През 1994 г. повече от 800 000 души бяха убити в разразилия се конфликт между двете най-големи етнически групи в Руанда Tутси и Хуту. Днес африканската страна обвини Франция, че е играла активна роля в разразяването на насилието.

Независима комисия разследваща причините за избухване на насилието заяви, че Франция е знаела за приготовленията за геноцида и е подпомогнала Хуту. Европейската страна е обучавала милиции които след това са взели активно участие в масовите убийства.

Комисията е изготвила доклад, в който се посочват инциденти, в които френски части директно са взели участие в издевателствата срещу Тутси.

В доклада са споменати имената на 33 френски офицери и политици, които според комисията трябва да бъдат съдени. Сред тях са бившият френски президент Франсоа Митеран и министър-председателят Едуар Баладур. Освен тях за геноцида са знаели Ален Жупе, външен министър по това време и Доминик Дьо Вилпен.

До този момент френската страна категорично отричаше всички обвинения за каквато и да било връзка с геноцида в Руанда. Пред BBC от френското външно министерство са заявили, че ще отговорят на обвиненията, когато се запознаят подробно с доклада.

Правителството на Руанда официално поиска срещу тези лица да бъде заведено дело.

Какво се случи през 1994 г. в Руанда?

Основните етнически групи в Руанда са Хуту и Тутси.

На 6 април с ракета е свален самолета, на който лети президентът на Руанда Жювенал Хабяримана (заедно с него загива и президентът на Бурунди). Появява се слух, че поръчителите са тутси. Това разрушава крехкото равновесие между общностите. Военни хуту взимат властта. Министър-председателката Агате Увилингийимана е убита на следващия ден, 7 април.

Хуту организират преврат, който има за цел не само да свали правителството на Тутси, а да изличи от лицето на земята всички представители на племето. Когато започва преврата, Хуту овладяват някои местни радиа и директно призовават съплеменниците си да излязат на улицата и да започнат да избиват Тутси. Много от хората са убити от собствените си съседи.

Радиата дори насочват хората натам, накъдето има укриващи се Тутси. Не са пожалени нито жените нито децата. Жертвите са 800 000 като Хуту убиват дори свои съплеменници, които отказват да участват в насилието.

Междувременно в страната са разположени френски войски, които са с мандат на ООН, но те не успяват да се противопоставят особено на насилието. Като цяло реакцията на ООН е неадекватна и Международната общност не успява да се намеси навреме, за да предотврати насилието, въпреки многобройната информация постъпваща от страната.

Насилието приключва, когато Руандийския патриотичен фронт, организация съставена предимно от тутси влиза в столицата на страната. 2 Милиона Хуту обаче бягат извън Руанда поради страх от реваншизъм.

В момента части от изгонените паравоенни организации на Хуту се укриват в съседните държави, най-вече в Конго и се изхранват с незаконна търговия с дърва и бракониерство.
http://www.epochtimes-bg.com/2008-02/2008-08-06_12.html