Простата дефиниция на пропагандата е, че това е разпространяване на информация, използвана за въздействие върху общественото мнение, за да се възприеме определена гледна точка или да се насърчи определена политическа кауза. Като цяло тя е метод за контрол на населението от страна на тези, които имат политическа или финансова власт. Пропагандата почти винаги се свързва с информация с пристрастен или подвеждащ характер, състояща се от смесица от факти, полуистини и откровени лъжи. Пропагандата е не само психологическа манипулация, но всъщност "психиатрична" манипулация, насочена към въздействие върху емоциите на хората и чрез това към контрол на тяхното мислене и поведение. Тя използва поведенческа теория, извлечена най-вече от учението на Зигмунд Фройд, и в най-лошата си форма винаги е коварно манипулативна, като използва най-дълбоките страхове или копнежи на хората, за да създаде приемане на определена гледна точка, да ги зареди емоционално с тази гледна точка и да ги доведе до някакво действие.

Двете основни употреби на пропагандата са били за разпалване на общественото мнение в подкрепа на война и за създаване и насърчаване на социални промени.
 
Пропагандата избягва фактите, защото е предназначена да предизвика емоционални реакции в подкрепа на някаква цел и по този начин активно възпрепятства рационалното разглеждане на процеса. Пропагандата се занимава с инсинуации. В почти всяка пропагандна кампания, ако фактите, действителната основна теза, бъдат открито заявени, те ще бъдат отхвърлени категорично и ще станат обект единствено на присмех.
 
Важен аспект на пропагандата е упоритата емоционална сила, която тя упражнява върху нас. Тъй като този измислен психологически процес се докосва до най-дълбоките ни страхове и копнежи, ние учудващо неохотно се отказваме от него, след като той ни завладее. Веднъж приели предпоставките, съдържащи се в пропагандната кампания, ние силно се съпротивляваме на всякакъв натиск да променим позицията си. Психологическият процес е толкова мощен, че дори когато ни бъдат представени неопровержими доказателства за противното, ние все още ще се съмняваме, ще се колебаем и ще вярваме, че може да има някакво друго обяснение. Ние просто отказваме да приемем, че сме повярвали на лъжи.

Тя обаче работи и в обратна посока. Както Бернайс, така и Хънтингтън[1] твърдят, че за правилното функциониране на демокрацията е необходима голяма степен на "апатия и неучастие" от страна на хората, така че в този случай пропагандата има за цел да насърчи незаинтересоваността и липсата на участие в "демократичния процес". Обществените емоции бяха (и все още са) насочени изцяло към участие в изборния процес, но след това да се върнат към желаното неучастие в реалното управление на страната и в поведението и действията на избраните представители.

Пропагандата винаги е преминаване от факти към измислици. Тя се основава на фалшификации или полуистини, като ни поднася дезинформация в психологически контекст, за да ни доведе не само до погрешно заключение, но и да разпали емоциите ни относно събитието или обстоятелството и да ни провокира да подкрепим неподходящи действия.

Очевиден пример за това е пропагандата за "милитаризиране на Южнокитайското море" от страна на Китай. Китай е открил тези острови (съвсем близо до дома си) преди хиляди години и те винаги са били признавани от света като принадлежащи на Китай. Но в интерес на започването на война гномите от лондонското Сити, използвайки американците като свои инструменти, насърчиха други азиатски държави внезапно да предявят претенции и да окупират най-стратегическите от тези острови и да ги милитаризират, подготвяйки се САЩ да инсталират ядрени оръжия на тях. Китайците, разбира се, не бяха слепи за случващото се и веднага започнаха строителство на някои от останалите острови, за да имат някаква защита срещу тази очевидно сериозна военна провокация. Но медиите, които са собственост на пропагандаторите, не ни дават нито една от важните подробности или предистория. Просто ни казват, че Китай създава военни съоръжения в Южнокитайско море (вярно), очевидно заплашвайки всички свои съседи без провокация (невярно). Историята е разказана по начин, който да разпали емоционална реакция и сурова преценка и да ни накара да подкрепим агресивни действия срещу Китай. Историите за Русия, Ирак, Иран, Либия, Сирия, Венецуела са абсолютно същите, основани на лъжи и полуистини по начин, който буквално ни принуждава към емоционална реакция в подкрепа на действията, които пропагандистите вече са планирали.

Терминът "теория на конспирацията" се е превърнал в обидно прилагателно, което учудващо вреди на репутацията на хората, към които се прилага, като внушава психическа нестабилност и различни психологически деформации, които карат хората да измислят версия на събитията, която е чиста фантазия. Днес терминът се използва от властите и медиите за очерняне на всеки, който отхвърля официалното обяснение на дадено събитие, като на практика отхвърля такъв човек като детски луд с идеи, достойни единствено за присмех. Това е толкова вярно, че дори висококвалифицирани лекари, учени и инженери, които оспорват която и да е част от официалната история, биват отхвърляни по този начин. Използването на това прилагателно само по себе си е порочна форма на пропаганда, целяща да навреди или дори да унищожи репутацията на дадено лице, до такава степен, че заплахата да бъдат наречени по този начин не позволява на много добросъвестни хора да се изкажат.

Но в действителност отхвърлянето на "официалните" обяснения или разкази е оправдано от очевидния факт, че днес правителствата, властите и медиите изглежда все по-често лъжат за почти всичко или поне предоставят само полуистини и се опитват да заблудят. Самото съществуване на тези конспиративни теории и съпътстващото ги отхвърляне на официалния разказ е пряк резултат от дълбоката липса на доверие в нашите правителства, власти, корпоративни и религиозни лидери и медии. Обществата стават все по-цинични и за това има основателна причина. Много от тези минали подозрения ("теории на конспирацията") "в крайна сметка са се оказали верни, макар и обикновено едва след като са минали много десетилетия и всички участници са починали.
 
На практика всеки, който оспорва пропагандната кампания, разкривайки решаващи скрити детайли от дадено събитие, бива единодушно осмиван от правителствата и медиите като ненормален "теоретик на конспирацията". А широката общественост, която няма непосредствен достъп до истината и подробностите, също е склонна да отхвърля тези лица и истината най-често остава скрита.

Пропагандата вероятно е започнала повече или по-малко невинно с желанието на правителствата да насърчат патриотизма и лоялността и да избегнат народното недоволство, като публикуват послания в стил "Вижте колко добре се справяме" или "Вижте колко сме добри". Това се прави и днес от всички правителства, макар че намерението обикновено е скрито в различни новинарски събития и статии с мнения в медиите. Въпреки това, с нарастването на познанията за основите на психологическата манипулация на хората, употребите на пропагандата се увеличават с разбирането на техниките и обикновено се насочват към по-мракобесни цели. На Запад винаги са ни учили, че старият СССР е бил най-лошият пример в историята на подобни нелицеприятни практики, но според лесно доказуеми факти именно западните страни са усъвършенствали практиката и са я използвали до крайност.

Една от първите и най-широко разпространени употреби на пропагандата е свързана със създаването и разпространението на концепцията за демокрацията като връх на всички форми на управление, дотолкова, че теорията за изборната демокрация се е превърнала в религия, толкова свята, че вече по природа е неоспорима. И все пак самото създаване на тази форма на управление е измислено от европейските евреи като начин за отстраняване на всемогъщи монарси и разделяне на нациите с цел раздробяване на политическата власт. Това е направено най-вече с цел да се сложи край на честите им изгонвания от повечето нации, както и да се осигури рамка за контрол на тази власт откъм задкулисието.

След този грандиозен успех в продължение на много десетилетия пропагандата се използва предимно за провеждане на кампании на омраза срещу някоя неблагосклонна нация, за да се сплоти народът в подкрепа на дадена война. След като се доказва ефикасността на принципите на пропагандата, с други думи, ефективността на масовото манипулиране на "общественото съзнание", теорията и практиката на това, което днес наричаме пропаганда, се разпростира върху почти всички аспекти на ежедневието. Тя се превръща в основна характеристика на образованието, бизнеса, рекламата и е широко призната като основен инструмент за постигане на желани социални промени. За съжаление, сега става все по-очевидно, че тези социални промени са "желани" само от тези, които искат да ги осъществят, а неинформираната общественост е наистина "обърканото стадо", което се манипулира и насочва в посока, избрана от господарите на пропагандата.

Днес рекламните агенции използват абсолютно същите тактики, за да ни накарат да купуваме, независимо дали става дума за безобразно скъпи чанти "Луи Вюитон" или за пелени за еднократна употреба. Един пример от областта на рекламата и маркетинга на продукти е този на Proctor and Gamble (P&G), който реши да продава пелени за еднократна употреба в Китай. P&G са първият корпоративен клиент на Бернайс в началото на 1900 г. и владеят изкуството на манипулативната пропаганда до изключителна степен. Проблемът се състоеше в това, че китайските майки предпочитаха пелените от плат и силно се противопоставяха на пластмасовите заместители за еднократна употреба. P&G наемат екипи от психолози и психиатри, за да преодолеят това нежелание. Те направили това, като открили, че най-дълбоките страхове на майките са за бъдещия успех на детето им, след което измислили схема, в която чрез "изследвания" доказали, че детето, носещо пелени за еднократна употреба, ще спи по-дълго и по-комфортно, отколкото с платнени пелени, което ще доведе до по-висока интелигентност и по-голям успех. Това очевидно е нелепо и ако беше заявено открито, щеше да бъде посрещнато само с насмешка.

Но умелите манипулации на пропагандата не излагат предпоставките открито. Рекламата само събужда страховете на дълбоко емоционално ниво и дава намеци и подсказки за решението, като оставя майките да свържат точките и да заключат, че пелените за еднократна употреба на P&G са ключът към успеха на детето им. Компанията успява да постигне голяма социална промяна в китайското общество, използвайки същите пропагандни техники, които са били използвани за започване на войни.
 
Не е трудно да разпознаем кога ни се натрапва планирана пропагандна кампания. Всички подобни инициативи изискват буквално наводнение от публикации в средствата за масово осведомяване, които са основният инструмент за въздействие върху общественото съзнание. При вируса COVID например нито едно заболяване, дори пандемия, не изисква обществото да бъде заливано 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, с новини за съдбата от всички форми на медиите. От друга страна, една пропагандна кампания изисква това. Винаги, когато видим медийно отразяване, което изглежда ненужно често, знаем, че сме подложени на пропагандна кампания.

Пропагандата все още се използва предимно за разпалване на войни и за осъществяване на социални промени, като нито едно от двете не би било желано от световната общественост, ако й се предостави ясен избор. За да се постигне това, посланието трябва да се повтаря стотици пъти, докато цялата световна общественост бъде заразена с него. Никакви други "новини" или "събития" не попадат в тази категория. Така че "наводнението" от негативно медийно излагане срещу която и да е раса или нация е толкова необходимо като подготовка за война, че по дефиниция е оркестрирана пропагандна кампания, предназначена да разпали емоциите ни срещу тази раса или нация.

Да разгледаме случая с Камила Валиева, 15-годишната руска състезателка по фигурно пързаляне, която очевидно се е провалила на химически тест. На всяка Олимпиада има около 50 души, които не успяват да преминат тест по една или друга причина. Те почти не се споменават в медиите, но тестът на Камила (и само тестът на Камила) беше ежедневие във всички световни медии в продължение на месеци. Никога не е имало доказателства, че тази малка звезда се е провалила на теста, но събитието беше създадено като злостна кампания за очерняне на Русия, като по този начин беше унищожена блестящата кариера на едно дете. Разказах за това в обширна статия, ако читателите се интересуват. 5] И все пак това не беше събитие; много американци, европейци, азиатци също се провалиха на тестовете за допинг на същите олимпийски игри. Защо те не бяха споменати? Защото гномите в Лондонското сити видяха възможност за зрелищна пропагандна победа над Русия. Няма друга причина.
 
По-горе споменах за островите в Южнокитайско море, а имаше още много подобни медийни събития с участието на Русия, Китай, Ирак, Иран и други държави. Чели сме за китайските фирми Huawei, Tik-Tok и много други, безкрайно много в новините. Всички те имаха една и съща цел: да разпалят емоциите, да предизвикат сурови присъди срещу дадена нация и да подготвят емоционално населението да подкрепи войната, която пропагандистите искат. И точно както при КОВИД, когато медиите ни са залети 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, с тези теми, ние знаем, че сме подложени на военна пропаганда, една омраза в един момент.

Всяко често медийно отразяване на каквато и да е социална промяна е почти сигурен признак за пропагандна кампания. По своята същност и дефиниция социалните промени са еволюции, които се случват естествено и спонтанно, без инженерни решения, и се случват толкова бавно, че рядко, ако изобщо някога, привличат повече от случайно внимание. Но помислете днес за медийните атаки относно ползите от генетично модифицираните храни, за изменението на климата, за повторното определяне на пола и сексуализацията на децата, за внезапното медийно отразяване на "сексуалните предпочитания" на ЛГБТ+, за неотдавнашния поток от медийни похвали за еднополовите бракове, за постоянния натиск за (много) чужда имиграция, особено в Европа. Всичко това са огромни социални промени, нито една от които не настъпва естествено или спонтанно, и всички те са обект на необходимия "потоп" от медийно отразяване, на стотици повторения на посланието, като всичко това включва психологическите инструменти за предизвикване на необходимите емоционални реакции и съответното действие (или поне бездействие и подчинение).

Днес всички външни работи са пропагандни авантюри. Имаме "кампании на омразата" срещу Русия, Китай, Иран и Венецуела. Пропагандират ни да приемем и да повярваме, че така наречените "санкции", които са в скандално противоречие с всички закони и морал, сега са част от високия морал и че конфискацията на валутата и златото на правителствата на Русия и Венецуела е оправдана от закона и морала. Имаме също така конфискации на активи и имоти на отделни руснаци, отново уж оправдани от някакво присъщо на тях зло, че са руснаци. И отново, ако основополагащите предпоставки бъдат открито заявени, те ще бъдат отхвърлени категорично като незаконни и престъпни, като напълно беззаконно поведение. Но предпоставките не са посочени открито и не ни се предоставят никакви факти, а ни се оставя сами да свържем точките и да заключим, че всички руснаци "заслужават" това.

Не е възможно да се разделят САЩ и Европа по отношение на пропагандата, тъй като всичко произлиза от един източник в Лондонското сити, а всички медии по света, особено в западните страни, са собственост на една и съща малка група хора, които просто изпълняват инструкции. САЩ изглеждат по-значими, тъй като са най-голямата икономика с далеч най-голямата армия и Държавен департамент и тъй като САЩ се отличават с това, че се рекламират като най-великата държава и световен полицай. Но всичко значимо, което се случва в САЩ и Европа, е координирано и се чете по един и същи сценарий. Държави като Русия и Китай в повечето случаи са без значение за всичко това. Всяка "пропаганда", която те използват, е предназначена само за вътрешната аудитория и едва ли може да се определи като пропаганда, защото те са сериозно нападнати и просто се защитават. Западът, САЩ и Европа, са тези, които провеждат световни пропагандни кампании.

  Една от основните характеристики на днешната пропаганда е почти пълният информационен контрол, който съществува на Запад. Група съмишленици, които се придържат към един и същи дневен ред, могат да пропагандират по-голямата част от западното население, без никой да подозира, че се случва нещо необичайно. Основните медии във всички западни страни, които са почти изцяло собственост на евреи или са контролирани от тях, ще повтарят тези настроения, като тази дезинформация ще достигне до много широка западна аудитория. А Google, като яйце от същото гнездо, след това ще създаде алгоритъм, който ще подбира само тези статии и документи, като потиска цялата противоположна информация в търсенията. Резултатът е, че всеки, който иска да проучи тази тема, ще получи само пропагандата. За да подпомогнат това, западните социални медии като Facebook и Twitter ще изтриват, потискат или напълно забраняват истината за събитията като "дезинформация". И никой няма да разбере, че това се случва.

Същото важи и за всички важни текущи въпроси. Днес това се случва с конфликта между Русия и Украйна, включително с разрушаването на газопровода "Северен поток". По същия начин се постъпва и с всички факти за КОВИД, като същевременно се загърбват вредните последици от инжекциите с мРНК шипове, които се промотират като "ваксини". Днес това се прави в много други области, като може би най-забележителното е внезапният напън за ЛГБТ+ и акцентът върху избора на пол, започващ още в детската градина, а друга плашеща тема е тихото приемане от всички западни държави на асистираното самоубийство. По тези въпроси родителите са изключени от информационния цикъл, като училищата и учителите изведнъж получават законното право да насърчават смяната на пола на децата, без да уведомяват родителите, а децата на 10 години вече имат законното право да поискат асистирано самоубийство, като на родителите е забранено да се намесват.

Същото се прави, за да се подготви западното население за Трета световна война, като се провеждат непрекъснати кампании на омраза срещу Русия, Китай и Иран, а всички западни медии се заливат с умишлено измислени фалшиви и изпълнени с омраза "новини" за тези страни. Това се прави точно и по същия начин, за да се подготвят хората за първите две световни войни. Шаблонът, който се следва, е идентичен и почти сигурно отново ще доведе до желания резултат.

Друга категория е Световният икономически форум (СИФ) с пропагандираната от него мантра "няма да имате нищо и ще бъдете щастливи". Всички тези и още много други неща са тайни пропагандни кампании, действащи днес, измислени от малка група хора в Лондонското сити и разпространявани по целия свят чрез силата на медиите.
 
Пропагандата се е превърнала в своеобразна форма на изкуство, усъвършенствана до прецизност от дългогодишната практика и опит на нейните извършители, и се използва за предизвикване на мащабни социални промени, както и за военни конфликти. За нас е най-важно да признаем, че нито един от тези проблеми не е "случаен" в никакъв смисъл, нито представлява естествено социално развитие или еволюция. Напротив, всички те са били внимателно планирани и се изпълняват също толкова внимателно.

Проблемите на света с пропагандата днес не са толкова прости, колкото това, че нашите правителства ни лъжат. В миналото пропагандата се е поддържала предимно от това, което наричаме "морално убеждаване", използвайки високопарни предписания като психологическа манипулация за оказване на натиск върху обществото да приеме предлаганите постулати. Ситуацията се е променила. Засиленото използване на пропагандата днес е свързано с плашещо нарастване на явно фашисткия манталитет на "полицейска държава" в западните правителства, чиято власт се използва като "изпълнител" на пропагандата, налагана на собственото им население. Европейските страни имат много такива преживявания, особено на поразителна полицейска бруталност спрямо гражданите. Много от действащите днес пропагандни кампании са обект на тревожна степен на това налагане. При инициативата LGTBQ+ родителите са заплашени от съдебни действия, ако се противопоставят на усилията на правителството да "промени пола" на децата им.

По време на кампаниите за ваксиниране с COVID хората са били заплашвани със загуба на работа, отнемане на социални услуги и дори със замразяване на банковите им сметки като натиск за налагане на мерки. На лекарите са били отнемани медицинските лицензи за това, че са дръзнали да поставят под съмнение официалния разказ за COVID. В Канада, по време на протест срещу ваксинирането, организиран от група шофьори на камиони, правителството прие закон, позволяващ на полицията да конфискува и продаде камионите (на стойност 200 000 долара всеки), за да "помогне за покриване на разходите" по протеста. Банковите сметки на всички протестиращи, които можеха да бъдат идентифицирани, бяха замразени, което ги остави без достъп до пари в брой или кредити. Средствата, събрани от широката общественост в подкрепа на протестиращите, бяха конфискувани от правителството.

Всичко това е в подкрепа на пропагандата, за да се направи съпротивата твърде болезнена за понасяне. Правителствата промениха драстично тактиката си, като вече не се интересуват от общественото приемане или вяра в пропагандата, а от това да наложат спазването на желаното поведение, като все по-често прибягват до сила, за да осигурят това спазване, и все по-често го правят открито и без колебание.
 
Средствата за масова информация винаги са били неразделна част от всяка пропагандна кампания, което само по себе си е доказателство, че собствениците на средствата за масова информация действат в съгласие с пропагандаторите, което по дефиниция е "заговор/конспирация". Тактиката на медиите също е коригирана, като изглежда, че те са все по-силни в желанието си да осъдят всяко публично опровержение на пропагандните постулати или желаните действия. Комбинацията от правителствени укази, драконовски закони, полицейско и друго насилие и интензивният медиен натиск създават практически всемогъща сила и съпротивата изглежда безполезна.

Първо, трябва да признаем, че всяка новина, дори тежко бедствие като разтопяването на японския реактор във Фукушима, се появява в новините само за няколко дни, преди да отстъпи място на други по-актуални събития. Когато дадена тема се появява в средствата за масово осведомяване често и за продължителен период от време, това е prima facie доказателство, че срещу нас се води пропагандна кампания. Разберете това.
 
След това се запитайте дали сте съгласни с това, което предлага пропагандата, или с посоката, в която ви тласка. Наистина ли смятате, че е необходимо да се провеждат публични паради (в които участва и вашият министър-председател), за да се "празнуват" кръвосмешението, содомията, зоофилията, сексът с малки деца, като социални "предпочитания"? Във вашата страна има ли паради, за да се "празнува" хетеросексуалната активност? Съгласни ли сте, че учителите трябва да могат да променят пола на децата без знанието на техните родители? Наистина ли вярвате, че генетично модифицираните храни са безопасни? Наистина ли имате причина да мразите руснаците и китайците толкова много, че да искате да ги убиете всички? Наистина ли искате страната ви да е пълна с чужденци, които не споделят вашата култура, вашите вярвания или ценности? Наистина ли искате да нямате нищо и да сте щастливи?

Информирайте правителството и медиите, че осъзнавате какво правят и че отказвате да приемете техните указания. Уличните протести могат да бъдат потушени с полицейско насилие, но никой не може да потуши огромна общественост, която отказва да бъде промита.

Лари Романов


      G M T Y     Detect language Afrikaans Albanian Amharic Arabic Armenian Azerbaijani Basque Belarusian Bengali Bosnian Bulgarian Catalan Cebuano Chichewa Chinese (Simplified) Chinese (Traditional) Corsican Croatian Czech Danish Dutch English Esperanto Estonian Filipino Finnish French Frisian Galician Georgian German Greek Gujarati Haitian Creole Hausa Hawaiian Hebrew Hindi Hmong Hungarian Icelandic Igbo Indonesian Irish Italian Japanese Javanese Kannada Kazakh Khmer Korean Kurdish (Kurmanji) Kurdish (Sorani) Kyrgyz Lao Latin Latvian Lithuanian Luxembourgish Macedonian Malagasy Malay Malayalam Maltese Maori Marathi Mongolian Myanmar (Burmese) Nepali Norwegian Pashto Persian Polish Portuguese Punjabi Romanian Russian Samoan Scots Gaelic Serbian Sesotho Shona Sindhi Sinhala Slovak Slovenian Somali Spanish Sundanese Swahili Swedish Tajik Tamil Tatar Telugu Thai Turkish Ukrainian Urdu Uzbek Vietnamese Welsh Xhosa Yiddish Yoruba Zulu   English Bulgarian -------- [ All ] -------- Afrikaans Albanian Amharic Arabic Armenian Azerbaijani Basque Belarusian Bengali Bosnian Bulgarian Catalan Cebuano Chichewa Chinese (Simplified) Chinese (Traditional) Corsican Croatian Czech Danish Dutch English Esperanto Estonian Filipino Finnish French Frisian Galician Georgian German Greek Gujarati Haitian Creole Hausa Hawaiian Hebrew Hindi Hmong Hungarian Icelandic Igbo Indonesian Irish Italian Japanese Javanese Kannada Kazakh Khmer Korean Kurdish (Kurmanji) Kurdish (Sorani) Kyrgyz Lao Latin Latvian Lithuanian Luxembourgish Macedonian Malagasy Malay Malayalam Maltese Maori Marathi Mongolian Myanmar (Burmese) Nepali Norwegian Pashto Persian Polish Portuguese Punjabi Romanian Russian Samoan Scots Gaelic Serbian Sesotho Shona Sindhi Sinhala Slovak Slovenian Somali Spanish Sundanese Swahili Swedish Tajik Tamil Tatar Telugu Thai Turkish Ukrainian Urdu Uzbek Vietnamese Welsh Xhosa Yiddish Yoruba Zulu                   Text-to-speech function is limited to 200 characters     Options : History : Feedback : Donate Close