2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Стефан Солаков
Паниката, която обхвана т.нар. политически и икономически елит на България след избухването на руско-украинската газова война, е тревожна камбана за състоянието на системата за национална сигурност. Един конфликт, независимо политически или търговски, между две чужди държави, опъна до крайност нервите на цялото българско общество и е на път да постави на изпитание и без това нестабилната икономика на страната. Прехвалени анализатори изсипаха порои от невъобразими глупости, за да докажат една или друга теза с единствената цел да заслужат 30-те сребърника, отпускани от чужди идеологически централи, работещи от години срещу националните интереси на България. Редовно подклажданата баталия между "фили" и "фоби" отново се натрапва с напуканата си от старост и некачествени гримове уродлива физиономия. Съвсем отчетливо се разбра, че държавният кораб на една от най-старите европейски нации страда от фатални пробойни, които доста бързо могат да го повлекат към дъното на световния политически океан.
В многобройните университети, които засипаха като лавина сравнително скромната ни откъм население и икономически потенциал наша родина, като гъби никнат научни катедри и отделни специалности, които гордо вплитат в своето лого терминът "национална сигурност". Навъдиха се и мощни преподавателски ескадрони, препускащи неуморно между университетските градове, за да изстрелят за час-два своите гениални лекции (най-често преписани от чужди източници) и да приберат полагащия им се хонорар. Ловко се жонглира с модните напоследък термини "национална идентичност", "приоритет на националните интереси", "национална доктрина" и т.н. и т.н. И какви са резултатите в крайна сметка, ще попитате, уважаеми читатели. Пълен хаос и невежество, ще ви отговорим ние, след като анализирахме внимателно цялата система на преподаване, както и практическата реализация на тази изключително важна материя, от която зависи съществуването на българската държава.
Нека почнем от върха на пирамидата - президентът и неговият екип от експерти. Натъкваме се на пълно отсъствие на рационална визия за рисковете пред националната ни сигурност. Бившият съветник на Първанов Николай Слатински описва на повече от 700 страници тягостната атмосфера на "Дондуков" 2, когато дойде време (твърде рядко) да се мисли в перспектива за националните интереси на нашата страна. Всеки от т.нар. "мозъчни танкове" около държавния глава го засипва с невъобразими щуротии и се опитва да защити интересите на политическата партия или търговската фирма, която го е джиросала в покоите на Върховния главнокомандващ. Алабалистиката явно уморява Първият ловец на Републиката и той често се спасява от дрънкащото глупости президентско войнство я на някой мач или на живописна туристическа обиколка из различни краища на планетата. Затова и в критични ситуации, когато България е изправена пред сериозни изпитания, Гоце Първанов обикновено липсва от страната или пък съзнателно се укрива от обществеността поради липсата на ясна и категорична позиция.
При премиера Станишев картинката е подобна. Въпреки че често прави бомбастични изказвания срещу "ченгеджийницата", която му пречела да управлява, бате Серго предвидливо се е "обзавел" с отбор от бивши ченгета, които го съветват по стратегическите проблеми на националната сигурност. И там обаче липсва ясната визия за истинските интереси на България в тази така деликатна област. Страхът и липсата на политическа воля пък са допълнителните фактори, които възпират както експертите, така и министър-председателя да прогнозират и, естествено да осъществяват ползотворни ходове и стратегии за овладяване на кризисните ситуации, пред които често се изправя българската държава.
В още по-трагично състояние е българският парламент, където въпреки многобройните тематични комисии, свързани в една или друга степен с националната сигурност, в много от парламентарните групи цари натрапчиво невежество, което саботира и малкото опити България да бъде защитена от многобройните рискове, които я дебнат във вътрешен и международен план.
И за да не бъдем голословни нека изброим една-две характерни ситуации, свързани с интересите на Българя, както и неизползваните възможности за тяхното отстояване. Да започнем с актуалната газова криза. Вместо излишна и празна риторика, съветниците на нашите държавни ръководители трябваше да ги "светнат", че България е членка на НАТО и че Украйна дава мило и драго да се докопа и тя до тази организация. Ерго, политическият натиск от структурите на Атлантическия съюз ще изиграе много по-съществена роля, отколкото излишните боричкания около цените и фирмените печалби на газовите олигарси. Според западни разузнавателни източници, украинските ръководители слушат само Вашингтон и само оттам може да дойде сигнал за прекратяване на енергийното ембарго. Джордж Буш си отива от Белия дом с прощален залп срещу бленувания икономически съюз между ЕС и Русия.
Газовата война рано или късно ще отшуми, но насреща се изправят още по-сложни проблеми пред националната ни сигурност и на първо място сред тях се очертава членството на Турция в ЕС. Наскоро наш колега, който работи за интернет-медия в Брюксел, написа интересна статия за българското издание на "Монд дипломатик". В нея той изразява сериозната тревога на Европа от наближаващия момент, когато Турция ще преодолее трудните бариери, които й поставя ЕС и в крайна сметка ще се добере до заветното членство. "Европейците непрекъснато си задават въпроса за последиците от гигантския сблъсък с една толкова различна култура, докато в България цари пълно спокойствие по този въпрос", пише нашият колега и веднага прави непростимата грешка да обвини българските медии, че не обръщат внимание на турската опасност. Самият Георги Готев, който е автор на тези обвинения, навремето размахваше пръст срещу в. "Атака" и телевизия СКАТ и ни наричаше "националисти", но сега се изкарва поборник за националните интереси. Нека! Още едно спечелено перо не е излишно за битката, която ни предстои. Но какво ще правим с дървените глави, на които сме поверили една така чувствителна и доста опасна за интерпретация област, каквато е националната сигурност. Защото невежеството и подкупността могат да поставят на колене и най-благородните стремежи на една нация и да я подчинят завинаги на чужди интереси.
Бизнесмен купил имотите на собствената с...
„Организация за обществена самозащита – ...