете и за други неща. Не всичко е извращения. Той обичаше момчетата си, като свои. Мога да напиша интересни случки, в които човещината е доминирала над уставните правила.
Ние, семействата бях лишени от присъствието им в дома, заради отговорностите, които носеха в службата. Не само да обучат, а да опазят живота на тези буйни млади момчета.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zabylgarite
Категория: Музика
Прочетен: 3489401
Постинги: 1659
Коментари: 3418
Гласове: 6987
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031