България :: Граовскиqт лалугер Гоце се задушава в собствената си дупка

Граовскиqт лалугер Гоце се задушава в собствената си дупка Пръв го надуши другият хитър лалугер Иван Костов. Още по време на собственото си управление той не само че не разкри и не обяви ченгетата на "родните" служби, начело с тоя същия Гоце, ами хитро и подло го скри, а сетне самодоволно заяви: "Моят човек е Първанов."
Така се сбъдна народната поговорка "Гарван гарвану око не вади". Въпросът бе кой от тия двамата е по-големият гарван за България, или по-точно тарикат и лалугер? Засега граовският лалугер Гоце бие категорично по точки. Помните ли как родните ченгета, групирани покрай него, направиха така, че да бъде избран за президент? В първия момент тогава и самият лалугер не го повярва, дори самите ченгета не можеха да го повярват."Избраха го, бе! -цъкаха. - Гледай ти... Значи може! Значи тоя народ още може да се лъже!"
И го излъгаха. И го преметнаха с Гоце, така го преметнаха, че свят му се зави. Защото тъкмо този граовски лалугер му спретна тройната коалиция с мандат на турците, на ДПС, на техния обръч от фирми. И се начена най-големият български грабеж - тихо, подло, недоказуемо уж - грабеж, от който и до днес не можем да се оправим. Защото тъкмо лалугерът Гоце се сдуши с други трима лалугери - Станишев, Доган и Кобурга. Помните ли колко подло и тарикатски действаха? Батко на братко, Петков на Петров, Галеви на Абдалеви... Лалугерите действат винаги така. Никога не излизат на открито, никога не проявяват истински характер. При тях винаги има едно "Ама, чакай сега..." Най-напред подават от дупката лапа, копитце, пипалце, опипват пред себе си, и ако е чисто и безопасно, се появяват и действат. Колкото по-открит, смел и неистов е Волен Сидеров, толкова по-хитър и подъл, толкова по-потаен и законспириран е лалугерът Гоце. Обича да се допитва денонощно, да се консолидира, обича да плете интригите си на тъмно със заобиколилите го ченгета. Винаги има резервен изход, дупка, в която да се скрие, да изчака, да се сниши, дордето отмине бурята. Помните ли как се сниши, когато го хванаха с ония от Перник с европарите? Така се замаза положението, че нищо не можа да се докаже тъкмо за него - че той най-вероятно стои зад нагласената далавера. Тоя граовски лалугер бе сякаш неуловим. Помните ли също как, когато е вън от дупката си, на безопасно и на открито, колко ордени всъщност раздаде на куцо, кьораво и духовно сакато, за да печели привърженици, за да го венцехвалят наградените? Дори и сега, когато вече си отива, пак постъпва като лалугер. Опитва се подло да си създаде партия, която уж нямало да бъде партия, а нещо съвсем друго, да я създаде със своето лалугерско войнство, което да го поддържа. Вижте кои са в нея - партийният лалугер и литературен графоман Иван Гранитски, някогашният профсъюзен лалугер Кръстьо Петков, който въздигна навремето за главен редактор на един вестник агента на ДС, лалугерът-историк Пантев и какви ли не още... Гоце знае кого да покани за съпартиец и с кого да се събере. Все ченгета, все съсели, които действат тайно, в завера и зад ъгъл, които са все със задника до стената, за всеки случай. Спомнете си само как преди време тоя лалугер бе начело с партията си срещу НАТО и приемането ни в Европейския съюз и как после, без да му трепне окото, се преметна наобратно! Даже и тия дни, в които премиерът Борисов го посочи с пръст от парламентарната трибуна във връзка със скандала със СРС-тата, лалугерът успя (или се помъчи?) подло да се изплъзне, като уволни един от президенстките си адвокати, някой си Сашо, който защитавал - кого мислите? - някой си български "индустриалец" Мишо Бирата, защото бил закъсал с бирения си бизнес във фабриката си в Мездра. Гоце искал да му помогне с един от своите хора, да му помогне с нашите, с държавните пари, естествено, няма по съдилищата да харчи своите, я! Лалугерите са винаги такива, те кътат своето в дупката си и посягат винаги на чуждото, на държавното. Вижте колко бързо уредиха със съпругата му синчетата си с апартаменти, че и с бизнес! И вижте как останалите ченгета лалугери му помогнаха, защото те са винаги солидарни, защото те ще помогнат винаги на децата на големия граовски лалугер, защото той на свой ред ще помогне на тях, на техните деца и внуци. Нали тъкмо затова тройната му коалиция се препълни със синчетата на бившите номенклатури и ченгета. И нали все поради тая същата причина сега му е толкова болно и мъчно, че ще ни се наложи да отзовем разкритите посланици - доносници?
Граовският лалугер никога не се появява в цял ръст и никога не пада по гръб. Той винаги има запасни изходи из дупката. Само че тези изходи стават все по малко, изчерпват се. Разбира го и той самият и все повече се зашумява и умълчава. И все повече се опитва да дращи, да действа подмолно. Хубавото е, че и българският народ вече го разбира. И колкото по-бързо го осъзнае, и колкото по-скоро се отърве от него и го забрави, толкова по добре...

Александър Томов е български писател, поет и сценарист. Роден през 1944 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Известен е като сценарист на над 12 филма, сред които "Елегия", "Маргарит и Маргарита", "Смъртта може да почака", "Романтична история", "Живей опасно", "Пантуди", "Застраховката" , "Изпепеляване". Автор е на над 20 книги, сред които трилогиите "Четвъртата власт" , "Новобогаташи", "Византийски лабиринт" и на романите "Корупция", "Мелница на ветровете", "Новите варвари", "Малолетна проститутка". През 2007 г. излезе двутомният му мемоар "Според мен".

Нагоре