В отговор на протестите на млекопроизводителите Националната ветеринарномедицинска служба повдигна въпроса за киселото мляко менте, в което основна суровина е не натурално, а сухо мляко. У нас обаче и децата знаят, че продукцията на малките мандри е екологично чиста и здравословна, докато кофичките с неразвалящо се по 3 месеца съдържание са дело на големи (предимно чужди) фирми. Ето защо на пазара се търсят киселите млека на дребните производители, така че магазините са пълни с огромно количество конкуриращи се помежду си марки кисело мляко. Нека припомним защо и с какво точно е полезен този чисто български продукт?
В началото на XX век руският учен и нобелов лауреат Мечников, който работи във френския институт "Пастьор", прави изследвания, търсейки причините за стареенето на организма. Едно от предположенията му е, че освен от всички други фактори състаряването се ускорява от автоинтоксикация (самоотравяне) вследствие на токсични продукти, отделяни в дебелото черво на човека. Вредните вещества (феноли, индоли, амоняк) се получават, когато една от нормално населяващите дебелото черво бактерии - клостридия, разгражда белтъците, постъпили с храната. Мечников започва да търси начин да противодейства на този процес.
Той проучва защо в някои държави, сред които и България, има хора, доживяващи
дълбока старост
при това в добра физическа и умствена кондиция. От разговорите с дълголетници сътрудниците на Мечников разбират, че основно място в хранителните навици на тези хора заема киселото мляко.
По това време вече била известна причината прясното мляко да се превръща в кисело. Това става чрез една бактерия, широко известна днес по целия свят - лактобацилус булгарикус. Руският професор доказал, че попадайки в чревния тракт, лактобацилите намаляват киселинността на средата. Това препятства развитието на клостридията и други бактерии, отделящи вредни за организма ни вещества.
Така учените открили, че има и бактерии, които носят полза на организма. (След лактобацила били открити и други полезни бактерии, напр. от рода бифидус.)
Скоро след тези открития киселото мляко било предписвано на пациенти като лечебна и подмладяваща храна. През 1953 година полезните бактерии били наречени с общото наименование пробиотици, т.е. "за живота".
Според актуалното определение на Световната здравна организация това са "живи микроорганизми, които, приемани в адекватни дози, допринасят за здравето". Някои от хората си задават въпроса, не може ли просто да приемат кисело мляко, вместо пробиотици на таблетки или в сиропи. Проблемът е, че за да постъпи в организма значително количество от полезните бакктерии, трябва да се изяде сериозно количество мляко, което практически е  трудно. Освен това при индустриалното производство на кисели млека, те не съдържат целия спектър от пробиотици, нито съдържанието е в адекватни количества.
Изследвания на Българската федерация на потребителите редовно доказват, че все по-рядко днешното кисело мляко се произвежда по традиционната за
страната ни рецепта
и с традиционните закваски. Всеки може да се убеди, че някои кофички с мляко могат да престоят в хладилника със седмици, без да се вкиснат. А това е показател, че в тях няма живи бактерии.
Днес пробиотици се предписват и от лекарите, и от диотолозите при различни заболявания и хранителни разстройства, както и за общо укрепване на организма. Известно е, че при прием на широкоспектърни антибиотици те унищожават не само вредните, но и полезните бактерии в организма. Това състояние е известно като дисбактериоза и може да протече с различни симптоми - диария, спазми и подуване на корема. Тогава се налага да се приемат пробиотици, за да се възстанови равновесието в храносмилателния тракт. Добре е приемът им да започне заедно с антибиотика, а не след като вече човек има оплаквания. Пробиотиците се свързват и с повишаване на локалния имунитет. Препоръчват се при гъбични инфекции на храносмилателната система и женската полова система (тогава се прилагат локално под формата на свещички). Приемът на пробиотици може да е полезен при алергии, хронични отравяния, остри диарии, работа във вредна
среда, злоупотреба с алкохол и стрес
Помагат и при хронично запечен стомах, хронична умора и непълноценно хранене.
Учените проучват и ефектите на пробиотиците върху намаляването на холестерола, регулирането на кръвното налягане, предпазването от заболявания на дебелото черво (включително рак), по-доброто усвояване на минералите в организма.
За нас, българите киселото мляко, произведено по традиционна рецепта, дори и в домашна среда, но с истинско прясно мляко, си остава незаменимо природно лекарство, имуностимулатор, антиотрова и средство за противодействие срещу вредите, нанесени от антибиотиците. И ако допуснем да бъдат унищожени или изведени зад граница стадата, ще нанесем непоправими щети не само на производителите, на селското стопанство и на държавата, но и на собственото си здраве. Тогава ще купуваме синтетично кисело мляко или скъпи фармацевтични заместители и ще бъдем още по-болни и бедни, а животът ни - още по-къс.

                    Квасят го с бактерия, кръстена на България

Lactobacillus bulgaricus, една от бактериите, използвани за производството на кисело мляко (другата съставка е Streptococcus thermophilus),  е кръстена на България - страната, в която за първи път е открита и използвана. Като студент по медицина в Женева д-р Стамен Григоров открива и описва Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. През 1903 г. той прави научно съобщение по този повод, а през 1905 г. я описва в доклад за българското кисело мляко, изнесен в института "Пастьор" в Париж. Женевският университет му връчва престижно научно отличие и го кани да остане на работа. Стамен Григоров отказва и се връща в България.