Магдалена ТАШЕВА

 Aбе, къде са многобройните БЗНС-та?! Нали уж се имат за радетели на българското земеделие и заради това българският данъкоплатец вече 18 години хрантути самозваните им лидерчета с депутатски заплати, имунитети, мерцедеси, апартаменти и други привилегии. Къде е Стефан Личев, който се има за водач на някакъв Земеделски народен съюз (ЗНС)? В кой курорт се е дянал и неговият коалиционен партньор, олигархът Христо Ковачки, който с "партията" си ЛИДЕР уж щеше да се бори за "икономически патриотизъм"? Къде си клати краката "воеводата" Красимир Каракачанов, дето се коалира с Ковачки и Личев - в името на икономическия национализъм?
Вече три седмици българските фермери се бунтуват срещу политиката на  коалицията БСП-НДСВ-ДПС, която за изминалите 7 години от своето управление доведе българското земеделие до разруха. Хората са пред разорение. Няма с какво да нахранят животните си. Ще трябва да ги изколят. Ще загубят даже жилищата и инвентара си, защото са ги  ипотекирали срещу заемите по САПАРД, разчитайки на евросубсидиите, в името на които, впрочем, са изпълнили перфектно проектите си. Цяло едно съсловие, върху чиито плещи лежи изхранването на българския народ, е наказано за гигантските кражби и злоупотреби на управляващата турско-червена шайка. И какво?! Тя си остава на власт, защото няма кой да я свали, а те са застрашени от изчезване.
Бунтовете на фермерите са исторически шанс за всяка земеделска партия да докаже, че от нея е имало смисъл. Те са огромно поле за действие на навъдилите се след изборите през 2005 г. "икономически патриоти" и "националисти". Те са призив към  всевъзможните "десни опозиционери" най-после да дадат плът на своята опозиционност срещу управляващата коалиция.  Какво става, къде се изпокриха?
Много просто. Защото никога не са били ни земеделски, ни опозиционни, а още по-малко - националистически. Те винаги са били част от олигархията, а декоративната им опозиционност е просто начин да легитимират властта й. 
Иначе исканията на протестиращите са само три и са повече от скромни:
1)  да им се изплатят обещаните и договорени субсидии от еврофондовете, или да бъдат компенсирани от излишъка за да не се разорят;
2)  да се намали ДДС върху продуктите, които произвеждат, както е в 25 от 27-те държави-членки на ЕС (виж таблицата). Защото храните, книгите и лекарствата са насъщни за всяка нация. Те трябва да бъдат достъпни и за най-бедния. В ЕС няма друга държава, която да облага с толкова тежък данък - 20%, и храната, и лекарствата, и културата на своя народ, с изключение на богатата Дания.
3)  На киселото мляко, сиренето, кашкавала и колбасите да се слагат етикети, които да показват истинското им съдържание. Едно напълно европейско, достойно изискване. Какво означава то? След фермерите в хранителната верига идват млекопреработвателите (мандраджии) и месопреработвателите (колбасари), известни с това, че вместо да изкупуват качественото българско месо и мляко, предпочитат да внасят от чужбина много по-евтини
отпадни и долнокачествени компоненти, влагат ги в продуктите си и ги продават на цени като за качествени. Това е политика, насърчавана от управляващата олигархия, която отказва да сложи защитни мита върху този внос. От ЕС се внасят например т.нар. заготовки - калъпи от смлени отпадъци (изрезки, кокали, говежди крака и глави, цели кокошки с пертата, кожа, сланина, рога и копита), превърнати в хомогенна желирана маса. Внасят се и дълбокозамразени каркаси, които страните-членки на ЕС освобождават при обновяването на своите държавни и военновремеви запаси. Понеже законите за безопасност на храните им забраняват да ги пуснат в хранителната верига, те трябва да бъдат унищожени в екарисажи, което означава допълнителни разходи. Затова западняците ги продават за жълти евроцентове на нации като българската, която ги изяжда. (Пример - синьото ирландско месо)

Тези замразени меса се внасят у нас по 1.25 лв/кг.
Кой животновъд на света, произвеждащ прясно месо, би могъл да се конкурира с подобна цена?! Подобно е положението и с българските сирена и кашкавали. Затова животновъдите искат да защитят интересите си, като накарат държавата да приеме поне закони за коректното етикетиране на колбасите и млечните продукти, така че да е ясно какво съдържат. Искат от нея да въведе и стандарти - примерно луканката да се изработва само от охладени пресни червени меса, а за кисело мляко да има задължителна концентрация на лактобацилус булгарикус.
В исканията на протестиращите обаче няма и дума за оставка на правителството, което ги доведе до разорение. Няма и намек за промяна на неолибералния модел на управление на икономиката, който унищожава поминъка им. Факт е, например, че България беше водеща страна в производството на прекрасна, качествена пшеница. Днес внася генно-модифицираното зърно на Аржентина и САЩ, което дори африканските държави отказват да приемат, защото е вредно за здравето на хората и животните и унищожава билогичното разнообразие в природата. Факт е, че до 1990 г. България отглеждаше 4.2 милиона свине, които задоволяваха 100% месопреработването. Сега, по данни на Асоциацията на свиневъдите, гледаме 1.2 милиона, а и те скоро ще изчезнат - за да няма българско производство и да внасяме  всичко!
Исканията на фермерите са не само европейски, те биха имали цивилизационен ефект върху българската действителност, затова трябва да бъдат изпълнени веднага и безусловно. Но... с изключение на партия АТАКА, няма кой да ги подкрепи
Фермерите са оставени сами на себе си, с надеждата, че ще повикат, ще покрякат, ще попсуват, пък накрая ще се приберат във фермите си и ще се примирят. Ако пък някои от тях вземат, че избягат в Гърция заедно с добитъка си - за олигархията още по-добре! За какво са й на нея шепа фермери, оцелели въпреки нейната политика? Ще трябва да мисли как да затрие и тях. По-добре да напуснат България доброволно, вместо да й създават работа.
Трагедията е, че хората, които поведоха стадата си към Гърция онзи ден, не разбират това. Те не са наясно, че с този жест никого няма да уплашат. Затова протестите им - стихийни, зле организирани и лишени от конкретна, измерима цел, най-вероятно няма да постигнат нищо. Ще повторят провала на стачките и бунтовете на миньорите, металурзите, шофьорите, лекарите и учителите от последните 3 години.
Причината за тези провали е преди всичко липсата на политическа култура и традиция у нас. България няма профсъюзи, няма организирано работническо движение. На българите липсва социална солидарност, липвса стратегия на протеста, различните съсловия страдат от трагичен дефицит на хора с лидерски качества.
Криминалният "елит" нямаше да може да срине и разграби икономиката на България, ако не провеждаше политика на разединение, на насъскване на едни социални групи срещу други. Тази политика днес жъне големи успехи. Пример за това е конфликтът между интересите на фермерите, от една страна и интересите на месо- и млекопреработвателите - от друга. Но дори в редките моменти, когато интересите им могат да бъдат хармонизирани, както в случая с исканията на двете групи за намаляване на ДДС, управляващата шайка отказва да ги изпълни. България трябва да бъде сведена до механичен сбор от "професионални съсловия" (заради това и споменатите "земеделски" партии отсъстват от протестите), на всяко от които се втълпява, че има само едно право - да се бори за не повече от своето оцеляване, при това кротко, тихо, смирено и най-важното - да не предявява политически искания, за да може всичко да си остане по старому.
За олигархията няма нищо по-страшно от солидарността, защото тя може да постигне всичко. Затова при всеки бунт гледа на насъска останалите срещу бунтуващите се. Пример за този похват бяха бунтът на таксиметровите шофьори - една възхитетелно сплотена гилдия, и стачката на учителите.
Протестите на фермерите поднасят друг учебникарски пример. Прави впечатление, че от три седмици се бунтуват само млекопроизводители и месопроизводители (овцевъди и говедовъди) от 6 окръга - Врачанско, Видинско, Старозагорско, Велико Търновско, Пловдивско и Кърджалийско. Нима в Софийско, Варненско, Бургаско, Благоевградско няма фермери?! А къде са производителите на пшеница и зеленчуци? Те какво чакат - мафията да удари персонално тях, та да се вдигнат? Само че тогава и техният протест няма да постигне нищо.
Освен това, всеки протест е послание към света. Няма никакъв смисъл да блокираш кръстовище в провинцията, да лееш мляко в центъра на някое село, или да поведеш стадата си към гръцката граница, ако никой няма да види това. То е все едно да излееш бутилката с мляко в кухнята си, за да протестираш срещу цената й. Смисъл - никакъв.

Има само един начин да протестираш ефективно - като блокираш столицата
до изпълнение на исканията. Така правят в ЕС и затова там фермерите са една от най-заможните прослойки.
Защото за да доведе до исканата промяна, посланието на протеста, т.е. исканията на протестиращите, трябва да бъдат чути и разбрани от максимално много хора. Те няма как да бъдат чути в провинцията, обаче. Нужно е от тях да прокънти ларгото между "Дондуков" 1 и 2. Освен това, трябва да бъдат написани ясно, на големи плакати, после снимани и пуснати в медиите - не само българските, а и европейските. За целта всеки протест се подготвя предварително - от осигуряване на транспорта, през изписването на лозунгите, до неутрализирането на полицейските провокатори сред протестиращите.
Важен елемент в политиката на разединение на българите е мантрата, че протестите и стачките не трябвало да бъдат "политизирани", защото някой щял да ги "яхне" и да "извлече дивиденти". Затова народът ни страда от заблудата, че политизирането на протестите и извличането на политически дивиденти от тях е нещо лошо и неевропейско. С това управляващата мафия внушава чувство за вина на ограбените от нея, заставя ги да се оправдават и така обезсмисля протеста им.
Истината е, че всичко е политика, а изливането на социалното недоволство от нея е сакрално право. Наблюдаваме го периодично в държави като Франция, Италия, Испания. Колкото до извличането на политически дивиденти от една антибългарска, или антисоциална политика, то е същина на политическата опозиция. Управляващите са наши слуги във властта, на които сме дали всички инструменти, за да управляват добре, т.е. така, че хората да бъдат доволни. Затова няма нищо лошо да извличаш политически дивиденти от престъпленията им, с цел да ги прекратиш и осъдиш. Стига да не ги повтаряш, когато заемеш тяхното място.
Пък и всеки протест е политически, както и да отричат това говорителите на протестиращите. В упадъка на земеделския сектор в България няма нищо случайно. Той е резултат НЕ на непредвидени събития, нито на "безхаберието на управляващите", както твърдят техните адвокати в медиите. Това е политика - съзнателна, целенасочена, умишлена - чиято цел бе да доведе до разгром сектора и да унищожи съсловието на фермерите.
Този гнет не може да бъде премахнат с неполитически средства. Той може да бъде ликвидиран само по един път - пак чрез политика. Затова, към трите свои искания, фермерите трябва да добавят най-важното - че не са съгласни досегашното управление на земеделието да продължава. Без това искане нищо няма дасе промени.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=51771&format=html