"Еманюел Макрон ни говори за Русия като за екзистенциална заплаха, което просто е нелепо, израз на геополитическа некомпетентност, която бих казал е обичайна за него. Всъщност екзистенциалната заплаха съществува, но тя е у нас, при нас и има много малко години, за да променим посоката... Европа се страхува от мира и особено френските елити. Това е ужасяващо. Представяте ли си? Мирът, връщането към мира, означава връщане в свят, в който трябва да се погрижим за истинските проблеми. За тези хора мирът е мъчително безпокойство. Първо, защото това означава да приемат поражението си - никога не е добре за управляващата класа да бъде победена, това е историческа константа, от това започват революции. Това би могло да ни спаси. Очевидността на западното, европейско и френско поражение, още повече, че изпратихме украинците на сеч, без самите ние да пролеем и капка кръв, всичко това е петно в историята на Франция, в историята на Европа, в историята на Запада. Но това би могло да бъде част от спасителния шок". 

 

В третия епизод от поредицата "Светът според Тод", френският историк, демограф и антрополог Еманюел Тод прави тревожни констатации за социалното, икономическо и политическо състояние на Франция. Опирайки се на книгата си „Класовите борби във Франция през ХХI век“, той дешифрира невидимите разломи: обедняването, държавната криза, нарастващите неравенства, разделението между поколенията, нарастваща детска смъртност и т.н. Еманюел Тод критикува и разединението на елитите, обсебени все повече от Украйна, отколкото от ежедневния живот на французите.

18 март 2025 г.

- Добър ден! Аз съм Диан Лагранж, ангажирана гражданка и ви представям нов епизод от предаването “Светът според Еманюел Тод”, който анализира днешните събития от гледна точка на дългите тенденции. Добър ден, Еманюел Тод!

 

- Добър ден!

- Днес ще говорим за Франция, на която посветихте книгата, публикувана през 2020 г., “Les Luttes de classes en France au XXIe siиcle” (Класовите борби във Франция през ХХI век”). Ще тръгнем от констатациите, които правите в тази книга, и проблемите, които засягат Франция, за да видим къде сме днес. На първо място вие говорите за пауперизацията, спада на жизнения стандарт във Франция. Изобличавате, разбира се, неравенствата в разпределението на доходите между социалните класи, но преди всичко общияа спад на жизнения стандарт на всички социални класи спрямо останалия свят, показвайки, че има поколенческо отстъпление. Може ли да изясните повече?

- Първо бих искал да кажа една дума за интереса към този епизод, тъй като предишните два бяха по-скоро за преориентирането на Тръмп и за това, което се случва в Германия. Тук се фокусираме върху Франция, което изглежда малко противоречи на днешната медийна атмосфера, в която всички се вълнуват неуморно от Украйна, от начина, по който Тръмп се опитва да управлява руската победа. А има и допълнителен елемент, който е макронистко-европейското обземане от войнолюбие, не знам как да нарека. И мисля, че с тези апокалиптични визии за Русия, която уж се готвела да нахлуе у нас, докато тя няма нужното население, за да го направи, за мен фокусирането върху Франция е, първо, упражнение по самообладание, но и обяснение за геополитическото поведение. Истината е, че една голяма част от тази обсесия изразява някаква неспособност да погледнем какво се случва тук, а това, което се случва тук, е наближаването на изключително сериозна криза. Това е вид отричане, докато всъщност Еманюел Макрон ни говори за Русия като за екзистенциална заплаха, което просто е нелепо, израз на геополитическа некомпетентност, която бих казал е обичайна за него. Всъщност екзистенциалната заплаха съществува, но тя е у нас, при нас и има много малко години, за да променим посоката и в този смисъл мисля, че това е много важно.

- Стигнахме до ситуация на политическо блокиране с три блока, които са принудени да правят компромиси. В “Класовите борби” говорите за голямата комедия, казвайки, че без суверенитет, тези политически игри са просто театър. Как може според вас Франция да излезе от това безизходно положение?

- Трябва да признаем, че Макрон гарантира спектакъла, все пак той е…

- Голям комедиант.

- Голям комедиант, да, но той е подхранван и от кризите. “Жълтите жилетки” и страхът му донесоха вотът на старите. Ковидът беше друго стряскане, след това войната. Макрон е продукт на вътрешната или външната криза, който активира желанието да не се прави нищо на възрастното население. Но досега успявахме да имаме правителство. А с последното разпускане на Националното събрание получихме липсата на възможно мнозинство. А всъщност няма никаква разлика. Защо няма никаква разлика? Защото Франция няма суверенитет. Правителството, което и да е то, не може да действа, няма инструментите, които биха му позволили да се заеме с истинските проблеми - да реиндустриализира, защото за реиндустриализацията е нужен валутен контрол, контрол върху търговските правила и възможността да стартира мащабни държавни инвестиции в избрани сектори. Протекционизмът, за който си мисля, не е този на Тръмп. Това не е какъв да е протекционизъм и всеобщ конфликт на планетата. Аз съм привърженик на кооперативния и интелигентнен протекционизъм.

- Въпросът е как можем да излезем от това?

- Излизането не може да бъде просто техническо. Чисто техническото излизане би означавало да се отпусне менгемето на европейските принуди, да си върнем по един или друг начин валутния суверенитет или способността за автономни държавни инвестиции, да си върнем възможността да решаваме търговската си политика. Това са технически неща. Ако погледнем вота на социално-професионалните категории, макронизмът представлява на сегашния етап много богатите и старите, въпреки че групата на старите започва да се фрагментира, защото има и бедни стари хора.

Но всъщност няма как да се деблокира ситуацията, докато хората от Национални сбор и от “Непокорната Франция” бъдат във фронтална, решителна опозиция, докато депутатите от “Непокорната Франция” отказват да стиснат ръката на онези от Националния сбор.

- Трябва да работят заедно.

- Не да работят заедно, но да постигнат съгласие за преминаване към пропорционална система. Един пропорционален режим би позволил да се избавим от тази безумна система, в която някаква макронистка групичка контролира избирателната система с толкова малко избиратели днес. Но виждаме, че това не е възможно. Промяната може да започне с идеологическа, културна промяна, с прехода от цяла съвкупност от идеологии, които са фундаментално негативни, т.е. днес да принадлежиш към един лагер, означава да ненавиждаш другите. Да бъдеш европеец днес, означава да мразиш руснаците. Имаме воподад от презрение, държавно-финансовата аристокрация презира всички; образованите дребни буржоа, които се смятат за леви, презират белия пролетариат; белият пролетариат презира децата на имигрантите или имигрантите. Тоест всичко това е в негативността, а национален проект не се прави с негативност. Следователно началото на решението на проблемите е по-сложно, но не струва нищо, то няма да увеличи бремето на дълга. Например, ако французите започнат да мислят позитивно и да обичат страната си, в смисъла на приобщаващ суверенизъм, това няма да струва нищо. Това е движение на сърцето и душата. Но дали е възможно? Това, което искам да се разбере, е, че има екзистенциална заплаха, но която съвсем не е онази, за която говори Макрон. В крайна сметка ще поставя Макрон в екзистенциалната заплаха за Франция, а екзистенциалната заплаха е да живеем в страна, чиято икономика затъва, и която вече не обича себе си, хората вече не се обичат едни други. Съжалявам за този парахристиянски език. Франция е в състояние на всеобщо отричане. Това е страна, която не разбира колко е зле. Дори аз изпитах чувство за неотложност, след като видях нивото на детската смъртност. Казвах си “нещата вървят зле, но все пак не са толкова зле, колкото в Англия”, за мен това е референтната държава. И от тази гледна точка дебатът за пенсиите е напълно учудващ, защото това е дебат за разпределението, докато проблемът е производството. Би трябвало да говорим за производство, но ние говорим за разпределение, защото си мислим, че все още сме богати. Техническото решение на проблема е приобщаващият суверенизъм и концепция за икономиката и обществото, която е едновременно дирижистка и либерална. Отношението към държавата е решаващо. Истинската френска традиция е едновременно либерална и етатистка, т.е. Франция е бордеят на егалитарното нуклеарно семейство в Парижкия басейн, анархистки темперамент и т.н., но също така силно централизирана държава в началото, която е изиграла много важна роля в развитието на страната. Франция е страна, чиято индустриална тъкан на средни и малки предприятия е доста слаба, не само прямо Германия, но и спрямо Италия. Италия устоя по-добре, италианската индустрия има много по-голяма тежест от френската индустрия и това се вижда в италианския износ. В Италия има стопанска дейност, фокусирана върху семейните мрежи, сложните семейни системи, Италия не е толкова индивидуалистка като нас. Силата на френския икономически модел беше държавата плановик и ръководител, силно интервенционистка, но в общество и икономика, които си оставаха много либерални. Очевидно с европейската принуда, лишавайки държавата от нейната способност да ръководи, Франция направи жертва, която Германия не направи, Италия не направи. Хората смятат неолибералната идеология за нещо, което идва отгоре, което е манипулирано от подли банкери и т.н. Но неолиберализмът е в темперамента на цялото население - това е индивидуализмът на младите, които смятат, че са леви, анархията, това също е част от неолибералната победа. Хора, които се смятат за леви, за крайнолеви, са неолиберали, без да го знаят. Ако имах истински религиозен темперамент, щях да се боря за някаква интелектуална и морална реформа. Решенията минават през радикална промяна. Не знаем как ще реагират хората, когато бъде осъзнат крахът, все пак образователното и интелектуално ниво остава високо, населението ни не е неграмотно. Но ние сме в страна, която в момента преживя невъобразимо геополитическо поражение с войната срещу Русия.

- Всъщност това беше следващият ми въпрос. Европа е в пълна паника след избирането на Тръмп и неговото неангажиране с Украйна. Преди няколко години вие критикувахте разширяването на ядреното възпиране, което днес отново се разглежда. Какво мислите за тази войнствена френетичност?

- Всъщност това е едно от нещата, които наистина ме изненадаха. Очевидно бях облекчен, виждайки, че предсказанията, обявени в “Поражението на Запада”, все пак се потвърждават. Защото в момента, в който всички кретени от телевизионните предавания изпадаха в захлас от украинската контраофанзива, аз пишех “поражението на Запада е сигурно”. А сега виждаме, че всички казват “Какво ще каже Путин? Путин ще го приеме ли?”. Това все пак е иронично. Така че поражението на Запада изобщо не беше изненада за мен, но трябва да призная, че формата на поражението малко ме изненада. Тоест бруталността на поведението на Тръмп, за което не знаем до какво ще доведе накрая, но зрелищната бруталност, садизмът на Тръмп спрямо Зеленски, наистина никога не съм си представял подобно нещо. Въпреки че преди това казах, че Тръмп е човекът, който ще трябва да управлява поражението на САЩ. Поражението напълно се осъзнава в кръговете около Тръмп. Високопоставен информатор ми каза, че Джей Ди Ванс смята поражението за нещо напълно ясно и знае, че американците наистина нямат никакво средство за натиск върху руснаците във военно отношение. Това е нормално - тяхната индустрия е на краен предел, те знаят, че руснаците са спечелили.
/.../

https://glasove.com/na-fokus/emanyuel-tod-makron-e-chast-ot-ekzistentsialnata-zaplaha-a-ne-rusiya-evropa-se-strahuva-ot-mira-zashtoto-shte-tryabva-da-prieme-porazhenieto-si?fbclid=IwY2xjawJSmGhleHRuA2FlbQIxMAABHV1W22plAryKs5BYeOFZFDOEBHzgw1PFYWXZmNDM3LH6VzIHtILN-iM6_g_aem_Ap7S73csMr-C2aYukybh5A

      G M T Y     Detect language Afrikaans Albanian Amharic Arabic Armenian Assamese Aymara Azerbaijani Bambara Bashkir Basque Belarusian Bengali Bhojpuri Bosnian Bulgarian Cantonese (Traditional) Catalan Cebuano Chichewa Chinese (Literary) Chinese Simp Chinese Trad Chuvash Corsican Croatian Czech Danish Dari Dhivehi Dogri Dutch Emoji English English United Kingdom Esperanto Estonian Ewe Faroese Fijian Filipino Finnish French French (Canada) Frisian Galician Ganda Georgian German Greek Guarani Gujarati Haitian Creole Hausa Hawaiian Hebrew Hill Mari Hindi Hmong Hungarian Icelandic Igbo Ilocano Indonesian Inuinnaqtun Inuktitut Inuktitut (Latin) Irish Italian Japanese Javanese Kannada Kazakh Kazakh (Latin) Khmer Kinyarwanda Klingon (Latin) Konkani Korean Krio Kurdish (Kurmanji) Kurdish (Sorani) Kyrgyz Lao Latin Latvian Lingala Lithuanian Lower Sorbian Luxembourgish Macedonian Maithili Malagasy Malay Malayalam Maltese Maori Marathi Mari Meiteilon (Manipuri) Mizo Mongolian Mongolian (Traditional) Myanmar (Burmese) Nepali Norwegian Nyanja Odia (Oriya) Oromo Papiamento Pashto Persian Polish Portuguese (Brazil) Portuguese (Portugal) Punjabi Quechua Quertaro Otomi Romanian Rundi Russian Samoan Sanskrit Scots Gaelic Sepedi Serbian Serbian (Cyrillic) Serbian (Latin) Sesotho Setswana Shona Sindhi Sinhala Slovak Slovenian Somali Spanish Sundanese Swahili Swedish Tagalog Tahitian Tajik Tamil Tatar Telugu Thai Tibetan Tigrinya Tongan Tsonga Turkish Turkmen Twi Udmurt Ukrainian Upper Sorbian Urdu Uyghur Uzbek Uzbek (Cyrillic) Vietnamese Welsh Xhosa Yakut Yiddish Yoruba Yucatec Maya Zulu   English Bulgarian -------- [ All ] -------- Afrikaans Albanian Amharic Arabic Armenian Assamese Aymara Azerbaijani Bambara Bashkir Basque Belarusian Bengali Bhojpuri Bosnian Bulgarian Cantonese (Traditional) Catalan Cebuano Chichewa Chinese (Literary) Chinese Simp Chinese Trad Chuvash Corsican Croatian Czech Danish Dari Dhivehi Dogri Dutch Emoji English English United Kingdom Esperanto Estonian Ewe Faroese Fijian Filipino Finnish French French (Canada) Frisian Galician Ganda Georgian German Greek Guarani Gujarati Haitian Creole Hausa Hawaiian Hebrew Hill Mari Hindi Hmong Hungarian Icelandic Igbo Ilocano Indonesian Inuinnaqtun Inuktitut Inuktitut (Latin) Irish Italian Japanese Javanese Kannada Kazakh Kazakh (Latin) Khmer Kinyarwanda Klingon (Latin) Konkani Korean Krio Kurdish (Kurmanji) Kurdish (Sorani) Kyrgyz Lao Latin Latvian Lingala Lithuanian Lower Sorbian Luxembourgish Macedonian Maithili Malagasy Malay Malayalam Maltese Maori Marathi Mari Meiteilon (Manipuri) Mizo Mongolian Mongolian (Traditional) Myanmar (Burmese) Nepali Norwegian Nyanja Odia (Oriya) Oromo Papiamento Pashto Persian Polish Portuguese (Brazil) Portuguese (Portugal) Punjabi Quechua Quertaro Otomi Romanian Rundi Russian Samoan Sanskrit Scots Gaelic Sepedi Serbian Serbian (Cyrillic) Serbian (Latin) Sesotho Setswana Shona Sindhi Sinhala Slovak Slovenian Somali Spanish Sundanese Swahili Swedish Tagalog Tahitian Tajik Tamil Tatar Telugu Thai Tibetan Tigrinya Tongan Tsonga Turkish Turkmen Twi Udmurt Ukrainian Upper Sorbian Urdu Uyghur Uzbek Uzbek (Cyrillic) Vietnamese Welsh Xhosa Yakut Yiddish Yoruba Yucatec Maya Zulu                   Text-to-speech function is limited to 200 characters     Options : History : Feedback : Donate Close

кой кога какво да пише, да ви имам и началниците :):):):):)!

Началници имат последователите на новата религия на войната.
Нещо си се объркАл.