Татяна Иванова

 Ще съдя този лъжец!" Тези думи не принадлежат на разгневен гражданин, измамен от някой стоителен фараон, а на Румен Петков. "Лъжецът" се оказа вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Гневът на Петков бе предизвикан от твърдението на Дянков, че бившият МВР-министър е поръчал купуването на хеликоптери, които могат да служат само за туристически цели, но не и да пазят Шенгенските граници на Европа. Експертите са категорични: споменатите вертолети не разполагат с оборудване за наблюдение и противодействие при трафик на хора и стоки. Цената на дооборудването им ще струва милиони на България. Обществената поръчка е пусната, когато Петков е шеф на МВР. Далаверата е финализирана и прикрита от Михаил Миков.
В актива на Петков се води и провалянето на интернет връзката в реално време между Националната агенция по приходите и митниците. Тя трябва да спре незаконния внос на стоки и укриването на мита, акцизи и ДДС. Дни, след като Симеон Дянков стана министър, стана ясно, че "пречката" е липсата на... инструкция за съвместна експлоатация от десетина страници.
От десетилетие насам за Глъвъта Темида и не вижда, и не чува. Иначе няма обяснение защо той все още е на сводоба, след като може да бъде подведен под отговорност поне по половината текстове от Наказателния кодекс - за източване на българска банка; за оказване на натиск върху разследването по случая с Волен Сидеров при опита за атентат срещу него на магистрала "Тракия"; за изтичане на информация и възпрепятстване на правосъдието; за съдействие за производство и незаконна продажба на акцизни стоки; за пране на пари през спортни федерации и опит за незаконна приватизация на летища; за укриване на доказателства и лица, свързани с криминално престъпление по случая "Белнейски"; за публично оповестяване на държавна тайна и разкриване на агента на ДАНС Алексей Петров и много други.

Аферата "Акрам"
поставя началото на пътя на Румен Петков към "голямата политика". Тя стартира с източването на 93 млн. лв. от Пощенска банка - клон Плевен през далечната 1993 г. В "усвояването" на посочената сума участва екип местни социалисти от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново. Домакин е тогавашния шеф на общинския съвет и лидер на БСП в Плевен Румен Петков. Посредник в сделката е палестинецът Джамал Абдуладем Абулибде по-известен като Ангел Радославов Златанов-Акрам. С благословията на Глъвъта Акрам е прибирал 14 млн. лв., твърдят отлично информирани източници. Своя дял от парсата е получавал и всеки от участниците.
Сглядата е подготвена от Румен Петков, Стефан Косев и полк. Володя Цветанов, брат на Петков. В нея участват и видните висши партийни функционери Бойко Великов, член на изпълнителното бюро на БСП, Ивелин Николов, председател на комисия и Стефан Коцев, вече покойник. Източването на трезора става със съдействието шефа на плевенския клон Александър Митев. Операцията по разтоварването и укриването на пакети с копюри по 50 лв. в централата на БСП в Плевен е надлежно документирана с видеозапис от Михаил Михайлов, офицер от резерва, съдебен заседател в Плевенския съд и свидетел по делото "Акрам". Разследването обаче се точи толкова дълго, че част от участниците в него умират от естествена или от насилствена смърт. Убит е и Акрам. Тогава Петков не застава пред съда, защото е издигнат за депутат от Плевен в 39-ото Народно събрание и получава имунитет.

Неразплетеното убийство на сестрите
Белнейски
Докато Румен Петков беше вътрешен министър, стана едно от най-кървавите престъпления у нас - убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски от Пазарджик. Първоначално криминалистите започнаха работа по версията, че момичетата са били изнасилени, а след това били убити с камъни. Топследователите, ангажирани в разследването по случая обаче, така и не успяха да открият читаво ДНК на извършителя, затова се наложи изпращане на материал за направата на експертизи в САЩ и Великобритания.
По-късно стана ясно, че криминалистите от Скотланд ярд са върнали на Петков доклад, в който се казва, че сестрите са блъснати от висока кола, най-вероятно джип, защото нараняванията им са идентични. Изводът, че двете сестри първо са били ударени от автомобил, а след това доубити с камъни като е било инсценирано изнасилване и гавра с труповете беше потвърдена и от последвалата ексхумация и нова експертиза. Тя се проведе от екип наши и чужди специалисти, ръководени от покойния вече доайен на съдебната медицина у нас проф. Стойчо Раданов. Малко след това професорът мистериозно се "самоуби".
Медиите излязоха с версията, че катастрофата и последвалите действия са били извършени от човек, много близък до властта и затова случаят се прикрива отгоре.
Как иначе да си обясним факта, че озовалите се в местността "Грамадите" между Пещера и Брацигово полицаи, където са открити труповете на сестрите, старателно са заличили всички следи, които биха спомогнали за по-лесното откриване на убийците. Показателно тук е и друго - МВР започва да работи по случая 4 дни и една нощ след смъртта на момичетата, а първото, което "специалистите" правят в моргата е да измият старателно телата със сапун и вода, с което изличават всякакъв ДНК-материал.
Началникът на полицията в Пазарджик по време на двойното убийство и близък приятел на Румен Петков - Жоро Стоицев пък вместо уволнение за несправяне със служебните си задължения по разкриването на извергите, беше повишен от Глъвъта до зам.-шеф в Дирекция "Оперативно-техническо издирване" (ДОТИ). По времето на Петков то се занимаваше предимно с подслушване на всички и всичко в държавата.

Случаят "Запалката"
С горещото прозвище Румен Петков се сдоби покрай разработка на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) в МВР за разпространение на наркотици. За участието на бившия вътрешен министър в оперативната разработка съобщи сегашният шеф на митниците ген. Ваньо Танов, докато бе шеф на ГДБОП. Пред комисията по вътрешен ред и сигурност в 40-ото Народно събрание той обяви, че Петков се подвизава като "Запалката" в разследване, свързано с разпространението на наркотици, горива и алкохол. В качеството си на министър той е възпрепятствал разкриването на участници в канала, като е използвал влиянието си над своите подчинени при разследването на случая. По българските закони деянието на Румен Петков може да се окаже и помагачество при реализиране на престъпление.
Прикриване на източването на ДДС е другото престъпление, което изплува от разработката на Ваньо Танов. "Чрез оказан от политици натиск е отменена заповед за обиск, при който е щяло да се разкрие значително нарушение срещу фиска и бюджета на страната", цитираха след заседанието на комисията депутати думите на генерала. Те са по повод разследването срещу голяма българска компания от Пещера за производство на алкохол, която продавала стоката си без бандерол, без да плати акциз, ДДС и данък печалба. В прикриването на канала са участвали още съпъртиецът на Петков - Димитър Дъбов, и тогавашния финансов министър от НДСВ Милен Велчев. Освен за покровителстване на закононарушителите те могат да бъдат съдени и за ощетяване на фиска. Разбира се, ако има кой да доведе случая до край.

Осветяването на
Алексей Петров
като секретен агент на ДАНС е направено абсолютно съзнателно от Румен Петков. Независимо че бе оправдан от съд по това обвинение, свидетели на престъплението станаха около тридесетина журналисти. Петков пръв излезе от заседанието на Комисията по вътрешен ред и сигурност и обясни каква е била ролята на Алексей Петров в скандала с "братя Галеви". До онзи момент всички знаеха, че "Запалката" се е срещал с "оперативно интересните" дупнишки дерибеи със съдействието на човек, който контактува с бандитските среди. Никой обаче не знаеше, че това е Алексей Петров.
Навсякъде по света за провалянето на толкова високопоставен секретен сътрудник на тайните служби съдят виновния за шпионаж, престъпление срещу държавата и дори за измяна. Румен Петков отърва кожата само със свалянето му от поста вътрешен министър.
Петков дотам се беше вживял в ролята си на политически архитект на БСП, че често се заканвал да свали "това педалче Серго", което по думите му било "срам за партията". Нещо повече, говори се, че именно Румен Петков е организирал заснемането на сексуален видеокомпромат, с който злепоставя лидера на соцпартията жестоко.
Пътуване на четирима министри от кабинета "Станишев" заедно със съпругите им с чартърен полет за сметка на държавата стана причина за избухването на

скандала с яхта
в Монако
Румен Петков, ексвоенният министър Веселин Близнаков, финансист № 2 Кирил Ананиев и регионалният Асен Гагаузов заминали за малката държавица, за да разкажат на света колко велика писта за мотокрос може да стане бившото военно летище в Долна Митрополия. Разбира се, наели и яхта, за да се разходят с нея, както правят баровците от Европа и Латинска Америка.
За да неутрализира ефектът на луксозната афера пред обществото, приятелят и съратникът на Запалката - Богдан Николов, председател на федерацията по мотоспорт, обявява, че пътуването е платено от него.
Случката си има предистория, която по последни данни струва на българския данъкоплатец около 4 млн. лв., потулване на разследването на случай с крадени коли и късане на пагони на полицаите от бъдещия им министър.
По време на мощна разпивка през 1999 г. във вилата на фондацията, управлявана от Богдан Николов, "Кайлъка", нахлуват полицаи и започват обиск. Претърсването е заради разследване на трафик на крадени коли. Петков вдига скандал на ченгетата, взема ключовете на автомобила им и се нахвърля да бие полицаите. За късмет на Глъвъта всичко това е заснето от местна телевизия. Срещу Петков е повдигнато обвинение за хулиганство, което три години по-късно е прекратено, защото той получава депутатски имунитет.
Около 11 са "по-дребните" престъпления, по които прокуратурата разследва Глъвъта. Някои от тях са престъпления по служба още от времето, когато е бил кмет в Плевен. Към днешна дата няма нито едно ефективно обвинение, което да е стигнало до съда. Спрени са и всички следствени действия срещу него.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=67403&format=html