Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2009 06:28 - Истината за развода в “Атака”
Автор: zabylgarite Категория: Политика   
Прочетен: 3813 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2009 06:28


Истината за развода в “Атака” печат  изпрати на приятел 23.11.2009  Политика   прочетено 774 пъти
image - Г-н Сидеров, бихте ли разяснили какво точно се случи между вас и доскорошните ви съпартийци от “Атака” Валери Симеонов и неговите съветници? Информацията, с която те ежедневно облъчват бургазлии не е достатъчна, тъй като в принципите на независимата журналистика трябва да присъстват гледните точки и на двете страни.
- От моя страна не се е случило нищо. По никакъв начин не съм променял отношението си към Валери Симеонов преди, по време на и след изборите. Той промени своето отношение към мен. Не дойде на изборната нощ в НДК, въпреки, че беше обещал, дори говори с Димитър Стоянов, който отговаряше за баджовете и го пита по телефона къде е, Симеонов отговори „пътувам”, след  което не се появи. От следващия ден след изборите, Симеонов даде карт бланш на агента на ДС Велизар Енчев всекидневно да напада новото управление по един злобен и некоректен начин. Хората, които приемаха позицията на СКАТ като тази на Атака, се объркваха. Те виждаха, че аз съм дал подкрепа на новото управление, което свали от власт ДПС и БСП, в същото време чуваха злостни нападки към правителството на ГЕРБ и подкрепящите го партии. По този начин Валери Симеонов искаше да отида при него и да клекна в краката му с думите: „Кажи, Валери, какво да правя, аз съм безпомощен без теб...”. След което да стана инструмент за рекет в ръцете му спрямо Бойко Борисов. На такава игра няма да се хвана. По същия начин през 2005 година подставените лица в Атака като Минчо Минчев от „Нова зора”, Йордан Величков от „Защита” и пр.ме убеждаваха да подкрепя първия вариант за кабинет – Станишев – Доган. Обясняваха ми колко полза ще имаме от това. Казах им, че няма да го направя и тогава те започнаха разколите в Атака. Сега Валери Симеонов иска същото – да подкрепя Станишев и Доган, срещу които се борихме да ги свалим от власт. Отново няма да стане. Мен не ме е създал Валери Симеонов, както той сега спекулира. Аз съм се създал сам.
- Вярно ли е, че проблемът е дошъл заради пари и партийни места по време на изборите? Как ще коментирате противоречивите твърдения: от бивши ваши съпартийци дойдоха обвинения, че еднолично вие сте нареждал листите с кандидат-депутатите. От друга страна, част от бургаските членове на “Атака” обвиниха Валери Симеонов, че не вие, а той е подреждал листите, без въобще да им предостави информация. Къде е истината?
- През 2007 г. му дадох абсолютно пълна възможност да нареди листата за общински съветници. Не съм се месил в неговата подредба. Той беше и кандидат за кмет с бюлетината на партия „Атака”. Мисля че тази бюлетина му донесе гласовете, които получи. Аз като мажоритарен кандидат през 2009 взех 30 хиляди гласа повече от него. Което означава, че хората гласуват за Волен Сидеров и „Атака”, не за Валери Симеонов като личност. Някои ми казваха, че дори издигането на Валери за кмет е снижило вота за „Атака”, не знам дали е така.
- Откъде дойде разривът? Каква е истината за раздялата на Валери Симеонов и групата му с “Атака”? Каква е истината за падането на предаването “Атака” от ефира на СКАТ? Все пак “Атака” е ваше авторско предаване и именно от него тръгна и партия “Атака”. Вярно ли е, че Валери Симеонов ви е искал пари, за да продължи да излъчва вашето предаване?
- След напускането ми на „Монитор” Валери Симеонов ме покани в СКАТ, която не бях гледал честно казано. Аз измислих името на предаването „Атака”, измислих и режисирах шапката на предаването, музикалното оформление и осъществявах цялото предаване на практика сам. Студиото в София беше много мизерно, стоях пред една плюшена завеса – имаше избор: синя или червена, избрах синята все пак, и без аутокю или други помощни средства говорех в продължение на 10 минути пред камерата. Камерата си стоеше неподвижно, фиксирана, операторът не правеше нищо раздвижено, даже се разсейваше, просто проповед пред фиксирана камера, която стана обаче най-гледаното предаване още в първите месеци. Представително проучване на НЦИОМ за периода 16-21 март 2005 година сочи следното – на въпрос „Кое предаване представя най-бодре истинския живето у нас?”: На първо място е „Всяка неделя” с 18,2%, на второ- БиТиВи репортерите – с 16,4%, на трето – Искрено и лично с 8,3 %, на четвърто Тази сутрин на БТВ – 7,2%, на пето- „Атака” с 5,8 % на шесто – Открито на Канал 1 с 5,7%, следват : В десетката на БТВ с 4,3%, Неудобните на Канал з с 3,4%, Панорама на Канал 1 с 3,3 и надолу – Сеизмограф, Коритаров лайф, На четири очи и пр.
Биех с моето предаване такива наложени и то в ефирни телевизии стари предавания като Панорама и др. И то ги биех не заради добра телевизионна режисура – такава изобщо нямаше, аз си бях и сценарист и режисьор, редях и осветлението на моменти. Този телевизонен успех се дължеше не на студийното оформление, което беше читалищно,  не заради марката СКАТ, която тогава свързваха само с жълтото на Вулева, а САМО И ЕДИНСТВЕНО заради моето присъствие  на екрана. Всъщност СКАТ стана по-гледана телевизия заради моето присъствие в тази телевизия – това е истината. Каниха ме по същото време от Евроком и ми предложиха дори по-високо заплащане, но отказах от лоялност към Валери Симеонов. Ако не бях отказал, сега Евроком щяха да наричат телевизия „Атака” – нея щях да направя по-гледана, вместо СКАТ. След  изборите през 2009 г. Валери Симеонов свали името на предаването „Атака” от програмата на СКАТ, БЕЗ ДА МЕ ПРЕДУПРЕДИ И ДА МЕ УВЕДОМИ. Разбира се, в една частна телевизия собственикът прави каквото си иска, но когато сваляш едно авторско предаване, което ти е качило гледаемостта на телевизията, редно е поне да звъннеш на автора му.
Когато през 2003 г. участвах в изборите за кмет на София, без да имам грам реклама по СКАТ, бих 36 кандидата, сред които такива като Петьо Блъсков с цялата му медийна империя и финанси, класирах се веднага след големите партийни играчи с огромните пари, макар, че бях на практика абсолютно сам – познаваха ме от моите книги, статии и публицистика. През 2005 г. казах на Хаджиев и Сименов, че ще регистрирам партия и ще участвам в изборите. Те посрещнаха скептично това. Валери Симеонов започна да ме убеждава да сме направили нещо общо с Юлиян Вучков, с Цветан Начев и други подобни.  Не исках  с тях и тръгнах да учредявам партия „Атака”. Една година преди това бях запазвал името на партията в съда. Валери и Данчо не знаеха това. На учредяването на партията Валери Симеонов не присъства. Той и Данчо Хаджиев смятаха, че това е моя приумица, която няма да успее и се отнасяха несериозно към партията. Тръгнахме на агитация с нашата фамилна кола форд, която бяхме купили с парите от издаваните книги –моите и на жена ми. Димитър Стоянов караше колата, в нея бяхме само тримата – той аз и и жена ми, която ме  подкрепяше през цялата борба. Никакъв Валери, никакъв Данчо не са присъствали на тази агитация. Валери се включи на края на кампанията, когато видя, че тълпи от хора ме посрещат в градовете без никаква разгласа. Той просто видя моя успех и се присъедини към него.  Претендираше да пише бургаската листа и аз му дадох тази възможност напълно.
- Как ще коментирате твърденията на десетте съветника в Бургас, обявили се за “независими”, че не дължат отчет на партийната централа на “Атака”, а само на своите избиратели? Все пак те са избрани от “Атака”, отговорност за действията им носи “Атака”, защото тя е ракетата-носител, с която те са влезли в общинския съвет?
- Не е нормално 2 години да не си отчитал в централата на партията какво си гласувал. Такава покана за отчет е напълно в реда на нещата. В една организация има субординация и Валери го знае. В неговата фирма възможно ли е да поиска отчет от служители и те да му кажат „Гледай си работата, кой си ти да ти се отчитам, аз ще се отчитам на абонатите на СКАТ...” Абсурд, нали?
Незнайно защо, когато поисках отчет от Валери и групата, той се обиди и даде пресконференция, в която започна да ме напада и да претендира за някакво бащинство. И без да правя ДНК-експертиза мога да му кажа, че няма бащинство над личността ми от негова страна. Това, че е помагал материално на партията не му дава  право да смята, че е приватизирал и партията, и мен. Още повече, че аз не съм му засягал достойнството по никакъв начин. Напротив – винаги съм се съобразявал с вижданията му, дори когато не съм бил много съгласен с тях – ей така, от уважение, от колегиалност, правил съм компромиси с негови кадрови решения за бургаско, с различни негови желания, приех без възражение и неговото подреждане на листата за депутати за парламентарните избори 2009. И питам сега – ако Касабов беше станал депутат, щеше ли да лее злоба всяка сряда и събота по мой адрес  и да ме нарича „нищожество” или щях да съм най-великият и прогресивен политик. Мисля, че бургазлии могат да си отговорят сами на този въпрос.
- Как ще коментирате коренното обръщане на позицията на Валери Симеонов и неговите съветници срещу “Атака”? Допреди два месеца “Атака” бе възхвалявана, СКАТ агитираше бургазлии да гласуват само и единствено за нея като възможна алтернатива за борба с мафията. Изведнъж, само два месеца след изборите, “Атака” вече е лошата.. Това не говори ли за обикновено двуличие и съобразяване на политиката само с личните си интереси?
- През всичките 4 месеца след изборите СКАТ под директивата на Симеонов провеждаше една много подла политика – чрез всекидневното студио на Велизар Енчев и предаванията на Касабов се внушаваше, че аз се крия, наричаха ме мушморок и мишок, хвърляха долни нападки срещу мен, че бягам от въпросите на зрителите, а в същото време Симеонов беше забранил да ме канят и да споменават думата „Атака” по СКАТ. Аз обяснявах по всяка медия, която ме е канила каква е нашата политика и защо е такава. Но Енчев и Касабов заблуждаваха публиката си, че се крия. И когато тръгнах да реагирам на тази подла клевета срещу мен, Касабов излезе с покана да се явя в неговото студио на определена дата. Но аз ще му кажа: когато станеш призовкаджия в съда, ще се явявам на призовките ти.  Защо не ме допуснаха до студиото в София, когато отидох там да отговарям на въпроси на зрителите. Данчо Хаджиев  се подигра и каза да отида да се оплача в СЕМ. Разбира се, след телефонен разговор с Валери, той не ходи до тоалетната без да пита Валери.
- Вие бяхте рамо до рамо с Валери Симеонов и го защитавахте от атаки, че използвал председателското си място в общинския съвет в Бургас за лично облагодетелстване. Правихте го заради принципите на “Атака” или просто си затворихте очите за очевидния конфликт на интереси на своя съпартиец - той прокара няколко докладни за фирмените си интереси - окабеляване, покупка на терен за телевизията...
- След влизането на групата на „Атака” в общинския съвет нямах никаква отчетност от нашите съветници. Казваха ми, че Валери ги командва като в казарма, че каквото им каже го правят без да гъкнат и че още от първите заседания като шеф на общинския съвет е започнал да прокарва решения в полза на своя собствен бизнес. Не исках да го вярвам и съм отклонявал такива данни. Но в един момент поисках наистина отчет от бургаската група.
- Смятате ли, че “Атака” ще свърши, щом спряха да я дават по СКАТ или слуховете за нейната смърт са силно преувеличени? Все пак не може да се каже чии заслуги за известността на партията са по-големи - на СКАТ или на “Атака”.
- Без СКАТ “Атака” ще продължи не само да съществува, но ще се развие още повече и най-вече най- после в Бургас ще има истинска организация-нещо, което Валери Симеонов блокираше досега, за да държи контрола. Той за 4 години не взе клуб в центъра на града, само и само да не се развие партийна структура извън неговия контрол. След раздялата ни, само за три седмици взехме клуб в идеалния център, обзаведохме го и той вече работи. Общинските ни председатели от областта ме уверяват в лоялността си към партията и се оплакват, че Валери пращал хора да свалят табелите от някои клубове, понеже той ги бил платил навремето. Ще сложим нови табели, по-добри.
- Каква ще бъде твърдата позиция на “Атака” към новата група “независими”? Не смятате ли, че това е подмяна на вота на бургазлии? Все пак партията носи отговорност за хората, които са избрани. В същото време те са влезли с мандата на “Атака”, а сега се окачествяват като независими. Не смятате ли да предприемете някакви по-сериозни мерки, за да изчистите името на партията? На партиен принцип се разпределят и местата в общинските комисии - не смятате ли, че те трябва да се разпределят сега на нов принцип, след като “Атака” я няма, а има “независими”?
- За мен е недостойна постъпката на Валери Симеонов и Данчо Хаджиев. Те са общински съветници от партия „Атака” и ако напускат партията, да напуснат и общинските съвети. Нима Данчо Хаджиев смята, че е избран в София заради огромното си очарование и харизма, или защото го сложих на първо място в листата? Да не стават смешни. Да покажат поне някакво мъжко достойнство.
- Какви са бъдещите ви планове за развитието на “Атака”? Обиждате ли се на квалификациите “семейна партия”, “придатък на ГЕРБ”? Смятате ли, че с превръщането й от опозиционна в управляваща, тя е загинала и проектът “Атака” е приключил?
- Не само ще има “Атака” в Бургас, но смятам, че ще се развива по-свободно.

в.“Под лупа”


Кратка автобиография на Волен Сидеров

imageРоден съм в един провинциален град в семейство на българи, неучаствали в братоубийствените избивания между българи и бъ лгари през 20 години на миналия век и в десетилетията след тях. Средно, далеч от милиционерската и комунистическа номенклатура семейство на учителка по немски и икономист – чиновник. Баща ми умря, когато бях на 16 години – ученик в математическата гимназия. Там учеше и Валери Симеонов – един курс преди мен. В гимназията на практика не се познавахме, след това си загубихме дирите до 2003 г. След гимназията аз кандидатствах и се записах да уча в тогавашната Духовна академия – като един бунт срещу комунистическата власт и стереотипа, който тя създаваше. Всички останали около мен правеха едно и също, вървяха по една папагалска линия – прилежни комсомолци в училище и казармата, партийци веднага след това, следване в МЕИ и тиха соцкариера. Някои ги вербуваха за ДС още в казармата или след това, това ускоряваше кариерата им.
Аз бях против системата и търсех своя начин да бъда неин дисидент. Религиозното образование беше отделено от държавата и се искаше смелост да учиш там. Ставаш веднага обект на ДС и МВР и много от духовниците също са били вербувани, както стана ясно после.
За кандидатстване в Духовната академия се искаше препоръка от свещеник или епископ и аз отидох в Сливен при владиката да поискам такава без да го познавам. Това е сегашният владика Йоаникий и той много години след това си спомни случката – удиви ме с паметта си. Станах студент в академията, но не издържах дълго, защото тогава се учеше и живееше в сградата на академията на площад „Ленин”, сега „Света Неделя” в София. Разбрах от колеги, че ректорът е хомосексуалист и няма начин да не прояви внимание към мен. При този режим на живот там, реших, че трябва да се изнеса и така напуснах. След това завърших специален техникум по фотография и полиграфия – курс след средно образование, който беше единственото професионално училище за подготовка на фотографи в България – в Чехия имаше висше такова училище, в други страни от соцлагера също. Получих една професия, която ми даде свобода на действие, финансова независимост и възможност да надхитря системата, която мачкаше наред и всеки по-интелигентен и можещ млад човек в България – искаше от него да стане партиен член, евентуално доносник на ДС и цялото му битие зависеше от тази система. При мен не беше така. Имах смелостта и свободата да бъда самостоятелен, да мисля и чета това, което искам, най-често инкриминирани книги и това ме оформи като мислене. Бях букинист, интересувах се от стари книги, ровех  в тях и до 30-тата си годишнина бях изчел почти всичко възможно по история на България, но истинската,  а не комунистическата, по политика, но не марксистката, а от преди 9 септември и по религия и философия, но не марксистката. Почти всички книги, които съм  чел в младостта си, а те са вагони, бяха със стария правопис отпреди февруари 1945 г., когато комунистическите сатрапи унищожават уникални български букви и съветизират азбуката ни.
Издържал съм се сам през всичките години след гимназията, никой не ми е помагал за нещо, никой не ми е поднасял нещо на тепсия. Нито апартамент ми купи народната власт, нито ми даде лада за вярна служба. Записах да уча българска филология през 80-те, защото имах силни литературни интереси. Оказа се, че в СУ преподават закостенели комунистически мозъци, един от които ми направи страшен скандал, защото казах, че това, което наричат „църковнославянски език”, е всъщност старобългарски. Тогава разбрах, че няма да науча нещо повече от това, което ми дават забранените книги и напуснах и този университет. Никога не съм позволявал да ме направят бяла мишка в лабиринта на комунистическата система. Запазвах достойнство, запазвах свободата си, с цената разбира се на битови неуредици и социален дискомфорт.
В края на 80-те години работех в Националния музей на българската литература и взех активно участие в раздвижването на духовете, което обхвана софийската интелигенция през последните две-три години преди падането на Живков. Включих се в нелегалното дружество за защита правата на човека, включих се в “Подкрепа” и станах секретар на софийската организация на този също нелегален синдикат преди 10-ти ноември. Намерих връзка с Румяна Узунова и тя излъчи на части политическата ми статия „Правова държава ли е България”, в която критикувах Живковската конституция и тоталитарния режим у нас. Това стана през лятото и есента на 1989 г.- точно тогава, когато сегашният президент Първанов става агент на ДС, аз бях разследван и подготвян за съд от това ДС. Слава богу, падането на Живков спира делото срещу мен за антисоциалистическа и антидържавна дейност. Да не каже Валери Симеонов, че и тогава ми е давал трибуна?
 Посрещнах 10 ноември като част от това ядро, от което се разви опозицията на БКП, бъдещото СДС. Не влязох пряко в ръководството на СДС, макар че имах тази възможност, защото исках да работа на журналистическото, на публицистичното поле. Заедно с още 11 човека съм основател на в. „Демокрация” през януари 1990. Преди излизането на вестника, издадохме първия в България опозиционен вестник „Кръгла маса”, заедно с Александър Йорданов, Михаил Неделчев и Едвин Сугарев, но той излезе в един единствен брой и сега е уникат.. Започнах работа като основен коментатор на в. „Демокрация” от първия му брой, а през септември 1990 г. бях издигнат и избран от КС на СДС за главен редактор на „Демокрация”. Не заради връзки, или рамото на някого, а заради качествата си, които доказвах всеки ден без да се жаля. Бях самостоятелен в работата си и не съм клякал на никого през тези години. През пролетта на 1991 г. на практика дадох тласък да има избори същата година, като подкрепих с позицията на вестника 39-те. Застанах срещу Желю Желев и Георги Спасов – директор на вестника, с това си решение. И бях прав, защото комунистите бяха започнали да претопяват СДС. Така както искаха да претопят “Атака” през 2005 г., така както сега Валери иска от мен да направя “Атака” придатък към комунистите и турците, точно в момента, когато най –после виждаме техния истински погром след 20 години и то благодарение на ГЕРБ. Той иска да скоча срещу ГЕРБ, да разваля партньорството и да дам въздух на комунистите да се върнат на власт. Аз не го направих през 1991 г., та ще го направя сега! Тогава спасих СДС с моето решение да подкрепя радикалното крило на 39-те, да идем на избори и да прекратим агонията, в която ние вкара БКП. Е, това което спасих, Филип Димитров го загроби след година.
През следващите години, когато в СДС надделяха тарикатите, бях свален като главен редактор на „Демокрация” , направих първото самостоятелно цветно политическо седмично списание „Експрес”, в което за мен работеха като автори Георги Коритаров, Стояна Георгиева, Светослава Стаева, сега Тадъръкова, Иво Прокопиев – тогава млад студент, пишеше финансова колонка, Бистра Георгиева, сега издател на „Банкер”, пишеше икономическа колонка, Тома Томов правеше  геополитически анализи. Беше се получило едно европейско по ниво списание, но за съжаление не издържа финансово, защото бяхме принудени да се печатаме в Гърция, просто нямаше условия у нас.
Бях свободен журналист години наред, основен политически коментатор за пресгрупата „168 часа” и „”Труд” и „Континент”, правех известно време друго седмично списание, при тръгването на в. „Монитор” станах шеф на аналитичния отдел и после зам.главен редактор. Направих този вестник  много търсен с коментарите и статиите, които пишех, с темите, които вкарах там – национализъм, православие, геополитически теми.  Всеки ден пред редакцията ме чакаха хора, прочели моя статия, които искаха да правим политическа организация. Това е моето изграждане, на което дължа моя политически успех и за това изграждане Валери Симеонов няма и не може да има никаква заслуга.

 


Тагове:   атака,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - KJVUyqFC
24.05.2011 10:21
Kewl you should come up with that. Execlelnt!
цитирай
2. анонимен - gpoWEfcG
24.05.2011 14:58
hCFDNB <a href="http://ykrsvhtniydi.com/">ykrsvhtniydi</a>
цитирай
3. анонимен - nfUyFtFlXRh
25.05.2011 17:55
nPZA27 , [url=http://ulhmxjmadzvf.com/]ulhmxjmadzvf[/url], [link=http://pyfigegqenvw.com/]pyfigegqenvw[/link], http://ckjlelaggihw.com/
цитирай
4. анонимен - JJBBNRuxxpEmuzPueK
28.05.2011 14:29
X1dPpo <a href="http://rutkiucehtqp.com/">rutkiucehtqp</a>
цитирай
5. анонимен - gNEsKPulHjXOGkok
31.05.2011 17:54
2iUKIr , [url=http://biypbdqcirdj.com/]biypbdqcirdj[/url], [link=http://cqqooyruorkp.com/]cqqooyruorkp[/link], http://khckeatnfyfx.com/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabylgarite
Категория: Други
Прочетен: 4452345
Постинги: 1910
Коментари: 3928
Гласове: 8204
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031