Димитър В. Аврамов

 Еню Димитров е роден в село Зимовина, Хасковско. Дипломат от кариерата, има три висши образования - завършил е Химико - технологичния институт в София, после икономическия и дипломатическа школа. Владее английски, турски и руски език. В продължение на 27 години работи в Министерството на външните работи, завежда секция "Турция". Женен, с две деца и две внучки.

- Господин Димитров, Вие познавате кухнята на българската външна политика през различни периоди - преди и след 1989 година. Смятате ли, че днес тя е ориентирана към националните интереси?
- Не бих казал. Външната политика на страната сега ги заобикаля или просто загърбва, по редица изключително важни въпроси позицията на нашите правителства в последните две десетилетия е абсолютно неадекватна. Един от пресните примери е признаването на Косово, въпреки че десет години преди това управляващите у нас отхвърляха възможността за създаването на изкуствени държави, като се орязват провинции от друга. А това са принципите на международното право, които често се нарушават в угода на нечии геополитически интереси. Преди това сбъркахме и с позицията си спрямо войната на НАТО срещу Сърбия. Защото, освен другото, става дума за съседна страна, а ние отворихме въздушното си пространство за нанасяне на удари срещу нея, при които пострадаха цивилни лица и граждански обекти. Така, вместо да затворим стари рани от нашите двустранни отношения в миналото, отворихме нови.
 Погрешна бе политиката ни и около конфликта между Русия и Грузия, явно подсказана от Вашингтон. Приехме отделянето на Косово от суверенна Сърбия, а после заговорихме, че не можело да се нарушава териториалната цялост на Грузия - макар че в случая нещата са далеч по-различни в международно-правен аспект. Това е двойният стандарт, който няма нищо общо с общоприетите принципи. И без да влагам каквито и да било пристрастия ще кажа, че реакцията на Москва бе оправдана срещу агресията на фашизоида Саакашвили. На всичкото отгоре пък ние се самопровъзгласихме за посредник при разрешаването на конфликта, което дори теоретически не е възможно.
- Наскоро премиерът Станишев трябваше да чака три часа пред кабинета на министър-председателя Владимир Путин, за да го приеме. Не мислите ли, че това може да се обясни и с  нашата неадекватна позиция към събитията в Кавказ, сервилната ни политика към САЩ и безотговорното  решение да допуснем американски бази на българска територия?
- Русия знае отлично какво е предназначението на тези бази и какво й готвят онези, които искат да я обградят отвсякъде с подобни военни полигони за нанасяне на удари, включително и с ядрено оръжие. Проблемът е, че управляващата у нас тройна коалиция ни "снабди" с потенциални врагове. Между тях особено опасен е  ислямският тероризъм, чиято мишена станахме след настаняване на американските бази у нас. Колкото до тричасовото чакане на Станишев пред кабинета на Путин, бих казал, че когато отиваш на разговори с толкова важен партньор, програмата ти трябва да бъде изпипана перфектно в детайли. Нашият премиер очакваше посещение и в САЩ и визитата му в Русия бе несполучлив опит да се демонстрира някакъв баланс в отношенията ни с двете велики сили.
- Признаването на Косово от правителството в София не дава ли шансове на онези сепаратистки сили у нас, като ДПС, които искат да федерират България, да я разделят на автономни области по етно - религиозен признак, да създадат мюсюлмански анклави?
- Не е изключено при определени обстоятелства Косовският вариант да бъде приложен и у нас. Държавниците ни изобщо не си дават сметка какво ще стане с България след 10 - 15 години - при несекващата и многопосочна турска експанзия и огромният натиск за турцизиране на българомохамеданите. Ще Ви дам няколко характерни примери. В селищата по продължение на левия бряг на река Арда понятието "турскоезични български граждани" просто не съществуваше. Та там са се заселили предимно тракийски бежанци. Сега картината е далеч по-различна. От Харманли до Кърджали българските села се "оборудват" с джамии, дори и там (като Малък извор), където няма мюсюлмани. Така е в Казанлъшко,  Родопите, в  пограничните райони и Лудогорието. Управляващите обаче не обръщат никакво внимание на тези опасни процеси, насочени срещу християнството и собствената ни държавност.
- Същото е и поведението им спрямо великодържавната политика на Анкара и нейните непрестанни опити да лавира в двустранните ни отношения. Те не могат или не искат да защитят националните интереси, дори когато те са защитени от международни правни норми и договори, които Турция все така отказва да изпълни.
- Така е, драстичен пример е Ангорския договор от 1925 г., проблемът с обезщетенията на наследниците на прогонените и избити тракийски българи през 1913 г. Ангорският бе препотвърден през 1992 г. от друг "Договор за приятелство,  сигурност и сътрудничество", препотвърдено бе и  т. нар. Одринско споразумение, в което се признава, че става дума за наши бежанци. В член осми в документа от 1992 г. се казва, че двете страни признават всички неденонсирани и неизпълнени договори, подписани в миналото по тази тема.  Вече 16 години обаче Турция прави опити да се измъкне, разчитайки, че договорът е със срок от 20 години и след това тя може да го денонсира. А управляващите у нас все така мълчат и не предприемат нищо.
Преди време приехме и реституционно законодателство, с което турски граждани получиха право над имоти в България - ние им ги върнахме само на базата на емлячни регистри и данъчни декларации, без да представят каквито и да било документи за собственост. В такъв случай защо Турция не ни предостави архивите на селищата, от които бяха прогонени тракийските бежанци? Та тя подлежи и на санкция от Международен съд, защото с крепостни актове заграби техните имоти. За мое изумление установих, че членовете на комисията по външна политика в Народното събрание, начело със Соломон Паси, както и юридическите експерти в някои парламентарни групи дори не знаят за съществуването на всички тези договори и споразумения...
- Същата неинформираност и безотговорност проявиха нашите правителства, които допуснаха двойното гражданство - политически инструмент на Турция за натиск върху България  и за определяне на нейната външна и вътрешна политика чрез своята пета колона ДПС.
- Многократно съм убеждавал някои ръководители на Външното министерство, че това е опасен за страната прецедент. Такава е и философията на Европейската конвенция за намаляване на т.- нар. множествено гражданство. През 1995 година дори беше подписан документ от наш заместник-министър. В него изрично се казва, че двойно гражданство не може да имаме със страни, с които сме подписали спогодби за изселване,  размяна на население и за установяване. Какъвто е случаят с Турция. За съжаление и до днес управляващите не могат или не искат да разберат какви опасности носи за страната двойното гражданство.
- При сегашната политическа конфигурация и  манталитета на тези, които стоят на държавното кормило, не може да се очаква друго, освен по-нататъшно сриване на българската държавност.
- Именно за това страната неистово се нуждае от нова политика, от национално отговорни хора, необременени с управленски безумия и предателства, които да я измъкнат от тресавището.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=54232&format=html