На днешния ден.
Преди 37 години.
През 1986 г.

6 месеца в Шумен, където влязох на 30 март 1984 г.
Учебна школа за командири на танкове.
На 30 септември 1984 заминахме вече командири за Ямбол
Там служих до 28 юни 1986г.
Имаше т.нар. задръжка от по 3 месеца заради тогавашното напрежение с преименуването на българските мюсюлмани. Напрежение по границата с Турция.

Уволних се.
Вечерта останах с другите в Ямбол да се почерпим  и попразнуваме. Останах да нощувам в единия приятел от същото поделение.
На другия ден се прибрах с влака в родния град.
Нямахме интернет. Нямахме телефони. Нещо непознато за днешните младежи и деца. Както и казармата им остава непозната. За добро или зло е така.
Нямахме и много други материални неща. Но имахме чисти сърца. Каквото и да е, нямах огорчение, злоба или омраза в себе си. Никой не ни е насилвал или манипулирал да мразим когото и да било. Служихме, спазвахме военните и граждански закони. Уволних се на ненавършени 21 години.
Би трябвало да напиша книга за преживяното в казармата, безпристрастно-както обичам. Някой ден може и да я започна.
/Не би заинтересувала много хора от днешните мисля. Освен да се подиграят и осмеят несправедливо,понеже са наивни и вярват на пропаганда. Някои са глупави дори за цял живот. Или платени отвън добре?/

Животът продължи, все така истински. И с радост и болка. И с трудности, много повече от тези в казармата.
Благодаря на Бог за всичко.
Пътуваме във времето.
Дошли от Бога и отиващи пак към Него.

Бог да пази народа и Родината ни!
















































































      G M T Y     Detect language Afrikaans Albanian Amharic Arabic Armenian Azerbaijani Basque Belarusian Bengali Bosnian Bulgarian Catalan Cebuano Chichewa Chinese (Simplified) Chinese (Traditional) Corsican Croatian Czech Danish Dutch English Esperanto Estonian Filipino Finnish French Frisian Galician Georgian German Greek Gujarati Haitian Creole Hausa Hawaiian Hebrew Hindi Hmong Hungarian Icelandic Igbo Indonesian Irish Italian Japanese Javanese Kannada Kazakh Khmer Korean Kurdish (Kurmanji) Kurdish (Sorani) Kyrgyz Lao Latin Latvian Lithuanian Luxembourgish Macedonian Malagasy Malay Malayalam Maltese Maori Marathi Mongolian Myanmar (Burmese) Nepali Norwegian Pashto Persian Polish Portuguese Punjabi Romanian Russian Samoan Scots Gaelic Serbian Sesotho Shona Sindhi Sinhala Slovak Slovenian Somali Spanish Sundanese Swahili Swedish Tajik Tamil Tatar Telugu Thai Turkish Ukrainian Urdu Uzbek Vietnamese Welsh Xhosa Yiddish Yoruba Zulu   English Bulgarian -------- [ All ] -------- Afrikaans Albanian Amharic Arabic Armenian Azerbaijani Basque Belarusian Bengali Bosnian Bulgarian Catalan Cebuano Chichewa Chinese (Simplified) Chinese (Traditional) Corsican Croatian Czech Danish Dutch English Esperanto Estonian Filipino Finnish French Frisian Galician Georgian German Greek Gujarati Haitian Creole Hausa Hawaiian Hebrew Hindi Hmong Hungarian Icelandic Igbo Indonesian Irish Italian Japanese Javanese Kannada Kazakh Khmer Korean Kurdish (Kurmanji) Kurdish (Sorani) Kyrgyz Lao Latin Latvian Lithuanian Luxembourgish Macedonian Malagasy Malay Malayalam Maltese Maori Marathi Mongolian Myanmar (Burmese) Nepali Norwegian Pashto Persian Polish Portuguese Punjabi Romanian Russian Samoan Scots Gaelic Serbian Sesotho Shona Sindhi Sinhala Slovak Slovenian Somali Spanish Sundanese Swahili Swedish Tajik Tamil Tatar Telugu Thai Turkish Ukrainian Urdu Uzbek Vietnamese Welsh Xhosa Yiddish Yoruba Zulu                   Text-to-speech function is limited to 200 characters     Options : History : Feedback : Donate Close

Ех, казармата. Много глупости и много полезни неща.

И така може да се каже, да. Както и днес всъщност...

И аз съм служил в Ямбол, бях началник химическа служба в артилерийския полк, в съседство с танковия, имах много приятели в него!

Лека нощ!

Помня разположението, танковия беше в средата, отляво артилерийския, отдясно кашимерията, помежду тях нямаше огради, давахме понякога заедно караул и се познавахме с немалко войници от другите полкове.