Стефан Солаков

 Преди повече от 30 години през една гореща лятна утрин правителственият самолет на Тодор Живков излита от аерогара София и се отправя към Варна и резиденция Евксиноград. На борда е самият държавен глава и малък антураж, предвождан от шефа на УБО ген. Илия Кашев. Вдясно от излетялата машина, някъде долу, догарят останките на катастрофирал самолет, сред които загиват десетки българи, някои от тях известни личности от нашия културен елит. Мълвата твърди, че трагедията е причинена заради фатална грешка, направена от диспечерите, управляващи полетите. Присъствието на правителствения самолет и желанието да бъде обслужен и насочен по най-бързия начин, довели до серия от пропуски, оказали се смъртоносни за гражданската машина.
На 4 юли т.г. от летище "София" излита друг правителствен самолет заедно с министър-председателя Станишев и малка група доверени лица. По ирония на съдбата долу на земята отново догарят поредните останки на държавната безотговорност. Белоснежният "Фалкон" невъзмутимо се носи над взривените военни складове в близост до аерогарата и се отдалечава към Париж, "столицата на разврата", както беше писал един гениален наш поет. Вместо началника на УБО, сегашният  ни премиер е придружаван от друг висш полицай - шефът на ДАНС Петко Сертов.
Аналогията между двата полета е убийствена - при всеки от тях висшата държавна власт демонстрира безсрамна надменност и арогантно безчувствие. И Тодор Живков, и Сергей Станишев гнусливо свиват устни и извъртат глава от човешкото нещастие долу в низините. И двамата гузно бягат от местопроизшествието, където избухват последните останки от престижа им на национални водачи. За диктатора Живков подобно поведение е разбираемо, той трудно приема упреци и критики. Очевидци от онова време все пак твърдят, че вътрешно в себе си е изживял болезнено драмата с разбития самолет. За "демократа" Станишев обаче разказват съвсем различни неща. Премиерът непрекъснато се шегувал с придружаващите го във фалкона лица и щедро черпел със скъпи напитки. Особено бравурно било завръщането от Париж, където Саркози уверил нашето момче, че ще настоява за по-снизходителен доклад на Европейската комисия по повод серията от провали на българското правителство през първата година от членството ни в ЕС. Това потупване по рамото, разбира се, не било безплатно и Сергей се изръсил с обещанието да купи две от митичните корвети, които ще струват на родния данъкоплатец около 400 милиона евро.

 Нашият посланик в НАТО Любомир Иванов заяви официално, че предлаганите от Париж бойни корвети засега присъстват само в чертежите на френските корабостроители. Надлъгването между Сарко и Серго напомня на безумната сделка на евреина Шейлок, описана от Шекспир във "Венецианския търговец". Кой кого ще излъже е ясно още отсега, особено ако се има предвид ограничения капацитет на нашия премиер да участва в сложните игри на световните еврейски аферисти. Саркози му води с няколко обиколки и на практика доказва колко ефективен може да бъде един държавен водач, който освен за собствения си авторитет, работи и за благото на държавата.
На борда на фалкона, с който премиерът предпочете лукса на Париж пред руините на Челопечене, е поканена и една фамозна дама, която често може да срещнете из нощните пияно-барове на София. Дошла в столицата от асеновградските села, тази мома англичанка напоследък се изявява в ролята на български министър по европейските въпроси. Старт към върховете на родната политика й дава Соломон Паси, бивш министър на външните работи и настоящ шоумен, използван от премиера Станишев за "топла връзка" със световното еврейство. Жегата от тази "връзка" стигна до там, че изгори доста параметри на националната ни сигурност, попаднали в ловките ръце на чужди шпионски централи като ЦРУ и Мосад. Иначе Мони е нежен и галантен кавалер и усърдно се грижи не само за премиера, но и за своето сърдечно протеже Гергана Грънчарова. Окрилена от толкова много внимание и подкрепа, госпожа министершата напоследък направи редица потресаващи изявления. В едно от тях тя обвини Ирландия, че си позволява своеволието да организира референдуми и да бяга от хомота на бюрокрацията в Брюксел. Свикнала да бъде управлявана от американския нашийник, закачен й от нейния любим Соломон, Грънчарова смело скача и в някои деликатни международни дилеми, доста чужди и непонятни за нейното асеновградско миропознание. След разговорите на Станишев със Саркози, на които френският президент изразява неприкрито учудване от нашата безумна подкрепа за Турция и нейното членство в ЕС, любимото момиче на лудия Мони и на софийските танцувални барове, решава да заеме позиция и да обвини Саркози, че не разбира ползата от влизането на Анкара в европейското пространство. Тази критика, разбира се, е изказана "на ухо" след срещата в Елисейския дворец, но е показателна за изключителната опасност от намесата на несведущи и манипулирани особи във висшата политика и особено в проблеми, отнасящи се пряко до националната ни сигурност.
И тъй като невежеството е заразително, в последния момент научаваме, че и Станишев подкрепя Турция за ЕС - трябвало само Анкара да реши вътрешните си проблеми, каканиже нашият премиер в интервю пред гръцки вестник. А проблемите и с Българя, бе, момко млади и зелен? Да не ги изреждаме, че ще ни трябват десетки страници, а пък маймунките от правителството трудно виждат, чуват и четат.

 Докато бате Серго и неговите правителствени пеперуди пърхаха из потайностите на Париж, тук у нас го заместваше най-изявената фея на държавното безгрижие - богоподобната Емел Етем, която официално обяви българите за калпазани, а себе си за еманация на националната отговорност. Дори проля няколко сълзи по адрес на България и нейната 1300-годишна велика история. И за да бъде майтапът напълно завършен, видяхме как президентът Гоце и неговата тайфа обикалят около ВИП-а на летището и броят счупените стъкла - много по-важен за тях проблем от ужаса и истерията, обзели населението на българската столица. Вълкът нрава си мени, но козината не, казва нашият народ и отсега се оглежда в коя дупка да се завре, очаквайки следващите зулуми на управляващите ни демагози.
в.АТАКА-10.07.2008г