На улицата твоята кола
дошла е мило да ми се представи,
а влюбената глупава глава
се крие по дворове сред дъбрави.

Да гледа изневярата дали
от някъде предателски не дебне,
простено за тинейджъра, нали?
Над 50 остава да да прогледне.

Дали от много време нелюбов,
към младостта те времето завръща?
Притихва в храстите неказан зов
и с някоя къпина се прегръща.

Но особняците обичам аз,
където думите се губят в пътя,
а пътят те повежда все към нас
и често километрите навърта.

Все пак ти знаеш за кога да спреш,
отхвърлил грешки, спомени и болка,
защото несломимият копнеж
/ не мога да отмеря даже колко/

заспива там, пред моята врата,
ала все още не прекрачва прага.
Я очисти край тебе пошлостта,
защото тя съвсем не ти приляга!

При мен се идва само със любов.
Останалото трябва да е празник.
Така живях под Божи благослов
и няма да се променя до заник!

Росица КОПУКОВА
София

Още ли се натискаш по кьошетата като ученичка?

"При мен се идва само със любов.
Останалото трябва да е празник.
Така живях под Божи благослов
и няма да се променя до заник!"

Поздравявам те, Роси!

за прекрасния коментар.