Галин ЙОРДАНОВ

  В кои държави по света могат да се продават безпрепятствено всевъзможни стоки, макар да не е ясно от какво и как са били произведени - изходни суровини, материали, технологични процеси и пр.? Нещо повече, същите да нямат задължителните реквизити за законна търговия, да пътуват под друго название (като шпиони), да се съхраняват където и както дойде? И дори въобще да не задоволяват потребността, указана според етикета?
Е, много са такива държави, вярно. Обаче не и в Европейския съюз (ЕС). Едно от най-важните условия при неговото създаване преди повече от 50 години е било стандартизирането на търговския обмен. Същото условие е налагано строго и при неговото разширяване през 70-те, 80-те и 90-те години.
Едва след полакомяването на Запада за по-евтина работна ръка от бившия Източен блок (а евентуално и за нови пазари), това условие - макар инак да съществува в документациите - бе загърбено. Брюксел съзнава, че вкарвайки през 2004 г. нови членки от Изтока, границите му вече няма да бъдат дотам защитени, ала едрият бизнес натиска чрез своите лобита и уж строгите чиновници клякат. А когато след 1 януари 2007 г. ЕС се простря до Черно море, вече нямаше как да противостои срещу предприемчивите източноевропейски маркополовци. И търговският обмен в съюза излезе от контрола на съответните органи.
Разбира се, ЕС има своя комисия, в която са определени постове на комисари по транспорта, данъците и митата, предприемачеството и индустрията, вътрешния пазар и услугите, конкуренцията и пр. - все неща, пряко свързани с търговския обмен. А има дори и такъв, който да защитава потребителите. Доколко първите 5 си вършат работата, европейците гледат по телевизията и четат по вестниците. Тъй като обаче последният е от България, а пък тя бе приета в ЕС последна (хем със зор), този еврокомисар се превръща във важна фигура за нашия имидж пред Европа.
Какво е вършила Меглена Кунева като правен експерт към Министерски съвет и като шеф на международната му дирекция от 1991 до 2001 г., вече съвсем не е любопитно. Какво свърши като министър по европейските въпроси след 29 май 2002 г., докато отваряше и затваряше онези 26 глави - остава историците да нищят. Ала откакто е еврокомисар след 1 януари 2007 г., на потребителите у нас често им се налага да се питат какво точно върши сега. Хем се питат, хем бързо си отговарят. Нищо. Ами че търговският обмен - т. е. потоците от стоки, минаващи транзитно или пък оставащи тук за вътрешния пазар - отдавна у нас напомня хазартната игра "тука има, тука нема". При това в два аспекта. От една страна, има митница, няма контрол на нея; има пълен тир, няма сертификат за съдържанието му; има бандерол върху опаковката, няма платен акциз в хазната. От друга страна, пише "сирене", няма мляко в него
пише "кренвирш", няма месо в него; пише "Made in the EU", пък лъха на ориенталски аромати.
И всичкото това българският потребител трябва да го ползва, облича, яде, пие, пуши... Затуй му се налага честичко да си спомня Кунева. Хубаво, ама какво от това? И да я псува, дума дупка не прави. И да й пише жалба, ще го изкарат него виновен, че не разбира "единната европейска политика". Тогава? Е, свива се в черупката си и се моли да не се случва тъкмо на него лошото.
А какво лошо може да му се случи ли? Ами, най-безобидното е да си купи човек промишлена стока (домакински уред, инструмент, чанта и пр.). Много скоро разбира на какво се дължи икономическият възход на Далечния изток: минимални разходи. Всяка промишлена стока може да бъде произведена както от утвърдилите се исторически традиционни материали, така и от заместители, които много приличат на истинските, ама не са. А установяването на последното и надлежната забрана на тази стока в търговската ни мрежа е работа тъкмо на Кунева. Обаче в момента, когато е най-нужна, нея я няма
заета е да си поставя в рамка грамотата за "Еврокомисар на годината".
Далеч по-обидно пък е да получи човек надписана сметка. Например за парно или ток. Тогава се чувства толкова безсилен... Защото монополистите работят на принципа "първо плащаш, после питаш що така и иначе". Ония с тока дори въведоха от 1 май 2008 г. авансово плащане - същинска финансова пирамида! Ала Кунева пак я няма; заета е да си поставя в рамка грамотата за "Европеец на годината".
И вече става крайно обидно, когато животът на човек я пряко застрашен. Както на онези 21 деца от Софийската математическа гимназия, които бяха приети на 14 и 15 юни в болницата на гр. Гоце Делчев със симптоми на хранително отравяне. С какво ли са ги хранили в почивния дом на с. Огняново? Трябва Кунева да го опита същото.
Или както на онези 12 души, приети на 9 юли в болницата в Пазарджик. Яли дюнери и получили "висока температура, повръщане и чревно разстройство". Докторите казват: салмонела. Е, обектът отдавна имал "проблеми с хигиената", посочва д-р Петрова от местния РИОКОЗ. Обаче освен проблеми, явно стопаните му имат и връзки. Само че надали Кунева въобще е опитвала дюнери
В Кърджали пак дюнери причиниха на 3 август 15 души "болки в корема, многократно повръщане, диария", както е отразено в медииите. Този път докторите казват: стафилококова инфекция. Само че при контрабандата у нас, можеш ли да кажеш кое откъде е дошло? И Кунева не знае.
Не знае също и с какво са се натровили на 8 август 9-тимата футболисти от ЦСКА, та им бе отменен мачът с гърците. Сетне РИОКОЗ-София наказа управителя на ресторанта, ама "след дъжд - качулка". А Кунева я няма отново; заета е да се усмихва на Барозу за нов мандат.
Докато тя се усмихва обаче, на 19 август нови 9 души постъпиха в Инфекциозна болница и ВМА. Симптомите - отравяне с храна. Диагнозата - "патогенни микроорганизми" (стафилококи). РИОКОЗ установила използване на "неспециализиран транспорт" и затворила ресторанта. Но тя, Кунева, така или иначе, там не яде.
На 26 август пък цяло семейство британци се тръшна в Обзор. Хем в четиризвезден хотел! Симптомите им - "коремни болки, диария и повръщане". От ол-инклузив по български!
А на 4 септември двама 71-годишни старци от Смолян си направили качамак от царевично брашно. Сетне ги приели в болницата с гърчове. Отде да знаят, че в брашното имало отровната гъба мораво рогче.
Десетки, десетки случаи. Било отровни фъстъци от Гамбия, било 20-годишно говеждо от Ирландия... В България се яде, каквото има в търговската мрежа. А то стига до нея необезпокоявано по всевъзможни канали. Нищо, че Брюксел плаща на комисар да защитава потребителите.
Освен стоките с неясен чужд произход, не по-малко интересни са и нашенските ментета
От Комисията за защита на потребителя направо биха могли да им открият музей. Съществуват например поне по 3 варианта на най-популярните марки цигари (любопитните - да прескочат до Женския пазар).
Излиза, че като цяло, "защитата" на Кунева хем ни излиза скъпо, хем е доста болезнена за нацията.
В.АТАКА