Люблена Папазова

 Доц. д-р Боян Любомиров Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. в гр. София. Завършил е Висшия икономически институт. Преподава в УНСС, СУ, ВУЗФ и НБУ. Главен секретар в УНСС. Специализирал е в САЩ и Германия. Автор е на повече от 100 статии, студии и книги. Ръководил е първото национално изследване "Българската фирмена култура" (2001 г.) и проекта "Маркетингова стратегия на висшето образование в България" (2003 г.). Член е на Управителния съвет на Българската асоциация по маркетинг.

- Господин Дуранкев, наскоро определихте живота ни като живот втора употреба, като се аргументирахте, че носим дрехи втора ръка, храната ни е ниско качество, колите също. Не смятате ли, че диагнозата е твърде мрачна, и ако не, кой е виновен за този живот?
- За съжаление, от една страна, отговорът е еднозначен - обикновеният българин е най-често човек втора ръка, от който обаче искат резултати за първа ръка. В добрия случай българинът кара автомобил втора ръка, облича се с дрехи втора ръка или пък купува "маркови" турски и азиатски дрехи, живее в апартамент втора ръка (наследство от родителите) и пътува на ЖП и градски транспорт от младежките години на Тодор Живков. Как тогава този нещастник да има самочувствие? Още повече че негови сънародници живият като мултибогаташи, без обаче да имат бизнес нюх като Бил Гейтс или Хенри Форд. Доктора, Самоковеца, Трифонов (Слави) и Азис - това са преуспелите "строители" на съвременна България. С други думи, "европейска" България е карикатурен израз на страна, която бръщолеви за "европейски ценности" и изповядва откровена престъпност, корупция, примитивна култура. И ако има виновен, той трябва да бъде търсен на национално и регионално (кметско) ниво - това са организираните партийни и бизнес престъпници, които си узакониха разграбването на натрупания обществен капитал след 1990 г. Всъщност след 1900 г. се случи Великата криминална революция, организирана от децата и внуците на бившите членове на Политбюро и на ЦК на БКП, подкрепени от международната "демократична общност" в САЩ и ЕС. България е модел на това как и от кого не трябва да се правят реформи.
- В последните дни протестите на земеделските стопани заливат страната. Какво според вас, е бъдещето на фермерите у нас, след спирането на европарите? Как се отнасят останалите страни - членки на ЕС към своите фермери?
- Имам усещането, че ЕС не само се стресна от суровото наказание, което ни наложи, но и от опасността то да предизвика размирици и блокиране на икономиката у нас. На великия и непобедим ЕС му стигат вътрешните неприятности, отсъствието на консенсус по основни въпроси и дърпането на чергата от всички в различни посоки. Затова  очаквам (и не само аз) постепенно "омекотяване" на наказанието и намиране на основания да се продължи финансирането (макар и с парите на българския данъкоплатец) по различните програми, за да се докаже че наказанието е дало ефект. Но българските фермери трябва да знаят (и със сигурност повечето знаят), че с дребно разпокъсано стопанство не се живее нито богато, нито дълго.
- Какво да очакваме от бюджета за следващата година, който вече се подготвя?
- Бюджетът за 2009 г. е не само е натоварен, но и е "претоварен" с очаквания. Както е известно, 2009 г. е годината на изборите. Който и да е на власт, в такава ситуация прави и ще прави едно - ще развърже кесията. ДПС (мандатоносителят), БСП (социалните капиталисти) и НДСВ (цароносителите) ще повдигнат с поне около 10-15 на сто ниските доходи, за да си гарантират оставането във властта.
- Икономическата криза у нас вече прерасна в политическа. Какъв е изходът от втората - предсрочни избори?
- Още по-точно казано, икономическите решения и проблеми разкриха свенливата физиономия на сегашното уникално правителство. Падението на политиката доведе до падение на икономиката, падението на икономиката доведе до загрубяване на бита. Но проблемът е, че на политическия пазар има малко партии, способни да предложат ново качество на живота. Повечето избиратели се вглеждат и продължават да търсят политик като Ботев и Левски, който ще обединява народа навътре и ще бъде искрен патриот навън; който ще бъде справедлив и честен. Търсят партия, която ще ги отведе в бъдещето на глобализирания свят, а не на бунището на Европа. Бедата е, че даже да има такива политици и такава партия, машите на сегашното управление ще им скроят компромати и ще се стараят да ги дискредитират.
- Доклад на ООН прогнозира политическа нестабилност в редица държави по света заради недостига на храна и повишаването цената на енергоизточниците. Застрашена ли е в този смисъл България и кой е полезният ход за управляващите у нас в такъв напрегнат момент?
- Световната енергийна и продоволствена криза засегна най-чувствително онези страни, в които населението отделя най-много разходи за храна и енергия. В ЕС нещастен "шампион" е именно България. Но именно повишението на цените на хранителните продукти е и шанс за българските фермери за повече приходи и съответно за по-интензивни инвестиции. Ако фермерите се кооперират, особено когато техните стопанства са средни и дребни; ако инвестират в мелиорации и техника, шансът е на тяхна страна.
- Като преподавател не мога да не ви попитам и за приключващата кандидат-студентска кампания. Отдръпват ли се младите хора от българските ВУЗ-ове? Как в няколко изречения ще обрисувате портрета на младежа, решил да кандидатства при вас?
- Най-учудващото е, че въпреки реформите в средното образование, българските момчета и момичета са доста обезкуражени, но недостатъчно развалени. Затова в ситото на кандидатстуденстката кампания остават и самородни диаманти. За тях си заслужава човек да раздава знанията си, да ги напътства и окуражава. Това са наши български деца, които - ако не бъдат оценени в родната си страна - трудно ще бъдат оценени навън. Камъкът си тежи на мястото, колкото и да е банална една такава сентенция. Проблемът обаче е, че като завършат, профанизираният бизнес не им дава полагаемото им се място. Иска да носят милиони, но да им плаща по 300-400 лв. За един специалист, завършил УНСС, стартова заплата под 500 евро е чиста подигравка. За съжаление, повечето български бизнесмени не виждат в нашите студенти инвестиции, а това праща зад граница (при това безплатно) тези български диаманти. Ха сега, нека си внасяме доктори и медицински сестри от Виетнам, учители от Бангладеш, а финансисти и счетоводители от Косово! Тези процеси наричам "икономическа слепота" - да не знаеш какво да правиш, при положение че имаш пълната свобода. Свободата обаче сама по себе си не прави бизнеса "Бизнес", но умният бизнес може да направи хората свободни от нуждите. И в това отношение България ще си намери пътя, колкото и да се лута в момента.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=51764&format=html